Автор Тема: Библейски понятия, емоции и красиви думи  (Прочетена 13296 пъти)

Неактивен KLS

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 81
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
« Отговор #15 -: юни 22, 2016, 09:04:56 am »
KLS, възможно  ли е  да  сбъркам в  дара, който ми е  даден?
Да  си  мисля, че  ми е  даден, но  този  дар  да  не ми е  даден?
Или-  да  ми е  даден, но аз да се съмнявам и така  да  не  го  инвестирам?
Как  да разбера  това?

Страхувам се  да  пиша за  кръщението в Святия  Дух.
То е свързано с  говорене на  езици.
Един ден, както слушах  проповед, започнах  да  говоря  на език, но как да  съм сигурна,че  именно  това, за  което пише  в  Библията и че  не се  самозаблуждавам?

Благодаря предварително.
По принцип е възможно да сбъркаш дара, който ти е даден, ако не познаваш библейските текстове. Защото в Библията са описани отделните дарове и тяхното действие и приложение. Ето защо Бог специално набляга на това да познаваме Неговото слово в детайли.

Относно кръщението в Святия Дух и придружаващата го дарба говорене на езици, нещата стоят така:
Има един много важен стих, в който Исус казва следното:
Лука 11:11-13. И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба,или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!
Тук става въпрос за нещо много важно и практично. Святия Дух е невидим. И Бог много добре знае нашите ограничени сетивни възможности- ние НЕ МОЖЕМ да видим духовните неща, те са невидими за нас. Да, вътре в нас има някаква духовна чувствителност или интуиция, но тя е твърде слаба и неясна, за да разчитаме на нея, има твърде много душевни фактори вътре в нас, които "замъгляват" това духовно усещане и могат да ни подведат. 
Всъщност това е една от причините Бог да даде на хората ЯСНО написано слово, валидно за всички, което да ни упътва да разпознаваме невидимите духовни неща.
Но тук Исус добавя и още нещо- една гаранция от Отец, Който ни обича. И гаранцията е, че Отец НИКОГА не би се възползвал от нашата ограниченост и невъзможност да виждаме ясно духовните неща, да ни измами- ние да очакваме нещо духовно от Него, да си мислим, че сме го получили, а пък всъщност Той тайно, възползвайки се от "слепотата ни" да ни е дал нещо друго, нещо лошо.
Например, в доста църкви (обикновено по-стари традиционни) съм чувал следното: "Внимавай с говоренето на езици, защото не знаеш като говориш с езици, дали не говориш от дявола".
Но това е абсурд, лишено от всякаква логика. И именно този стих показва, че това няма как да е възможно. Единствената възможност някой да говори на езици от дявола, е само ако той съзнателно следва Сатана, и съзнателно се е вмъкнал в църквата за да върши тайно поразии.
Но ако някой вярва в Исус, и съответно съвсем искрено и нормално си гледа към Бог, Той НИКОГА не би го подвел и измамил. Съответно и ако такъв човек започне да говори на езици, имайки искрена вяра в Исус, то това е признак на кръщение в Святия Дух.
И ти можеш да провериш това, ако продължиш да говориш на езици. Ако продължиш да говориш, значи това е реално. Ако не- моли се Бог да ти даде този дар.
И отново- колкото повече знаеш в детайли Писанията, толкова по-ясно ще разбираш и разпознаваш нещата. В Библията е описано също и как се използват съответните дарове, как да ги употребяваме, и т.н.  :104:

П.П. Да, познавам Стивън Хеджис лично. Когато съм в България, ние често се срещаме с него. Той идва и в църквата където ходя в България, в Пловдив, и 1-2 пъти месечно изнася лекции там. Самия той живее в едно село близо до Пловдив, и понякога му ходим на гости в къщата, има хубава плодова градина.  :104:

Неактивен green mile

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 709
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
« Отговор #16 -: юни 25, 2016, 16:22:15 pm »
Прав си, защото не  познавам Библейските  текстове в  детайли.
Възможно е затова да  не  мога  да  разбера - дали  имам  дарби  и кои са  те.

Скоро  слушах  проповед, в която  проповедникът  се  моли така-
'' Господи, моля  Те, дай  ми да разбера  моите  дарби?''

Мислиш ли, че  Бог  би  могъл  да  ми  посочи с тази молитва  дарбите, понеже  познанието  на  Словото в  детайли, би  могло  да  ми отнеме  много време?

