Казвам се
А. Ашимова.
Искам да разкажа как повярвах
в Исус Христос.
Всичко започна през 1989г. Аз бях мюсюлманка, от мюсюлманско семейство. Дядо ми беше ходжа, четеше коран.Дядо ме научи да се моля и ми говореше за Аллах. Много се вълнуваше когато говореше за чудесата, който Бог правел. Не разбирах много от това, което говореше той, но дядо през сълзи разказваше за ония чудеса, които месията Иса ( според Корана) извършвал на земята.Пише,че като дете направил птиче от глина и духна на него и то станало истинско и живо, направил и други чудеса.Дядо казваше ,че който не вярва на това, отива в ада. И едва 10-годишна, ме караше да служа на Бога, според ислямската вяра.
Започнах да сънувам неща, и каквото сънувам-това се случваше. Дядо винаги казваше: в това дете има нещо. Бях много послушна, което ми казваше той-правех искрено.
Порастнах...тяхната вяра ми беше вече тежка, идваше ми тежко това служене така и ме тревожеше. Дядо все още силно вярваше в Бога, наричан от него Аллах и не се занимаваше ни с муски, ни с баяния от рода на врачувания с Корана, както други ходжи правят. Обаче се молеше по 5 пъти на ден и ...казваше, че така е правилно.Това ми идваше тежко на мен, защото всяко кланяне на намаз е съпроводено и с абдест( специални измивания и прочие).
Омъжих се и се разболях от болести, облада ме един страх, молех се както ми дойде и когато се сетя, почти забравих как ме е учил дядо..
Обаче продължавах да сънувам сънища, които се сбъдваха. Докато бях болна ми предстоеше важен преглед в гр.В.Търново.Предната нощ сънувах, че там изследванията ми са излязли добри и отрицателни ( няма я болестта).
Отидохме на изследвания и резултата беше тоя от съня ми- изследванията бяха отлични.
Минаваха години, нещо постоянно ми шепнеше за Бога...не разбирах добре, ..все още се считах за мюсюлманка.
Един ден ми попадна в ръцете една малка книжка, с обяснение как трябва да се чете Корана. Аз исках да следвам Бога, имах голямо желание правилно да чета Корана.
В тая книжка на първа страница пишеше:
..преди 14 века, Аллах прати своя пророк Мохамед....
Тогава се замислих ..значи това е дадено, значи целия Коран е даден ...само преди 14 века ? А тоя Мохамед разказва за един, който се казвал Иса и вършел чудеса по земята -но тоя Иса е роден мнооого преди самия Мохамед! И вършел той чудеса, а не Мохамед..Тук има нещо дето аз пропускам май.
Ние на турски като ни се случи нещо, казваме : "
О Боже,Господи, Ти който ме създаде!!"И аз се чудех сега кой е тоя Господ.
Започнах да разнищвам това, започвайки от факта,че Иса е роден преди Мохамед. Когато Иса е вършил чудесата, къде е бил Мохамед ? защо е дошъл чак след около 600г след него?
Самия Мохамед казва следното: не съм достоен горната дреха да нося на тоя праведник.
( после когато станах християнка , видях, че същите думи са на Йоан Кръстител, наричан Яхя в Корана)
Аз държах да съм набожна, през цялото време.Не съм отхвърляла ни Корана, ни Мохамед.
Един ден мама дойде у нас. Каза ми:
-Сестра ти ме изпрати.( ние сме 3 сестри), каза да ти кажа ,че има Бог и ние Го следваме вече( говореше за библейския Бог, Христос).
Казах й:
-не искам да ви слушам измислиците! Аз искам да съм набожна както трябва.Няма вие да ми казвате какво да правя. Ще открия сама.
Мама ми говори настоятелно, говори ми за Исус Христос, всичко, което е запомнила от сестра ми, която станала християнка.
Аз отхвърлях.
На другата вечер трябваше да отида на работа. Както вървях, нещо ми стана, прилоша ми. В тоя момент без да се контролирам, казах: сигурно всичко, което мама ми каза, е вярно!
В тоя момент усетих някакво присъствие около мен.Не знаех за Светия Божи Дух, не знаех все още за тия работи.
На следващия ден дойде сестра ми, започна да разказва за Исус, разказваше, как само Той е Божия син, всички други са само човеци.Ние сме Го отхвърляли.. Аз започнах да плача с глас..не знаех защо правя това, просто плачех, не можех да спра.. Аз до тоя момент не знаех за тези неща. Тогава се покаях. И трябваше да ида пак на работа.През цялото време плачех и се покайвах.
Станах много ревностна за Христос, веднага разказах и предадох всичко това на децата си ( имам две дъщери , бяха малки тогава). Те приеха веднага. Нямахме нито песнарки, нито Библии, нито Нов завет поне-нищо. Нямаше от къде да вземем. Преписах си всичко от сестра ми, когато ходех на село ( на 100 км от нас).
Стана ми много тежко, когато казах и благовестих на моя мил мъж, когато започнах да му обяснявам и разказвам, а той ми отговори:
-
не искам ХРИСТИЯНИ У ДОМА! НЕДЕЙ ОБЪРКВА ДЕЦАТА МИ! НЕДЕЙ РАЗВАЛЯ ДЕЦАТА МИ!Те са мои!
Малката ми дъщеря беше тогава на 11 г, каза :
-аз съм на мама, не съм твоя.
Тогава така се ядоса, кипна, крясна:
- научила си децата, че са твои, а не мои ли?
Не искам БЪЛГАРИ тука !( това каза, понеже мюсюлманите считат християнската вяра за българска само)
Да не го дразня, млъкнах и нищо не казвах повече. След известно време ме попита още ли съм християнка.
Казах просто : ДА, приела съм Исус завинаги.( бях посетила вече няколко пъти църквата в Разград, когато ходех на село )
ЗАПОЧНА СЕ !Напсува ме, като за начало.
Разкрещя се:
- Махай се от къщата ми, оставяй ми децата, аз ще ги водя на джамията, Байрам е, нека се научат на истинска вяра.
Донесе ми вестник да чета за Байрама-не четох. Сещах се за думите на дядо и с тях му говорех за Иса.
Дори тях не приемаше.Изгони ме от дома ни. Децата плачеха, викаха след мен:
-без мама какво ще правим!! Върния я, върни се мамо! Не искаме друга жена тука.
Плачех, но и се молех. И пак не знаех как точно да се моля! Каквото ми идваше на устата, така се и молех. Остави ме в дома. Разреши ми да остана.
Вечерта си дойде пиян. Почна да вика:
- хайде ХРИСТИЯНКИТЕ, я сложете да ям тука.
Масата си беше готова, сложена...Но той пиян и недоволен, вика:
-Я ДА СТОШ ДО МЕН СЕГА ТУКА, ДА МИ ПРАВИШ КЕФА!ЩЕ МИ СЛУГУВАШ!
Я КАЖИ СЕГА, МЕН ЛИ ОБИЧАШ ПОВЕЧЕ ИЛИ ТВОЯ ИСУС?Казах :
- и теб обичам и Исус обичам.
-А ДЕЦАТА И ТЯХ ЛИ ОБИЧАШ?
-и тях обичам.
И ПЪРВО ИСУС ОБИЧАШ, А ПОСЛЕ МЕН И ДЕЦАТА, ТАКА ЛИ?
-да.
Посегна с ножа отгоре ми!
-ЩЕ ТЕ УБИЯ!
Децата се събудиха и видяха, разплакаха се.
Той крещеше:
-ВИДЯ ЛИ, ДЕЦАТА ВЕЧЕ СА КАТО ЛУДИ ОТ ТЕБЕ !
Голямата ми дъщеря тогава каза:
-татко, ти ни правиш на луди, моля те, престани!
Това още повече го ядоса.Каза:
-или аз ще се махна или вие !
Излезе и не се върна много дни. През това време се срещнал с един семеен приятел.Рзговорили се, Онзи се почудил как по това време все още не се е прибрал у дома, а моя съпруг казал: кака ти Айше стана развалена жена.
Семейния ни приятел се сепнал , попитал-да не би да съм болна, това ли е иммал предвид.
Не, казал моя -стана развалена жена!
Тогава онзи му казал, мислейки че съм прелюбдейка:
-аз не вярвам на тия приказки за Айше! Тя ни е за пример. Какво приказваш ти!
Тогава съпруга ми почнал да плаче и казал, че съм станала християнка.Онзи се засмял и казал:
-ЕЕЕ, брате Яшар и аз искам моята да стане такава ''развалена" ! Как можа да кажеш тия неща така! Ние я познаваме твоята жена, тя е един пример за жените.
От инат, съпруга ми не си дойде у дома 1 седмица. Аз го чаках да си дойде.Молех се за него.
Върна се !
И още с влизането, крясна:
-няма да се молиш на Исус! Ще те убия! Българска вяра в дома си не ща!
Почна се пак тормоз, не даваше пари нарочно, когато исках, казваше : Исус да ти даде.
Така се налагаше да искам на заем от хора.
Една вечер голям скандал вдигна.Взе ножа и каза:
- ЩЕ ТИ ОТРЕЖА СЕГА ГЛАВАТА!
Псуваше ме непрестанно, все повече се озлобяваше. Децата гледаха и плачеха.Аз им давах кураж, казвах,че всичко ще премине. Малката ми дъщеря се хвана за полата ми. Той посегна да ме удари, тя се уплаши и се разрева на висок глас с всичка сила. Това го озлоби още повече, хвана ме, запрати ме в кухнята и ме удряше с всичка сила, където свари.Аз се молех непрестатнно-това можех само. Молех Господ да го смири. Просто не усещах болки от ударите, само се молех. Би ме дълго време. Докато се умори.Спря да ми говори.
Постоянно ме биеше като се върнеше. Нещата продължиха така една година.
Един ден ми каза:
- Или обещаваш сега тук да се откажеш от Християнството или се развеждаме и се разделяме. И кой както иска-така да живее.
Накара ме през нощта да стоя права, удряше ме по колената-не чуствах болка, само се молех. Така стоях до 2 часа през нощта.Беше заспал, събуди се, наби ме ...
Една вечер помагах на децата в уроците. Прибра се и крясна:
-Тая лудата , на какво ви учи!
Обърна се към мен и каза:- ти още ли си тука??
Казах:
-
да, тук съм, един ден ще те е срам от това, което вършиш сега !Не съм луда и няма да полудея, защото уповавам на Истинския Бог. И майка ми и всичките ми близки повярваха в Истинския Бог! Истинските луди сте вие, които отхвърляте!Крясна ми:
- Няма да се молиш! Няма да се молиш на Исус Христос!
Казах му:
- главата ми трябва да не е на раменете, за да не се моля!
Вдигна ножа да ме коли! Каза:
- щом е тъй, ще махна главата ти!
Бяхме се снабдили с Нов завет и бях чела на децата от него. Когато вдигна ножа, децата извикаха:
- вършиш грях!
Казах му:
-Убий ме, назад не се връщам! Толкоз!
Вдигнах даже главата си да бъде удобно да ме заколи.На децата извиках да не се предават никога, да не се връщат никога към Исляма.
Исус е Нашия Спасител! Децата извикаха тежко!
Пусна ножа и излезе. Ние с децата се помолихме на Христос. да го доведе Исус, да го промени Исус.
Дойде си след време. Поиска ми прошка. Поиска да спя при него в леглото.
Децата питаха: мирен договор ли е сключен вече.
Докато ми посягаше да ме убива, му казах: пусни ножа, че Моя Бог казва който нож вади от нож ще да загине- ще ти се случи нещо, пусни ножа!
А тй казваше: вашия бог е лъжлив, нищо няма да ми се случи!
Срещу Нова година се поряза жестоко, страдаше. С шлайфа, докато режел желязо. Направиха му чак операция в Плевен. Молих се за него много тогава.
Имах за него съновидение, един глас ми каза: "чедо, ето аз го изцелих твоя мъж, но кажи на тия които сега виждаш, че ако не се обърнат, ще погинат"- един наш роднина видях във видението. Същата седмица му казах..не прие.
Същия ден, когато не прие, го закараха в болницата, установили, че има рак в стомаха. Казах им да се молят, казах за видението, но ми се подиграха. И така този човек умря. Всички, които видях във видението -на всички казах , но отхвърлиха и всички те в разстояние на времето умряха. Стана така, както ми беше показано.
Но моят мъж изцеля, докторите бяха казали, че ще се инвалидизира след време. Но аз се молих за него и слава на Бога все още е добре.
Повярва....беше тежка борба, но повярва в Христос. Бог го изцели.
В дома ми за известно време, даже се събираше евангелска група.
Целият ми дом повярва в Христос. Амин