Автор Тема: Свидетелство за славата Божия!  (Прочетена 4216 пъти)

Неактивен iolanta

  • Участник
  • **
  • Публикации: 68
  • Пол: Жена
    • Профил
Свидетелство за славата Божия!
« -: април 03, 2017, 12:51:35 pm »


Казвам се Красимира Орлинова.
С това свидетелство искам да прославя моя Бог Исус Христос, защото  наистина безгранична е милостта Му !

Благодаря на Бога, че винаги е бил с мен и никога не ме е изоставял. Защото БОГ е верен, БОГ винаги помага на ония, които Го търсят и викат към Него с цялото си сърце!

Живея в Монтерони ди Лече, Италия.
През ноември 2014г забременях и това беше едно ново начало за мен.Бременността ми беше неимоверно лека и безболезнена до момента, в който се случи така че синът ни Божидар се роди преждевременно -в 29-та  гестационна седмица ( в началото на седмия месец).
Моята свекърва( силновярваща жена) преди това ми беше казала,че имала някакво подбуждение и предчувствие, че може да родя бебето в седмия месец като недоносено!
 


А аз и казвах постоянно да не говори безмислици и глупости защото ще си родя нормално както си му е реда, най-вероятно!
Когато свърши шестият месец от бременността ми и влязох в седмия, тя почна често да ми повтаря,че е време да си приготвям куфара за болницата, защото "нищо не се знае''.
Аз обаче,  повтарях своето си- че има време.
И така ...докато един ден се събудих със силни болки в кръста, поради което и трудно се движех дори. Помислих си, че съм настинала защото спах на отворен прозорец и отвита. Започнах да ходя често до тоалетната по малка нужда уж, точно както при настинка. Така -цяла седмица.
След седмицата  болката в кръста изчезна, но честите пориви за уриниране останаха докато накрая започнаха да стават неконтролируеми!

Но това ни най-малко не ме притесняваше защото си мислех, че  е нормално понеже  настинала или защото детето е пораснало  и натиска пикочния ми мехур .
Но свекърва ми предполагаше , че ми изтичат водите .

Аз обаче, не давах и да се издума дори, че може да е това !
Докато една нощ се събудих отново и отидох по малка нужда, но...видях много кръв !

Имаше много кръв !
В тоя момент си помислих:
"Това е ! Нещата не са добре нещо" ..а съпругът ми не беше в къщи...
Веднага се обадих на баща ми,събудих го .
Взех каквото можах в паниката си ...защото куфара за болницата ми не беше готов ( разбира се..).

Отидохме в спешното и там веднага ме пратиха на гинеколог, в Гинекологията.
Там дежурните лекари ме прегледаха и  казаха, че детето ми е останало без околоплодни води .
Веднага ме сложиха на системи.
Отвън родителите ми и свекърва ми докато чакали, попитали какво е пложението, а докторите казали:
Положението е сериозно! Детето е останало без вода . Може да настъпи смърт.

В продължение на  повече от две седмици аз съм губила околоплодните води постоянно. И дори не съм го забелязала. Просто детето ми е останало на сухо.
Само преди седмица, на контролния преглед , докторката която следеше бременността ми, нищо не бе забелязала!
В тая опасна ситуация БОГ направи така, че детето ми и аз да сме невредими, обаче !

След приблизително две седмици в утробата, без вода дори няма как да си го представя и не искам дори да мисля какви биха били последиците,  ако нямах Бога!

Но вярвам, че всичко което се случва в живота ми има защо Бог да го е допуснал да се случи. Знам че БОГ прави най-доброто за нас и го прави перфектно!

Два дена бях на легло и ми вливаха разни системи, за да подсилят детето и да го подготвят за изваждането му( със операция ).
През това време не спирах да получавам обаждания от братя и сестри от нашата църква. Всички ме окуражаваха и се молеха за мен !

И знаете ли какво? УВЕРЯВАМ ВИ, че наистина молитвата има голяма сила!А молитвената подкрепа  в съгласие с братя и сестри  е още по-мощна !