----------------

Друг  израз, който не  ми е  много ясен.

'' Разширяване на  пределите''
Много  често чувам молитви-
''Господи, разшири пределите / лимитите/  ми!''

Не  рзбирам какво точно значи това.

Вероятно значи-  възможностите , които човек получава, когато в  вътре ВЪВ  Христос,
като част  от  Него, когато се стастне с  Лозата.
Не  знам точно.

Как  мислиш?
човек остава отговорен завинаги за това,
което e опитомил...

А.С. Екзюпери, Малкият принц
 
its realy perfect


rachem

Неактивен KLS

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 81
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
« Отговор #17 -: юни 26, 2016, 19:29:01 pm »
Прав си, защото не  познавам Библейските  текстове в  детайли.
Възможно е затова да  не  мога  да  разбера - дали  имам  дарби  и кои са  те.

Скоро  слушах  проповед, в която  проповедникът  се  моли така-
'' Господи, моля  Те, дай  ми да разбера  моите  дарби?''

Мислиш ли, че  Бог  би  могъл  да  ми  посочи с тази молитва  дарбите, понеже  познанието  на  Словото в  детайли, би  могло  да  ми отнеме  много време?
Всъщност не е нужно да познаваш Библията много дълбоко и в детайли, за да разпознаеш каква дарба имаш. Но все пак е нужно поне някакво начално знание относно дарбата- какво представлява, как се употребява, и т.н.- за което не са нужни месеци и години, а само, да кажем около 1 час (примерно) ясна и разбираема лекция от учител. Ако няма учител- тогава ще е по-трудно наистина, ще трябва сама да търсиш информация за всяка дарба поотделно. Именно затова още в началото Бог е постановил в църквата да има учители- като неделима и необходима част от Христовото тяло, точно с тази функция.
А относно молитвата- разбира се и тя никога не е излишна относно разпознаването на дарбите, винаги е от полза, и чрез нея Бог може да ти покаже на практика конкретно при теб каква дарба имаш. Но необходимото знание (било чрез лекция или самостоятелно търсене) си е неотменна основа, без която и молитвата няма как да даде плод- все пак Бог трябва да борави със знанието, което имаш в себе си (Исус казва "Святия Дух ще ви напомня всичко, което съм казал"- тоест, Святия Дух няма как да ти напомня нещо, което не си чула, прочела или научила, а Той ще напомня в конкретна ситуация според знанието което имаш).

Друг  израз, който не  ми е  много ясен.

'' Разширяване на  пределите''
Много  често чувам молитви-
''Господи, разшири пределите / лимитите/  ми!''

Не  рзбирам какво точно значи това.

Вероятно значи-  възможностите , които човек получава, когато в  вътре ВЪВ  Христос,
като част  от  Него, когато се стастне с  Лозата.
Не  знам точно.

Как  мислиш?
Относно този израз- за да разберем значението му, естествено трябва да тръгнем от Библията- къде и как ТАМ е употребен, и в каква връзка. И ще видим, че той е употребен САМО в Стария Завет, и навсякъде означава едно и също- чисто географско, териториално разширяване на владения. И никъде в Стария Завет никой не се е молил Бог да му разшири териториалното владение (поне не виждаме записана такава молитва, може и да има, но може и да няма). Има обаче пророчества- благословения, в които този израз е употребен- че Бог ще разшири пределите на Яфет, на това или онова Израилево племе и т.н.- тоест- териториалното владение.
Оттам нататък да- днес някои се опитват да го "адаптират" към нашата действителност, и произволно си го тълкуват както им се струва на тях най-добре според техните представи- Бог да им разшири лимитите, възможностите и т.н.
Но дали точно това означава, за мен е силно съмнително, понеже аз веднага правя връзка със съответните текстове в Стария Завет, където се говори за териториално разширение на владения. От друга страна това за лимитите и възможностите е много характерно за американското мислене и култура (а както много добре знаем, много днешни църкви и християни, особено от Петдесятните и Харизматичните, са големи фенове на САЩ, и съответно лесно се влияят от американски проповедници, често смесващи американското мислене с Библията).
Така че аз лично предпочитам да си го възприемам едно към едно както е в Библията, без да си фантазирам. Каквото е написано- това е. Вече оттам нататък след като анализираме по-подробно не само териториалните разширения в Стария Завет, а и всички останали обстоятелства около тях, целия конспект, едва тогава Бог може да ни покаже и някой нов Негов принцип, който не сме знаели. И който съвсем не е задължително да значи "лимити и възможности"...  :102:

Неактивен alex

  • Global Moderator
  • *****
  • Публикации: 1095
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
« Отговор #18 -: юли 04, 2016, 14:25:13 pm »
Една от най-често получаваните дарби е "говоренето на езици". Защо според вас има хора, които използват дарбата постоянно без да се съобразяват, че говорят пред невярващи, които със сигурност ги мислят за луди.

1 Коринтяни 14 глава
23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?    
...............
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.    
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

Павел ни казва, че ако няма тълкувател нека всеки, който има дарбата да мълчи в църквата и да говори когато е сам на себе си и на Бога. Защо тогава, някои хора говорят на езици в църквите без тълкувател и не само в църквите ами и на всякакви места пред хора просто така, това ми е интересно?

Да ли използването на дарбата "говорене на езици" безразборно, също е повлияна от емоциите на хората?

Неактивен KLS

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 81
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
« Отговор #19 -: юли 06, 2016, 02:53:03 am »
Една от най-често получаваните дарби е "говоренето на езици". Защо според вас има хора, които използват дарбата постоянно без да се съобразяват, че говорят пред невярващи, които със сигурност ги мислят за луди.

1 Коринтяни 14 глава
23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?    
...............
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.    
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

Павел ни казва, че ако няма тълкувател нека всеки, който има дарбата да мълчи в църквата и да говори когато е сам на себе си и на Бога. Защо тогава, някои хора говорят на езици в църквите без тълкувател и не само в църквите ами и на всякакви места пред хора просто така, това ми е интересно?

Да ли използването на дарбата "говорене на езици" безразборно, също е повлияна от емоциите на хората?
Да, точно така и би трябвало да бъде- дарбата "говорене на езици" би трябвало да се употребява разумно, според написаното от апостол Павел в I Коринтяни 14. Но за съжаление и до днес има доста християни, които не виждат очевидното, въпреки, че е написано ясно (все пак Павел не е говорил някакви трудни притчи).
Причината, доколкото знам е, че още преди повече от век, когато тази дарба е била официално възприета като част от доктрината на църквата- в началото на Петдесятната църква, те са започнали да употребяват тази дарба масово. Самия факт, че тя е станала част от доктрината на църквата е бил достатъчно важен, и това е било нещо наистина добро. Но да, вероятно и поради емоциите отчасти, а и все още недостатъчното знание относно Святия Дух и Неговите дарби (те още тогава са бъркали емоциите с проявлението на Святия Дух), те са пропуснали да обърнат по-специално внимание на думите на апостол Павел.
А пък след това, при следващите поколения, се е получила за пореден път проявата на чисто човешката слабост- да се превръщат нещата в закостеняла традиция. Те от една страна четат какво пише в Библията, но от друга страна са научени на практиката на първите Петдесятни църкви. И тази практика им влияе, така че да не могат да видят ясно библейския текст.
Така че тук според мен в случая имаме проява на човешкото влияние и традиционализма- едни от основните причини толкова векове, толкова християни, да не могат да видят елементарни неща, написани в Библията. Човешкото влияние се състои в увличане по собствените емоции и страсти, а също и по модата: "американските църкви правят така, ние обичаме САЩ, и затова им подражаваме". А пък традиционализма се състои в страх: "църквите досега толкова време така са постъпвали, кои сме ние, че да променяме тази практика"- тоест- има установени представи в главите на хората "как би трябвало да бъде", и съответно страх какво ще си помислят, ако започнем да действаме без да се съобразяваме с тези представи.
Та, според мен, това са основните причини за безразборното използване на дарбата "говорене на езици". И да, прав си, емоцията в случая също играе съществена роля в този проблем- емоцията, често бъркана с "проява на Святия Дух", често бъркана с "благодат"- тоест "не сме под закон, така че написаното от Павел е само "приятелски съвет, препоръка", която не е задължителна, по-важно е да следваме Святия Дух (разбирай- емоцията, която често се бърка с Неговата проява)".  :102:

Неактивен green mile

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 709
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
« Отговор #20 -: юли 16, 2016, 14:41:12 pm »
Моля, предвид  това, че наистина  не  познавам  Божието  Слово  в детайли,
всичко, което  пиша, да  бъде  прието като  написно  от човек, непознаващ  добре  Словото.
Т.е.- казано  простичко, напълно е  възможно  да  напиша  някаква  голяма  глупост, за  което моля
предварително  за   извинение.

