Зинаида Абрамовна "Казваха ми: Зина, ти си еврейка, ще се спасиш..."
Евреи, които вярват в Исус ( Йешуа ) сега се намират лесно - те са почти навсякъде. Въпреки това, Бог се нуждае от не просто вярващи, но и лоялни и верни хора. От една такава еврейка имах щастието да взема интервю .
Тя следва Исус близо 60 години и в нейния дом в продължение на много години се събира евангелска църква. При влизането си, видях на масата еврейските предмети: кутийка с маца ( безквасен хляб) и листовка " Евреи за Исус"
- Зинаида Абрамовна, моля да ни кажете за себе си и своето детство.Аз съм Зинаида Абрамовна Розенфайн, родена съм през 1932 г. в Беларус. Родителите ми бяха религиозни, знаех че има Бог. Баща ми беше равин и той беше осъден на 5 години затвор, защото извършваше обрязване. Татко винаги ме водеше в синагогата, но аз нищо не разбирах. Разбрах само "аидише." Татко винаги се молеше преди хранене с думите "
Барух Ата Адонай Елохейну ( означава "Благословен да си Ти Господи Боже наш, Цар на вселената")...!"
Топваше хляб в сол и едва след това всички ние можехме да ядем.
Питах татко : "Къде е Бог? Кой е той, какъв е ? ". Татко отговаряше : "Той е на небето." Исках да знам: "Защо е там ?" Но татко се шегуваше : ". Ми заселил се там ". Бях много заинтригувана - как БОГ се е възнесъл на небето...?
Когато майка ми, Естер Гута, ме оставяше като малка сама у дома, връзваше ми ръчичката за леглото и ми казваше на излизане :"Бог с тебе ! Бог да те спаси! "
Войната ни завари в град Ромни, това е Сумска област. Спомням си ужасния рев на бомбардировачи и експлодиращи бомби. Хората бягаха в полето - там бяха и евреи и руси. Някои руси се кръстеха с ръце. Аз бях на девет години, питах майка си: "Мамо, какво правят тези? Мамо, и тях ли бог ще спаси ? А мама казваше "ДА".
- Кога за първи път осъзнахте, че има Бог и Той е реален?Знаете ли, ние много бедствахме . Аз като малка никога не съм имала своя кукла ! Веднъж, когато бяхме в гетото и бяхме принудени под страх от смъртно наказание да носим жълта звезда, си помислих: "Ако има Бог, нека приятелка ми Юлия да ми подари куклата. А ако пък няма Бог - то значи никой няма да ми подари нищо ". Когато се видяхме с нея , тя каза: "Зина, искаш ли кукла?"
- "От къде да я взема ?"
- "Аз ще ти купя кукла!".
След това просто в душата ми застана убеждението, че има Бог !
Когато всички нас - евреите, останали в Ромни - ни поведоха на разстрел, за нас нямаше никакъв изход.
Кой по пътя полудя, кой беше пребит с приклади, това е страшно дори да си го спомням ...
Навсякъде около нас - германците с кучета. Пред нас - ограда, зад нея -електростанцията .
И аз тихо казах:
"О, Господи! Ако Те има - спаси ме от смъртта! През целия си живот аз ще вярвам в Тебе ! "Тъкмо си го помислих това и 13-годишната ми сестра Сара ме хвана за ръката и побягнахме към оградата . И - не е ли чудо Господно ? - Сара ритна с крак и изкърти две дъски в оградата. И след това - в клисурата и в храстите и ние избягахме. После пълзяхме ... Ръцете ни се изподраха, кръв течеше, но да плачем - не трябваше.Чуят ли ни, ще ни разстрелят.
- И след това - кой ви приюти вас със сестра ви ?След 25 декември, когато германците зверстваха още повече, ние трябваше да се скитаме по села и коптори. Просехме милостиня. Студът беше - 40 градуса. Някъде ни оставяха да пренощуваме, някъде спяхме в обора, някъде намирахме празна къща. Сестра ми ме заведе до някои хижи и ме остави, като каза, че по- лесно ще се спасим поотделно .. Така се разделихме. Лежах в снега, плачех, спеше ми се . Излезе един дядо и ме заведе в къщата си. Съпругата му не беше особено доволна, каза ( украински) :
"Та цэ ж жидэня"- само това ни липсва !
Но дядото настоя: "Имаме трима синове на фронта." - И заплака. - "Бог всички тях ще спаси заради това дете"
- От кого за пръв път чухте за Исус Христос ?През цялото време се скитах и сменях домът си. През 1942г попаднах при вярващи, бяха евангелски християни- баптисти. Те ми разказаха за Бога. От тях научих песента за едно момиче, как влязло във влака без билет и отговорила на кондуктора, че отива при майка си на небето.
Живях и при вярващи и при невярващи и при православни.
-Хората не ви ли предадоха на немците?Не не, не ме предадоха, не поискаха ! Но веднъж германците разгласиха : "Който предаде един евреин или партизанин, той ще получи безплатно облекло, палто."