Защото аз наистина усещах молитвите и това ме правеше силна и уверена, както и щастлива ! Нито за миг не се отчаях или предадох на тревожност!
Това ми придаваше една особена подкрепа и сила ! Бог беше с мен!

Ту искам да отбележа, че никога в живота си до тоя момент аз не съм била оперирана, това щеше да ми е първата операция. Бог ме познава, познава моята психика,аз съм силен човек по принцип, но някак си...самата мисъл, че ще изпитам болка -ме ужасяваше...Щяха да ме подложат на цезарово сечение с епидурална упойка. През тия два дена някак все мислех именно за тая инжекция  в гръбначния стълб!
Не спирах да мисля за това.
И между другото разбрах и това, че самата игла е дългичка ...внушително дълга.
Разбира се, неприятеля ни никога не спи и се опитваше да ме притесни достатъчно.
Но молитвите бяха едно мощно оръжие срещу него!

Аз питах всеки, който видех, дали ще е болезнено, какво представлява  и т.н.
Всички ме уверяваха, че не боляло...но аз си мислех, че само ей така ми го казват-за да се успокоя .
Всички казваха, че трябва да бъда максимално спокойна, защото така ще е по-лесно за докторът, който я прави тая упойка, да  си свърши работата добре.

Сега почнах да се притеснявам пък от това дали ще успея да бъда максимално спокойна, дали ще успея да запазя спокойствие, да не започна да треперя цялата, примерно...мускулите ми да с стегнат повече, защото това нямаше да е в моя полза никак. Защото инжекция в гръбначния стълб никак не е безобидна .

И така дойде денят, в който трябваше да ме оперират и моето бебе да се появи на бял свят.
Знаех, че за тогава имаше още три други момичета, определени да родят по същия начин.
Въпросът е, че аз не знаех коя подред щях да бъда и чаках своя ред мълчаливо, докато лежащите с мен в стаята родилки ме уверяваха, че няма да боли-нека съм спокойна !

Две от момичетата минаха по реда си, а аз все още не знаех дали идва моя ред.
Ето, че две сестри извикаха моето име и заедно с леглото ме изкараха ( защото не трябваше да ставам, бях на системи).
Слава на Бога, когато чух името си, дори не трепнах...така спокойна бях,[b БОГ ми даде вътрешен мир -нещо толкова хубаво [/b]. Дори се усмихнах,така усмихната ме заведоха в операционната. В сърцето си имах един дълбок мир! Нещо чудесно!

Първо ме заведоха в една стая да ме подготвят, оставиха ме там сама, за да изчакам да се подготви и операционната. През цялото това време  аз се молех, хвалех и благодарях на Бога за всичко!

Не знам колко пъти повторих:
"Благодаря ти Господи", но продължавах да Му благодаря !
Дори пеех песен.Спомням си че пеех хубавата песен, която казва:
Мирът който имам, светът не  ми го е дал !

Пеех и хвалех и докато пеех и хвалех, както е писано и ни е обещал в Йоан 14: 26-27, чух вътре в мен един глас, който каза:
 Мир, мир, моят мир ти давам!

В душата си се развеселих още повече.Защото бях уверена, че Бог е с мен, БОГ беше там и Неговият мир беше в мен -страхът го нямаше !

Дори грам от предишното притеснение го нямаше, бях напълно спокойна.
Стана както ми бяха казали-не болеше, от първия опит, дори не разбрах как и кога ми направиха упойката. При други родилки били правени и по 6-7 опита защото не ставало от първия път, но при мен -от първия опит и се получи!

После ...чух само за миг едно тънко гласченце как проплака ( дори не го видях) и го отведоха веднага в интензивното отделение за неонати недоносени бебета.
Бебето ми тежеше само 1380 г, но слава на Бога, месец и половина оттогава синът ми Божидар е наддал  достатъчно и тежи вече 2300г и е едно силно и борбено дете.

Защото там където е благословията на Бог, всичко е за добро!

А името БОЖИДАР също дойде неочаквано. Понеже до последния момент той нямаше избрано име.

Толкова мислихме по време на бременността, но нищо не ни харесваше. Но нашият син дойде на бял свят с името си. БОЖИ ДАР .

