Продължение...Алекс , ако се върнеш на самата публикация , ще забележиш, че Великден и въведен през 325г . Дотогава християните не са празнували Великден.
Сега нека кажа от кого е въведен тоя празник Великден .
Предложен е на Никейския събр , който се е състоял в Никея през 325г, свикан от император Константин I Велики,
Ето затова пише в книга на пророк Данаил следното:
Даниил 7:25
Той ще говори думи против Всевишния, ...., и ще замисли да промени времена и закони;
Възкресението е редно да се празнува всеки ден, но не това е важно пред Бога. Той е Бог, за Него възкресението е нещо обикновено.
Но явно човешките доктрини са много силни, направо непреодолими.
Даниил 7:25 изобщо няма общо с темата!
[Алекс, Даниил 7:25 има общо с темата и сега ще обясня какво е то. Това, което ни се предлага в поста на Йоланта се нарича
месиански юдаизъм, който е секта на юдаизма, а не на християнството. Тази секта приема Новия Завет само за да се опита да утвърди чрез него още по-добре Стария. Тя също така, освен юдейската Пасха, спазва и съботата - та нали е заповядана в Мойсеевия закон. Общото на Даниил 7:25 с темата за Пасхата е, че времето за нейното празнуване е променено от 14 нисан на първата неделя след него. А общото между адвентизма и месианския юдаизъм е, че и двете представляват учения на юдействащи християни.]
[
Една от откровените лъжи на адвентизма е, че император Константин Велики през 4 век направил неделята празник на християните в империята, понеже тя била "денят на слънцето". Безогледна и антиисторична лъжа, която всеки атеист-историк (като непредубеден в спора) ще отхвърли. Все едно да кажем, че едва сега, като си отиде комунизмът и държавата направи Великден официален празник за всички граждани, християните са започнали да празнуват Възкресение Христово. Същото нещо прави и Константин през 4 век - той просто заповядва празника на християните да стане празник в цялата империя. Тоест за всички, включително и за езичниците. Какво по-силно доказателство, че големият празник за християните е бил неделя, Господният ден, от този акт на императора? Ако християните са празнували в събота, то без съмнение Константин е щял да направи съботата официален празник в империята. https://dveri.bg/xk4w]
Въпросът за единното празнуване деня на Пасха от целия християнски ойкумен (от старогръцки – обитаема земя, вселена, моя бележка) бил разгледан на свикания през 325 г. събор на епископите в Никея (днешния град Изник в Турция – м.б.), впоседствие наречен Първи Вселенски. На събора било взето решение деня за празнуване да се съгласува между общините и е осъдена практиката съгласуването с еврейската дата, съвпадаща с равноденствието.
„Като стана въпрос за светлия ден Пасха, при всеобщо съгласие бе прието за целесъобразно, щото този празник да се празнува от всички в един и същи ден навсякъде... И наистина, всичко показва за извънредно недостойно обстоятелството, че при празнуването на това свято тържество ние трябва да се придържаме към обичаите на юдеите...”Както съобщава историкът, епископ и участник на събора Евсевий Кесарийски в книгата „За живота на блажения василевс Константин” всички епископи не само че приели Символа на вярата, но и се подписали за празнуването на Пасха в едно и също време.