Дрехите в това време бяха много ценни. Само тогава една жена ме хвана за ръката и каза:
"аз сега за тебе, палто ще получа" И ме заведе директно в комендатурата .
Но немецът вместо да даде на тая жена палто, я нарече "СВИНЯ МРЪСНА" и ме гледаше , мърморейки :" дете...дете ..!"
Когато се обърна, аз като куршум се хвърлих през отворения прозорец, повтаряйки си "Господи ,спаси ме !"
През 1943г все пак ме хванаха и ме поведоха на разстрел. Държах в ръката си късче хляб. Не знам защо и как, но вдигнах ръката си с парчето хляб така, над главата си.Немците помислиха, че е граната и изпоналягаха на земята .
Докато решаваха какво да правят, аз се шмугнах в храстите. И тогава Господ ме спаси!
И от бомбите ме спасяваше Моя Господ и от стрелбата и от глада- от всичко.
Истината е, че по време на окупацията, аз наричах себе си Галя Ивановна Ярмоленко.
А след войната наново станах пак Зинаида Абрамовна Розенфайн.
-Благодаря! Как се уверихте, че Исус е Месията, как се помирихте с Бога?След войната живях в Харков. Повече от всичко обичах да танцувам, да ходя на кино.
Присъни ми се два пъти един и същ сън:
Цялата земя гори. Идва една кола и в нея хвърлят хора. Завиках: Господи, прости ми , не съм готова ! И при мен идва една подстригана старица и ми казва : Изпълни се времето и наближи царството Божие ! Покайте се и повярвайте в Благовестието!
Ето такъв сън сънувах два пъти !
След това нямах покой пет дена. Все чувах тия думи в ушите си:
" Изпълни се времето и наближи царството Божие ! Покайте се и повярвайте в Благовестието!"А аз Библия тогава нямах, не бях чела нищо от нея, нищо не знаех.
Тук трябва да кажа в интерес на истината, че и моята хазайка ми говореше :
" Не ти трябва да ходиш по танци ! Танцуваш по гърдите на майка си ! Покай се и търси вярващи"
Тогава захвърлих танците, отидох при евангелските вярващи и им разказах за моите сънища. Те веднага ги разбраха и възкликнаха :
"Дете мое, та Бог те призовава !"
Един от тях отвори Евангелие от Марко и прочете 1:15! Същото, което звучеше в моя сън !
Започнах да ходя в тяхното събрание и макар за кратко да го изоставих( защото светът все още ме привличаше) после се покаях истински пред Бога и предадох цялото си сърце на Исус. Това беше през 1952г. Тогава бях на 20 г.
Оттогава аз служа на Бога и не Го изоставям.
-Когато слушахте проповеди за Исус Христос, пречеше ли ви вашето еврейско самосъзнание, възпрепятстваше ли ви "еврейската кръв"?Или напротив, помагаше ви?Не, нищо не ми пречеше.Напротив, вярващите ми казваха: Зина, ти си еврейка, ще се спасиш! Но след покаянието ми, известно време не ми позволяваха да взема водно кръщение . Казваха :
" Младите хора при нас са малко, а ти може да идеш да се омъжиш за невярващ и да оставиш Господа !"
Но после, виждайки моята увереност в Господа, след четири години ми позволиха да взема водно кръщение. А след още четири години се и омъжих, разбира се за вярващ.
Много неща се случиха.Аз отказах да се присъединя към Комсомола и искаха да ме изхвърлят от общежитията. Но Бог ми даде сили да устоя във вярата. Имахме един началник цех, който беше евреин -Ковалзон, и на него му бяха заръчали да ми повлияе, че да се отрека от вярата. Аз му разказах и обясних:
"След като Господ ме е спасил, защо да се отричам от Него?" Много беди изтърпях от Ковалзон.
Много по-късно той ми каза сам:
"Зина, нека е тайна, дай ми Библията да чета, искам да видя тая ваша Истина.Обезателно ще ти върна Библията, няма да я задържам."
Дадох му Библията, а самата аз застанах в пост и молитва за Ковалзон. Молих се за него.
-Като четяхте Библията, възприемахте ли я? Тя все пак е еврейска книга ?Казаха ми, че къщата се забелязва от върха, от покрива. Затова било добре да се започва Библията да се чете от "върха " - Евангелието. После прочетох цялата Библия в дълбочина.Имах много въпроси, много неясни неща имаше. Например питах как и защо Соломон е имал 700 жени, не е ли грях това ?
-А засегна ли ви Божието слово, когато четохте за смъртта на Исус Месия и за Неговото възкресение?
Да, много ме засегна това! Много плаках ! А още и по това време, аз много се молех на Бога. Тогава беше и критична ситуацията , за ядене нямаше нищо .Уповавах само на Бога. Когато децата искаха да ядат, аз им говорех да заставаме всички на колене и да се молим и Бог ще даде попросеното. Веднъж ние се молехме за ядене и дойде една вярваща с продукти в ръката си.Каза ми:
"Сякаш някой ми говореше на ухото- Иди у Зина, иди у Зина!"