Братя и сестри, вярващи и уповаващи се на Живия Бог Исус Христос , искам да ви кажа, че понякога не знаем защо Бог допуска някои неща в живота ни да се случат.
Но искам да ви окуража и да ви уверя, че за всяко нещо добро или лошо трябва да благодарим, защото всяко нещо, което БОГ прави е перфектно. Той никога не греши и е приготвил винаги най-доброто за нас !
Може и да не разберем  веднага Неговите намерения и планове, но бъдете сигурни и вярвайте, че БОГ има най доброто за нас и ние трябва да Му вярваме !
Да се оставим изцяло в ръцете МУ!
Знам, че това е бил перфектния план за мен и синът ми, благодаря на БОГА за всичко!
Милостив, любовта Му  е безгранична, няма да  остави в нужда ония които Му се боят и пазят заповедите Му и завета Му.

Нека Бог ви благославя и укрепя във вярата и нека Неговия мир да бъде с вас  винаги!
Слава на Живия Бог, слава на Христос !
Амин.

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 628
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Свидетелство за славата Божия!
« Отговор #1 -: декември 20, 2018, 20:46:31 pm »
ЧУДОТО С КИСЛОРОДНАТА МАСКА

Младо 17-годишно момиче умираше от туберкулоза в Ню Йорк. Единият бял дроб беше изнемощял. Другата половина вече не съществуваше. Тя беше под кислородна маска. Момичето посещаваше една деноминационна църква. Хората от нейната църква обичаха Бога и бяха спасени. Въпреки това, не вярваха в Божественото изцеление.
Разбира се, не вярата в Божественото изцеление ни прави християни. Кръвта на Исус ни прави християни, защото Той плати цената за нас на Голгота.
Това младо момиче умираше. Нейният лекар, който бил християнин й казал: „Ти умираш, нищо не можем да направим. Туберкулозата се е разпространила. Единият бял дроб си е отишъл. Другият е на път да си отиде. Ще те изпратя вкъщи, така че да можеш да прекараш последните си дни със семейството си.”
Тя дишала чист кислород. Лежала под кислородната маска, чакайки смъртта – само 17-годишна, стопена до 30 килограма. Тя била прекрасна млада дама, но повяхвала. Само не ми казвайте, че Бог прави това на хората. Не бих служил на Бог, Който прави това. Бог е добър Бог. Той е обещал да ни даде красота над пепелта. „Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох да имат живот, и да го имат изобилно” (Йоан 10:10).
Лекарят изпратил момичето у дома, за да чака смъртта. Тя лежала там с повдигната глава, за да може да чете Библията. Примирила се с факта, че ще умре. Това е, което си мислила. Вие сте това, което си мислите, че сте. Затова трябва да сте внимателни каква църква посещавате. Момичето лежало в тази позиция, четейки Първото Послание на Петър: „Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата…” (І Петрово 2:24). Когато прочела тези думи, тя оставила настрана Библията си и започнала да хвали Бога.
Като прочела това, тя казала: „О, Господи, толкова ще се радвам да Те видя. Зная, че ще умра. Лекарите не могат да направят нищо повече за мен. Но аз Ти благодаря за това, че си ме спасил. Благодаря Ти, че си ме измил с кръвта.” Тя хвалила и благодарила на Бога за спасението и се върнала да прочете същия стих, който току-що била прочела в Библията. „Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с чиято рана вие оздравяхте” (І Петрово 2:24). Но тя не спряла до тук този път. Тя продължила със същия стих… “с чиито рани ние се изцелихме.” Думите блеснали като неонова светлина. Тя казала: „О, виж какво открих.”