Благодаря.


Ето   моят   въпрос.

Много често  чувам думите-  ''  Оставям това /  човек, проблем, ситуация/-
на  Бог''.

Не  знам защо   - все  нещо  ми  лиспва в  този израз.

Предварително  моля  Бог  за  прошка, в  Името  на  Исус  Христос,
защото  мога да  Го оскърбя.

Но аз  мисля, че  това оставяне  на нещата  в   ръцете   на  Бога  не  тряба  да  бъде
пасивно.

Ето, вижте  паралитика,  който  бе  оставен в  ръцете  на  Христос,  но  доста  активно,
като  разрушиха  покрива  за  да  се докосне  до  тези  ръце.

Ето, в  такова  оставяне  вярвам аз.
Вярвам, че  понякога  трябва  да  искаш с всички сили, да  тропаш с всички  сили,
 да   молиш  силно, да  воюваш, ако трябва, да  разрушаваш  покрива, за  да  отидеш  до нозете
на  Исус  Христос  и  да  кажеш  какво толкова  много  искаш от  Него.

Вярвам, че  има  наш  дял, който трябва  да  изпълним.

Четох за Джон А. Дауи.

Когато  отива  при болно  момиче, лекарят, също  вярващ,
казва-  '' Не са  ли  необясними  пътищата   Божии'' /  и това е  вярно/, но
лекарят оставя нещата, предава  се.

А   Джон  му  казва -''това е  дело на  сатана  и сега  ние  трябва  да  го  разрушим''

И  започва  да  се  моли  и вика  от  дъното на сърцето си  ,  от цялата си душа  към  Бог-
 
и  момичето  оздравява.

Ето  двама вярващи-  единият  пасивно някак оставя нещата,
другият  се  бори.

Аз вярвам, че самата вяра в  Бог - е  непрекъсната  борба и  тази борба  никак не е лесна.

Да  се  молиш  непрестанно- не е  лесно, да  да  благодариш  непрестанно-
не е  лесно.
Да  се  радваш -  за  мен е  дори  необяснимо.

Да  се  покайваш, да  махаш от себе  си непрестанно  допуснатите  петна и грехове,
никак  не  е   лесно.
Да  се  покоряваш  на  Бога-  не  е   лесно и  е  борба със  себе  си,  с  нечистото в  себе  си.

Да  се  противиш  на  врага-не е  лесно.

Понякога  наистина  просто  оставям  нещата в   Божиите  ръце,
но  понякога  сам  Бог  сякаш  показва, че  нещо  трябва  да  се  направи.

Моля,  кажете  какво мислите?
човек остава отговорен завинаги за това,
което e опитомил...

А.С. Екзюпери, Малкият принц
 
its realy perfect


rachem

Неактивен KLS

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 81
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
« Отговор #21 -: юли 18, 2016, 02:58:09 am »
Моля, предвид  това, че наистина  не  познавам  Божието  Слово  в детайли,
всичко, което  пиша, да  бъде  прието като  написно  от човек, непознаващ  добре  Словото.
Т.е.- казано  простичко, напълно е  възможно  да  напиша  някаква  голяма  глупост, за  което моля
предварително  за   извинение.

Благодаря.


Ето   моят   въпрос.

Много често  чувам думите-  ''  Оставям това /  човек, проблем, ситуация/-
на  Бог''.

Не  знам защо   - все  нещо  ми  лиспва в  този израз.

Предварително  моля  Бог  за  прошка, в  Името  на  Исус  Христос,
защото  мога да  Го оскърбя.

Но аз  мисля, че  това оставяне  на нещата  в   ръцете   на  Бога  не  тряба  да  бъде
пасивно.

Ето, вижте  паралитика,  който  бе  оставен в  ръцете  на  Христос,  но  доста  активно,
като  разрушиха  покрива  за  да  се докосне  до  тези  ръце.