Глава 14. Единогласно определение на Събора относно Вярата и (празнуването на) Пасха:
"За съответното изповедание на Вярата спасителното празнуване на Пасха трябва да се извършва от всички по едно и също време. Затова се направи общо постановление и се утвърди с подписите на всеки от присъстващите. Приключвайки тези дела василевсът (Константин Велики) каза, че сега той удържал втора попеда над врага на Църквата и затова извърши победно посвещение на празненството на Бога."Евсевий Кесарийски, цитирайки думите на император Константин Велики, привежда и аргументите, от които са се ръководили отците на Първия Вселенски събор за такова решение:
"Ние, разбира се, няма да търпим нашата Пасха да се празнува в годината два пъти. И така, благоразумно да размислим ваше преподобие, колко неприятно и неприлично е по едно и също време едни да постят, а други да пируват, и след Пасха едни да празнуват, а други да постят. Затова божественият Промисъл благоволи това да бъде поправено и установено да се прави по един начин, за което, мисля, всички ще се съгласят."Денят на Пасха бил избран на първата неделя след първото пълнолуние, който настъпва не по-рано от пролетното равноденствие (датата на равноденствието по Юлианския календар). Александрийският епископ трябвало да изчисли този ден и предварително да го събщи в Рим, за да се осигури един ден за празнуване. Но след известно време престанал да го съобщава и Изтока и Рим започнали да празнуват Пасха всеки по свое изчисление в различни дни. В Александрия били създадени пасхални таблици – пасхален календар, позволяващ да се определи дата на Пасха за дълъг период напред. На тази основа бил приет 19-годишен лунно-слънчев цикъл, а за дата на пролетното равноденствие е приет 21 март. През VI-VIII в. тази Пасхалия била приета от западната църква.
Определението на Първия Вселенски събор за Пасхата станало основа за църковния устав. Поместният Антиохийски събор през 341 г. в своето първо правило изисквал строго спазване решението на Първия Вселенски събор за деня на празнуване на Пасха, поради страх от отлъчване от Църквата и загубване на свещеническия сан.
Свидетелства от IV в. показват, че кръстната Пасха и възкресната Пасха били установени в едно и също време както на Запад, така и на Изток. Празнуването на кръстната Пасха предшествало празнуването на възкресната Пасха като всяка продължавала седмица преди и след пасхалното възкресение. Едва в V в. названието Пасха станало общоприето за обозначаване празника Възкресение Христово. Впоследствие денят Пасха започнал да се очертава все по-ясно в богослужебен план, за което получил названието „царя на дните”.
Средновековие и Ново времеПрез VI в. Римската църква приела източната пасхалия (календарна таблица за изчисляване датата на великденските и други подвижни празници според пролетното равноденствие и първото пролетно пълнолуние
http://diak.ortox.ru/kalendar/view/id/1105007 - м.б.).
Но в продължение на почти 500 години след Никейския събор Пасха се празнувала по различни пасхалии. Александрийската пасхалия се използвала в целия християнски свят до края на XVI в. повече от 800 години. Източната или Александрийската пасхалия е построена на четири ограничение, изложени от Матей Властар.
„Четири ограничения са заложени в нашата Пасха, които трябва да се съблюдават. Две от тях утвърждават 7-о Апостолско правило (епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин – м.б.) и две са получили начало от неписаното Предание. Първо – ние сме длъжни да извършваме Пасха след пролетното равноденствие; второ – да я извършваме не в един ден с юдеите; трето – не просто след равноденствието, но първото пълнолуние след равноденствието; четвърто – и след пълнолунието не иначе, а в първия ден на седмицата според юдейската система. Затова, за да се спазват еднакво от мъдри и прости тези четири ограничения, и за да празнуват християните Пасха по цялата вселена по едно и също време, без да има никакв необходимост от астрономическ изчисления, - отците съставиха и предадоха на Църкваа канон, без да се нарушават споменатите ограничения.”През 1582 г. в Римо-католическата Църква папа Григорий XIII въвел нова Пасхалия, наречена григорианска. Вследствие изменението на Пасхалията се изменил и целия календар. В същата година папата отпратил послание към патриарх Йеремия с предложение да приеме новия григориански календар и новата григорианска пасхалия. През 1583 г. патриарх Йеремия свикал голям поместен събор на източните патриарси, на който предали на анатема не само съставителя на григорианската пасхалия, но и на григорианския календар.
„Който не следва обичаите на Църквата и онова, което са заповядали седемте свети Вселенски събора за светата Пасха и месецослова (църковен календар с дните в памет на светиите и годишния кръг от църковни празници – м.б.),
а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов, който заедно с безбожните астрономи се противи на светите събори и иска да ги промени и обезсили – да бъде анатема.”В резултат от реформата на пасхалията католическата Пасха често се празнува по-рано от юдейската или в един ден с нея и изпреварва православната Пасха в някои години с повече от месец.
СъвременностПрез 1923 г. Константинополския патриарх Мелетий IV (Метаксакис) провел т.нар. „Всеправославно” съвещание с участието на представители от Еладската (Гръцката – м.б.), Румънската и Сръбската православни църкви, на което бил приет новоюлианския календар, още по-точен от григорианския и съвпадащ с него до 2800 г. Източните църкви осъдили това решение, а Александрийската провела Поместен събор, постановявайки че от въвеждането на новия календар няма никаква необходимост. В Руската и Сръбската църкви след опитите да се промени календара, се върнали на предишния поради опасността от възникване на смут сред народа.
През март 1924 г. към новия стил преминали Константинополската (вече при Григорий VII) и Еладската църкви. Румънската църква приела „новоюлианския” календар на 1 октомври 1924 г. Възмущението на духовенството и народа от нововъведенията на Мелетий го принудили да напусне Константинополския престол на 20 септември 1923 г. На 20 май 1926 г. Мелетий станал папа и патриарх на Александрийската църква, където въпреки първото прието съборно решение въвел новия календар. В Гръцката църква станал голям църковен разкол, неразрешен и до ден днешен. Образували са се няколко самостоятелни старокалендарни гръцки Синода.
На Всеправославното съвещание през 1948 г. в Москва било решено Пасха и всички подвижни празници да се празнуват от всички Православни църкви съгласно Александрийската пасхалия и юлианския календар, а неподвижните – по този, по който се ръководи дадената Църква. Същата година към новоюлианския календар преминала Антиохийската църква.
Днес юлианския календар изцяло се използва само от Руската, Йерусалимската, Грузинската, Сръбската и Синайската православни църкви, също и Атон. През 2014 г. към юлианския календар премина Полската църква. Финландската православна църква изцяло премина към григорианския календар. Останалите поместни православни църкви празнуват Пасха и другите подвижни празници по юлианския календар, а Рождество и другите неподвижни празници – по григорианския календар. Във Великобритания „Пасхалния акт” през 1928 г., постановявал за дата на Пасха да бъде първата неделя след втората събота на април, но постановлението не влязло в сила. През 1997 г. в Алепо (Сирия) Всемирният съвет на църквите предложил в слънчевия календар да се фиксира деня на Пасха (също втората неделя на април) или да се утвърди еднообразна Пасхалия за целия християнски свят, изхождайки от астрономическите изисквания. Реформата била определена за 2001 г., но не била приета от всички членове на Съвета.
Край на превода от руската Уикипедия!
[
В заключение нещо интересно:В годината на Христовите страдания 14-ти нисан е бил в петък. В четвъртък, 13-ти нисан, вечерта Спасителят извършил със Своите ученици Тайната вечеря. Това била юдейската пасха според Моисеевия закон (ср. Лук. 22:1-15), която Христос извършил
първо, за да изпълни старозаветния закон, понеже Той дошъл да го изпълни, а не да го наруши (Мат. 5:17), и
второ, за да извърши последната старозаветна пасха и да установи новозаветната Пасха – тайнството на Своите Тяло и Кръв. Същата нощ Христос бил заловен в Гетсиманската градина и отведен на съд пред първосвещениците.
А кога юдеите празнували пасхата?
По свидетелството на св. ев. Йоан,
в „петък пред пасха“ (Иоан. 19:14) рано сутринта юдеите отвели Христа при Пилат, но
„не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата“ (Иоан. 18:28). Следователно те щели да празнуват пасха в събота, 15-ти нисан,
„защото оная събота беше велик ден“ (Иоан. 19:31), т.е. пасха, а пасхалното агне да ядат в петък вечерта, когато пасхата според Моисеевия закон вече била минала.
По изяснението на св. Йоан Златоуст, първосвещениците и фарисеите тогава нарушили Моисеевия закон и преместили пасхата от петък в събота, за да могат да извършат убийството на Христа. http://www.orthclass.com/zapr/5kal/3lunk.htm]