Нямало проповедник, който да й проповядва. Никой не бил там, освен Словото. Тя казала: „О, Господи, тъкмо свърших да Те хваля за първата част, сега ще Те хваля за втората. Ти вече си ме изцелил. Исусе, съжалявам, че няма да Те видя точно сега. Планирам да поостана тук за известно време.” Не е ли това великолепна вяра? Алилуя! „Аз няма да дойда, както планирах – казала тя. – Промених си решението, защото току-що открих една истина – а истината е тази, която ни освобождава.” Тя започнала да хвали Бога за съвършено изцеление. Не възвърнала теглото си веднага. Тя все още тежала 30 кг. Разкопчала кислородната маска и извикала майка си: „Мамо, ела бързо!” Майка й помислила, че този е денят, в който дъщеря й ще умре. Тя се изкачила несигурно по стълбите. „Какво има, скъпа? Какво има?”
„О, мамо, виж какво открих. Прочети това.” Майка й промърморила думите, след това казала: „Прочетох го. Лягай сега в леглото.” Дъщерята казала: „О, но ти не го прочете правилно. Няма ли да го прочетеш? Мамо, то казва, че съм излекувана. Преди 2000 години Исус ме е излекувал.” Не е ли странно как някои хора могат да го прочетат и да не разберат нищо от него? Майката се взряла в дъщеря си и започнала да плаче.
„Какво не е наред, мамо? Защо плачеш?”
„Лекарят ми каза, че в деня, в който ще умреш, ще изгубиш ума си.”
Не е ли странно, че когато искаш да уповаваш на Бога, хората си мислят, че си си изгубил ума? Когато нямаш нищо против да умреш, си нормален. „Няма нищо лошо в това да бъдеш религиозен, но не бива да отиваш толкова далеч. Не бъди фанатичен.” Не бива да вярвате това. Майка й отново я настанила в леглото, но момичето казало: „Мамо, аз няма да умра. Иди долу и ми направи закуска. Искам бекон с яйца, портокалов сок, препечен хляб и кафе.” Майката казала: „Сега вече знам, че си се побъркала. В продължение на 10 месеца не си яла нищо.” Тя казала: „В продължение на 10 месеца не бях чула толкова мощна истина. Отиди долу и ми направи закуската, аз идвам след малко.” Майка й я настанила обратно в леглото и се измъкнала от стаята. Веднага след като тя затворила вратата, момичето разкопчало кислородната маска. Тя измъкнала мършавите си крака от леглото и накуцвайки се отправила към гардероба. Взела една от роклите, които носила, когато била 55 килограма. Сега тя й стояла като наметало. Сложила си чехлите и заслизала по стълбите.
Отишла към кухнята, отворила вратата и попитала: „Готови ли са беконът и яйцата ми?” Седнала да закусва и казала: „Господи, благослови тази храна за моето съвсем ново тяло. Аз няма да умра, аз ще живея.” На следващия ден тя отишла при своя лекар. Рентгенът показал съвсем нов бял дроб, без следи от туберкулоза. Сега тя живее в Ню Йорк, омъжена е и има 4 деца. Продължава да бъде силна, защото знае истината.
Хората казват: „Моята църква не вярва в това.” Нито пък нейната. Дори майка й не повярвала. Вие нямате нужда от одобрението на другите. Всичко, от което се нуждаете е Словото на Бога. Стойте на това Слово!
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!