Ето, в  такова  оставяне  вярвам аз.
Вярвам, че  понякога  трябва  да  искаш с всички сили, да  тропаш с всички  сили,
 да   молиш  силно, да  воюваш, ако трябва, да  разрушаваш  покрива, за  да  отидеш  до нозете
на  Исус  Христос  и  да  кажеш  какво толкова  много  искаш от  Него.

Вярвам, че  има  наш  дял, който трябва  да  изпълним.

Четох за Джон А. Дауи.

Когато  отива  при болно  момиче, лекарят, също  вярващ,
казва-  '' Не са  ли  необясними  пътищата   Божии'' /  и това е  вярно/, но
лекарят оставя нещата, предава  се.

А   Джон  му  казва -''това е  дело на  сатана  и сега  ние  трябва  да  го  разрушим''

И  започва  да  се  моли  и вика  от  дъното на сърцето си  ,  от цялата си душа  към  Бог-
 
и  момичето  оздравява.

Ето  двама вярващи-  единият  пасивно някак оставя нещата,
другият  се  бори.

Аз вярвам, че самата вяра в  Бог - е  непрекъсната  борба и  тази борба  никак не е лесна.

Да  се  молиш  непрестанно- не е  лесно, да  да  благодариш  непрестанно-
не е  лесно.
Да  се  радваш -  за  мен е  дори  необяснимо.

Да  се  покайваш, да  махаш от себе  си непрестанно  допуснатите  петна и грехове,
никак  не  е   лесно.
Да  се  покоряваш  на  Бога-  не  е   лесно и  е  борба със  себе  си,  с  нечистото в  себе  си.

Да  се  противиш  на  врага-не е  лесно.

Понякога  наистина  просто  оставям  нещата в   Божиите  ръце,
но  понякога  сам  Бог  сякаш  показва, че  нещо  трябва  да  се  направи.

Моля,  кажете  какво мислите?
Здравей Green mile!
Абсолютно съм съгласен с това, което пишеш. Бъди уверена! Може да не познаваш Словото в детайли, но тук относно това, си много права!  :110:
От Библията научаваме, че Бог ни е призовал да бъдем АКТИВНИ. Да, така е, да уповаваме на Него във всичко- това е вярно. Но да очакваме, че "Той Бог ще свърши работата вместо нас"- това е грешка, идваща или от хора, разбрали погрешно благодатта, или просто от мързеливци.
Сам Яков го казва: "Ако при вас дойдат брат или сестра, които са гладни или нямат дрехи, и вие им кажете "Идете с мир, дано бъдете стоплени и нахранени"- каква полза?"
И така- това е принцип- истинската вяра ВИНАГИ е придружена от дела. Иначе ако не беше така, Бог не би говорил за награди, наказания и отговорности.
Най-лесното за Него е Той да свърши всичко. Но ако Той постъпва така, тогава ние не бихме имали никакви основания за награди! И съответно никакви основания да бъдем съдени!
Но самия факт, че в Библията се говори за награди, и за Божият съд, е напълно достатъчен, за да нямаме съмнение, че НИЕ имаме наша част, която трябва да изпълним. Да, с упование на Бог разбира се, но пак НИЕ трябва да сме активни.
Вярно е, че понякога има ситуации, в които де факто нищо не можем да направим. Но дори и тогава- както ти си дала този пример с човека, който е извикал към Господа и момичето е оздравяло- пак този човек не е бил пасивен.
Всъщност да, да кажем че може да се каже "оставям това в ръцете на Господа", но САМО ако преди това сме си свършили НАШАТА работа в дадената ситуация, и вече оттук нататък наистина нищо повече не можем да направим- в такива случаи, да кажем, че можем да предадем всичко в Неговите ръце. Но пак дори и тогава трябва да сме в готовност, че Той може да промени ситуацията така, че да трябва ПАК, ОТНОВО, НИЕ да направим нещо.
Така че това, което казваш, е точно така- истинската вяра НЕ Е пасивна. Тя е активна, винаги придружена с дела. В резултат се получава "сработване с Господа"- Бог и човек действат ЗАЕДНО в комбина- ние сме Негови деца, и Той ни учи да бъдем именно такива- да действаме ЗАЕДНО с Него, а не да стоим и да гледаме отстрани. И съответно именно това дава основание на Бог да даде награда или да съди.  :104:

Неактивен green mile

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 709
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
« Отговор #22 -: юли 18, 2016, 20:28:41 pm »
Благодаря ти, KLS.