Оо, как благодарихме тогава на БОГ !
Аз чувствам как цял живот Бог ме е пазил, грижи се за мен, помага ми и няма съмнения, че Иисус ( Йешуа ) е Син Божий! Вярващия в Иисус има вечен живот! А невярващия ще бъде осъден. Иисус каза :
Елате при мен отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя ; вземете Моето иго върху си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце и намерете покой на душите си.-Вашите роднини са били убити от ръцете на фашистите, а вие сте оцеляла и сте повярвала в Христос.Какво може да посъветвате други евреи, чиито роднини също са били убити от фашистите,а те -оцелели, но заради това са сърдити на Бог и не искат дори да мислят за Него?
Бих ги посъветвала всецяло да се обърнат към Господа .Това гонение беше за да се обърнат много евреи -не само аз- към Бога . Освен това Бог наказва и за непослушание !
-Кой друг от познатите ви е повярвал също в Исус Месия ?Моята приятелка, Тобе Вейцман, се завърна от окупацията също повярвала.
И някъде през 1977 г., чрез предаването за намиране роднини, се намери сестра ми Сара. Тя също беше сред оцелелите. Когато дойде, повярва в Исус, Когото прие като Спасител!
Сара дойде при пастора ни и със сълзи го помоли да и позволи да се кръсти. Понеже тя в този ден не беше си донесла бял халат [символ на светостта на един вярващ в Исус Христос]. Та пасторът, виждайки вярата на Сара, и позволи да приеме водно кръщениеи без белия халат.
-Зинаида Абрамовна, има много евреи които приемат Исус за Спасителя, с радост Го следват.Има и такива, които приемат, ама после Го изоставят, боят се. Въпреки ,че е възможно в "душата си " да вярват. Вие какво бихте могли да им кажете ?
Иисус Христос е Месията, Син Божи-Йешуа.Той е Наш! В Него трябва да вярваме и да Го обичаме. А ония, които са излязли от вярата, - то това е както в притчата за сеяча.Един паднаха на добра почва, а други - на скалиста земя, а други пък паднаха между тръните .
Семето, което падна на добра земя, то даде плод в Бога. Е ще има и такива, които не носят плод в Бога - не са само от евреите, но и от руси, татари и арменци ... От всяка нация.
Бог непременно ще приемем тези евреи, които се връщат към Него чрез Иисус Христос!
Когато родителите ми трябваше да бъде разстреляни, те извикаха: "Майн Гот! Майн Гот! ( Боже мой) "
Бог днес се отнася с еврейския народ като с първороден ! И трябва да бъдат обичани евреите. A голям грях и голяма скръб ще е за онези, които презират евреите! Такива хора ще бъдат наказани, писано е в Библията:
" Който докача вас, докача зеницата на окото Ми"-
Как се отнасят с евреите във вашата евангелска църква ?- Където съм била, в нашите църкви, към евреите са се отнасяли с голяма любов. Помня, за всичките години само една жена, която се изказа срещу евреите, но беше отлъчена и изгонена от църквата. Винаги и навсякъде, аз като еврейка, съм много обичана!
На Пасхата ( Великден) имаше такъв случай. Събрахме се на обед и когато приближих към масата , веднага посърнах, лицето ми се промени, сърцето ми се сви ! Беше сервирано ядене с мазнина ( тлъстина) .
А аз никога не съм яла ядене с тлъстина. И сега не ям.
Вярващите жени видяха това, дръпнаха ме веднага настрана с думите " Зина, я да поправим забрадката ти, че нещо не е както трябва..."
Когато се върнах при масата, вместо тлъстото ядене, имаше риба !Бяха сменили яденето, имаше сервирана риба ! На този ден заради мен всички се отказаха от тлъстто мазно ядене .
Синът ми е вярващ. Едната ми дъщеря е вярваща, а другата - все още не, но аз се моля за нея. Внучката - също е вярваща. Моят син и внучката ми са доброволци "Евреи за Исус".
-Навярно това ще е последния въпрос :
Какво е най-главното, на което Бог ви научи за целият ви живот?- Вяра! Живата вяра в Бога. Фактът, че Той ми се откри и аз разбрах, че това е бил Той . Казах си: "Аз нямам нищо. Това съм аз -едно нищо. Но с Бог Отец, аз съм богата. Той ще ме възнагради! " Той не ни е изоставил никога и досега Бог ни помага .
И само вярата спасява човека - нищо друго . Ние идваме при Бога чрез вяра в Иисус Христос!"
В този момент в стаята влезе Николай Петрович, съпруга на Зинаида Абрамовна, и сякаш страхувайки се да не ни прекъсне, ни каза шепнешком:
"Еврейският Бог и руския Бог е един и същи Бог !"
Харков, 18 юли 2011 г.
източник: "Евреи за Иисус"