Неактивен hristiqnin

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 944
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Свидетелство за славата Божия!
« Отговор #2 -: януари 04, 2019, 15:36:08 pm »


Казвам се Красимира Орлинова.
С това свидетелство искам да прославя моя Бог Исус Христос, защото  наистина безгранична е милостта Му !

Благодаря на Бога, че винаги е бил с мен и никога не ме е изоставял. Защото БОГ е верен, БОГ винаги помага на ония, които Го търсят и викат към Него с цялото си сърце!

Живея в Монтерони ди Лече, Италия.
През ноември 2014г забременях и това беше едно ново начало за мен.Бременността ми беше неимоверно лека и безболезнена до момента, в който се случи така че синът ни Божидар се роди преждевременно -в 29-та  гестационна седмица ( в началото на седмия месец).
Моята свекърва( силновярваща жена) преди това ми беше казала,че имала някакво подбуждение и предчувствие, че може да родя бебето в седмия месец като недоносено!
 


А аз и казвах постоянно да не говори безмислици и глупости защото ще си родя нормално както си му е реда, най-вероятно!
Когато свърши шестият месец от бременността ми и влязох в седмия, тя почна често да ми повтаря,че е време да си приготвям куфара за болницата, защото "нищо не се знае''.
Аз обаче,  повтарях своето си- че има време.
И така ...докато един ден се събудих със силни болки в кръста, поради което и трудно се движех дори. Помислих си, че съм настинала защото спах на отворен прозорец и отвита. Започнах да ходя често до тоалетната по малка нужда уж, точно както при настинка. Така -цяла седмица.
След седмицата  болката в кръста изчезна, но честите пориви за уриниране останаха докато накрая започнаха да стават неконтролируеми!

Но това ни най-малко не ме притесняваше защото си мислех, че  е нормално понеже  настинала или защото детето е пораснало  и натиска пикочния ми мехур .
Но свекърва ми предполагаше , че ми изтичат водите .

Аз обаче, не давах и да се издума дори, че може да е това !
Докато една нощ се събудих отново и отидох по малка нужда, но...видях много кръв !

Имаше много кръв !
В тоя момент си помислих:
"Това е ! Нещата не са добре нещо" ..а съпругът ми не беше в къщи...
Веднага се обадих на баща ми,събудих го .
Взех каквото можах в паниката си ...защото куфара за болницата ми не беше готов ( разбира се..).

Отидохме в спешното и там веднага ме пратиха на гинеколог, в Гинекологията.
Там дежурните лекари ме прегледаха и  казаха, че детето ми е останало без околоплодни води .
Веднага ме сложиха на системи.
Отвън родителите ми и свекърва ми докато чакали, попитали какво е пложението, а докторите казали:
Положението е сериозно! Детето е останало без вода . Може да настъпи смърт.

В продължение на  повече от две седмици аз съм губила околоплодните води постоянно. И дори не съм го забелязала. Просто детето ми е останало на сухо.
Само преди седмица, на контролния преглед , докторката която следеше бременността ми, нищо не бе забелязала!
В тая опасна ситуация БОГ направи така, че детето ми и аз да сме невредими, обаче !

След приблизително две седмици в утробата, без вода дори няма как да си го представя и не искам дори да мисля какви биха били последиците,  ако нямах Бога!

Но вярвам, че всичко което се случва в живота ми има защо Бог да го е допуснал да се случи. Знам че БОГ прави най-доброто за нас и го прави перфектно!

Два дена бях на легло и ми вливаха разни системи, за да подсилят детето и да го подготвят за изваждането му( със операция ).
През това време не спирах да получавам обаждания от братя и сестри от нашата църква. Всички ме окуражаваха и се молеха за мен !

И знаете ли какво? УВЕРЯВАМ ВИ, че наистина молитвата има голяма сила!А молитвената подкрепа  в съгласие с братя и сестри  е още по-мощна !

Защото аз наистина усещах молитвите и това ме правеше силна и уверена, както и щастлива ! Нито за миг не се отчаях или предадох на тревожност!
Това ми придаваше една особена подкрепа и сила ! Бог беше с мен!

Ту искам да отбележа, че никога в живота си до тоя момент аз не съм била оперирана, това щеше да ми е първата операция. Бог ме познава, познава моята психика,аз съм силен човек по принцип, но някак си...самата мисъл, че ще изпитам болка -ме ужасяваше...Щяха да ме подложат на цезарово сечение с епидурална упойка. През тия два дена някак все мислех именно за тая инжекция  в гръбначния стълб!
Не спирах да мисля за това.
И между другото разбрах и това, че самата игла е дългичка ...внушително дълга.
Разбира се, неприятеля ни никога не спи и се опитваше да ме притесни достатъчно.
Но молитвите бяха едно мощно оръжие срещу него!

Аз питах всеки, който видех, дали ще е болезнено, какво представлява  и т.н.
Всички ме уверяваха, че не боляло...но аз си мислех, че само ей така ми го казват-за да се успокоя .
Всички казваха, че трябва да бъда максимално спокойна, защото така ще е по-лесно за докторът, който я прави тая упойка, да  си свърши работата добре.

Сега почнах да се притеснявам пък от това дали ще успея да бъда максимално спокойна, дали ще успея да запазя спокойствие, да не започна да треперя цялата, примерно...мускулите ми да с стегнат повече, защото това нямаше да е в моя полза никак. Защото инжекция в гръбначния стълб никак не е безобидна .

И така дойде денят, в който трябваше да ме оперират и моето бебе да се появи на бял свят.
Знаех, че за тогава имаше още три други момичета, определени да родят по същия начин.
Въпросът е, че аз не знаех коя подред щях да бъда и чаках своя ред мълчаливо, докато лежащите с мен в стаята родилки ме уверяваха, че няма да боли-нека съм спокойна !

Две от момичетата минаха по реда си, а аз все още не знаех дали идва моя ред.
Ето, че две сестри извикаха моето име и заедно с леглото ме изкараха ( защото не трябваше да ставам, бях на системи).
Слава на Бога, когато чух името си, дори не трепнах...така спокойна бях,[b БОГ ми даде вътрешен мир -нещо толкова хубаво [/b]. Дори се усмихнах,така усмихната ме заведоха в операционната. В сърцето си имах един дълбок мир! Нещо чудесно!

Първо ме заведоха в една стая да ме подготвят, оставиха ме там сама, за да изчакам да се подготви и операционната. През цялото това време  аз се молех, хвалех и благодарях на Бога за всичко!

Не знам колко пъти повторих:
"Благодаря ти Господи", но продължавах да Му благодаря !
Дори пеех песен.Спомням си че пеех хубавата песен, която казва:
Мирът който имам, светът не  ми го е дал !

Пеех и хвалех и докато пеех и хвалех, както е писано и ни е обещал в Йоан 14: 26-27, чух вътре в мен един глас, който каза:
 Мир, мир, моят мир ти давам!

В душата си се развеселих още повече.Защото бях уверена, че Бог е с мен, БОГ беше там и Неговият мир беше в мен -страхът го нямаше !

Дори грам от предишното притеснение го нямаше, бях напълно спокойна.
Стана както ми бяха казали-не болеше, от първия опит, дори не разбрах как и кога ми направиха упойката. При други родилки били правени и по 6-7 опита защото не ставало от първия път, но при мен -от първия опит и се получи!

После ...чух само за миг едно тънко гласченце как проплака ( дори не го видях) и го отведоха веднага в интензивното отделение за неонати недоносени бебета.
Бебето ми тежеше само 1380 г, но слава на Бога, месец и половина оттогава синът ми Божидар е наддал  достатъчно и тежи вече 2300г и е едно силно и борбено дете.

Защото там където е благословията на Бог, всичко е за добро!

А името БОЖИДАР също дойде неочаквано. Понеже до последния момент той нямаше избрано име.

Толкова мислихме по време на бременността, но нищо не ни харесваше. Но нашият син дойде на бял свят с името си. БОЖИ ДАР .

Братя и сестри, вярващи и уповаващи се на Живия Бог Исус Христос , искам да ви кажа, че понякога не знаем защо Бог допуска някои неща в живота ни да се случат.
Но искам да ви окуража и да ви уверя, че за всяко нещо добро или лошо трябва да благодарим, защото всяко нещо, което БОГ прави е перфектно. Той никога не греши и е приготвил винаги най-доброто за нас !
Може и да не разберем  веднага Неговите намерения и планове, но бъдете сигурни и вярвайте, че БОГ има най доброто за нас и ние трябва да Му вярваме !
Да се оставим изцяло в ръцете МУ!
Знам, че това е бил перфектния план за мен и синът ми, благодаря на БОГА за всичко!
Милостив, любовта Му  е безгранична, няма да  остави в нужда ония които Му се боят и пазят заповедите Му и завета Му.

Нека Бог ви благославя и укрепя във вярата и нека Неговия мир да бъде с вас  винаги!
Слава на Живия Бог, слава на Христос !
Амин.
ХалелуЯ!Слава на Йехова за Неговата любов и милост към нас!
"28. Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
  29. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;
  30. а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
  31. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
  32. Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
  33. Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
  34. Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
  35. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?
  36. (защото, както е писано:
"Убивани сме заради Тебе цял ден;
Считани сме като овце за клане").
  37. Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
  38. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,
  39. нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ."(Римл. 8гл."!Амин!ХалелуЯ!