Имах една  приятелка, бяхме заедно на  Библейско  училище./2013г, събрани от цяла  България/
Чак преди   тръгване, тя ми  каза, че има рак на  лифните  възли.
Иначе си изглеждаше  съвсем добре.

Обаждах и'  се  и  тя все  ми  казваше, че е  оставила всичко в  Божиите  ръце.

Един ден ми каза нейна  приятелка, че е  починала.
Обзе  ме  необясним гняв.

Исках  да  върна времето назад  и да и' кажа  на  Мони,
че  трябва да иска , да тропа, че  може  би  и ние е  трябвало да  искаме с всички сили.

Мислех си, че  не трябва да  оставяме, а да се  бутаме с всички сили в  Божиите  ръце.

Че  и лекарствата  помагат, че винаги  може  да се  направи още  нещо.

Да, живи или  мъртви- Божии  да сме.

Обаче дяволът е този, който убива краде и разрушава.
И  мисля, че  трябва  много силно да  му се  противим.

Благодаря ти за  отговора. :104:
човек остава отговорен завинаги за това,
което e опитомил...

А.С. Екзюпери, Малкият принц
 
its realy perfect


rachem

Неактивен KLS

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 81
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
« Отговор #23 -: юли 19, 2016, 03:35:40 am »
Благодаря ти, KLS.

Имах една  приятелка, бяхме заедно на  Библейско  училище./2013г, събрани от цяла  България/
Чак преди   тръгване, тя ми  каза, че има рак на  лифните  възли.
Иначе си изглеждаше  съвсем добре.

Обаждах и'  се  и  тя все  ми  казваше, че е  оставила всичко в  Божиите  ръце.

Един ден ми каза нейна  приятелка, че е  починала.
Обзе  ме  необясним гняв.

Исках  да  върна времето назад  и да и' кажа  на  Мони,
че  трябва да иска , да тропа, че  може  би  и ние е  трябвало да  искаме с всички сили.

Мислех си, че  не трябва да  оставяме, а да се  бутаме с всички сили в  Божиите  ръце.

Че  и лекарствата  помагат, че винаги  може  да се  направи още  нещо.

Да, живи или  мъртви- Божии  да сме.

Обаче дяволът е този, който убива краде и разрушава.
И  мисля, че  трябва  много силно да  му се  противим.

Благодаря ти за  отговора. :104:
Да, наистина, и аз имам познати християни, които починаха, една сестра от рак, друга от левкемия, един брат от внезапна катастрофа, друг от менингит, и т.н. Това си е факт- Бог не е обещавал, че ние като станем християни, и сме застраховани от болести или злополуки.
Но тук важното е, че всички тези неща не се случват просто ей така, случайно, както при невярващите (макар че и при тях не е случайно, но все пак при нас е на малко по-друг принцип).
Причините могат да бъдат различни. Например- в 1 Коринтяни 11 глава, където Павел говори за Господната вечеря- там се казва, че който не може да разпознае Христовото тяло- "по тази причина сте болнави, а някои от вас и починаха" (да поясня- "разпознаването на Христовото тяло" се състои преди всичко в приемането на всички други християни, без значение от коя църква и деноминация (!), като наши братя, и съответно взаимната любов и уважение- защото християните в Коринт когато са ядяли Господна вечеря, са пропускали това). Ето една възможна причина. Друга възможна причина може да бъде дори избавление от нещо в бъдеще. И т.н.
Но и следствията са различни- независимо от причината, поради която наши братя и сестри са починали преждевременно, пак те след това биват спасени. Сега твоята приятелка, за която говориш, почива и чака своето възкресение. И много скоро ще я видиш пак.
Затова и апостол Павел ни казва да имаме по-широк поглед към тези случаи- не само в този свят, а изобщо, от гледна точка на вечността.
Иначе си права, да- добре би било тя да търси и да хлопа. Но това не се състои само в молитва, а и в разсъждение и изучаване на Библията, и съответно действия (вкл. ако трябва и лекарства, и лечение и т.н., а още по-добре- някой с изцелителна дарба). Обаче пак- всеки случай е различен и индивидуален. Но изучаването и разбирането на Библията, заедно с молитва, все пак си остава универсално за всички подобни случаи.  :104: