Български християнски форум > Всичко за християнската вяра

Библейски понятия, емоции и красиви думи

(1/5) > >>

KLS:
Здравейте,

Има един чудесен стих в Библията:
Псалми 119:130 Изясняването на Твоето слово просвещава,
вразумява простите.
Това е изключително важно. Но се наблюдава едно явление (и то не е от днес, то е от векове), изясняването на Божието слово да се замества от красиви емоционални приказки, които не трябва да се изясняват, а трябва да се "почувстват", или просто да се подразбират. Това е цяло учение, което обаче в същото време никога никъде няма да чуете в никоя църква. И което определено не идва от Библията, а от нещо друго, човешко.
Например, има много често употребявани и любими на християните думи и изрази като:
благодат, помазание, Божието присъствие, вяра, сърце, дух, святост, мир и др.
Тези думи се употребяват масово, но почти никога и никъде не се изяснява точното им значение. Някак си негласно се подразбира, че те "се знаят". Дори дотам, че който се опитва да ги изяснява, понякога се счита за "фарисей" или "служител на буквата", или нещо подобно. Негласно се счита, че те просто трябва "да се почувстват", и че всеки, който обича Господа, би трябвало да може "да ги усети", както и тяхното значение.
Дали обаче това е така? Дали това е, което четем в Библията?
Например за понятието "сърце", някак си се подразбира, че това е част от теб, която "чувства" нещата, има интуиция за нещата. Не един път съм чувал този израз: "Трябва да вярваш със сърцето си, не с ума си". Честно казано и до ден днешен не ми е ясно какво точно разбират под това тези, които употребяват този израз. Нито пък съм го чел някъде в Библията. Но обикновено се подразбира (отново- без да се обяснява), че се има предвид човек да вярва с чувство, с емоция, а и с интуиция. А пък който много разсъждава, а не влага емоция- той "вярва с ума си".
Също и думите "дух", "благодат", "Божие присъствие" и т.н.- те не се обясняват, но някак си негласно се счита, че става въпрос за една определена емоция, която трябва да присъства в църковното събрание. Ако я има- значи има и благодат, има и Божие присъствие, има и помазание. Ако я няма- значи и тези неща ги няма. Всичко в крайна сметка се свежда до някаква интуитивна емоция, която хем никой не смее да я назове, хем в същото време заема изключително важно място в представите на християните, замествайки много други важни неща.
Затова и не е чудно, че в съвременните църкви (особено Евангелски Петдесятни и Харизматични), толкова се набляга на музиката и песните (които те наричат "хваление и поклонение", но друг е въпроса доколко това е така). Баланса е силно изместен- понякога музиката и песните заемат повече от 50% от църковните дейности! И никой не се замисля за това, защото ако започне да се замисля, изпада във "вяра с ума" и "фарисейщина". Самите проповеди често са "разтягане на пламенни възвишено-емоционални локуми" (извинявам се за израза, не искам да обидя никого, но поне се надявам някой, поне някой, да се замисли!), които говорят много, но в крайна сметка не казват почти нищо полезно и практично- отново се разчита на "зареждането с характерната църковна емоция", която се предполага, че трябва "да ни движи" през времето до следващата служба.
За четенето на Библията- всички масово четат (и отново- без много да се задълбочават, за да не станат "фарисеи") само Новия Завет, а от Стария- само Псалмите, малко Притчи и тук-там някои други книги, пренебрегвайки пасажи като родословия, описание на жертви, на устройство на скинията и други подобни, в които няма никаква емоция... все едно че това не е Божие слово!
Не е чудно и като резултат, че в църквите сестрите са обикновено около 60-70%, някъде и повече, а братята никакви ги няма- обикновено са малцинство, и с изключение на няколко, останалите просто стоят на задните редове, тихи и незабележими! Не само в България, а в много други страни по света. И е нормално- мъжете обичаме повече логическото мислене, докато жените- повече интуицията, и емоцията.
Не съм против чувствата и емоциите. Но те в Библията си имат своето място и баланс. И не заместват нещата, които не се състоят в емоция. Святия Дух НЕ Е емоция. Да, Той може да предизвика емоции, но това далеч не е най-главното, което Той върши. Предизвикването на емоции от Него е толкова второстепенно, че дори почти не го и пише в Библията. Вместо това пише съвсем други важни и практични неща, които Той върши в живота ни, които обаче често не се знаят и не се доизясняват, или пък се разбират погрешно.
Да, и в Библията тези понятия често не са директно обяснени (защото Бог е обучавал евреите на тях в продължение на около цели 2000 години преди Новия Завет, и те много добре ги знаят, в точното им значение, и даже Исус като говори на евреите и често не обяснява подробно- това не е защото Той очаква те "да го почувстват", както някои си мислят, а защото те ГО ЗНАЯТ от малки- при това ясно, точно и логично!), но Бог очаква от нас да търсим, да изследваме, и да разсъждаваме, с цел да знаем точното и ясно значение на нещата.
И така- склонни ли сме да се замислим и "да разчовъркаме" понятията и думите, които често чуваме на църква, и които четем в Библията?  Защото, ако не го правим, според стиха, с който започвам темата, - не знам дали "се опазваме от фарисейство", но оставаме прости и невразумени, което пък, шегата настрана, но пак според Библията може да доведе до сериозни и опасни последици. :102:

green mile:
Здравей, КЛС.

Ето  другите  преводи  на  стиха-
 
 130. Явлението на твоето слово просвещава,

Вразумява простите./цариградски/

  130. Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите./пвавославен/

  130. The entrance of thy words giveth light; it giveth understanding unto the simple./kjv/


Овсички  преводи, само протестантският- казва-  изясняването.
Като  изясняването  звучи най- умственозависимо. :104:

Думите-  откровението на  Твоето Слово, явлението на  Твоето Слово,
входът  към  Твоите Думи, носи  светлина -
имат  звучение като  влизане  във  връзка  със  Святия  Дух.
------------------
Мисля, че  истината   за  твоя  въпрос, е някъде  по  средата.
Красивите  думи, и не само те, и не  само  тези  от  Библията; ако не се  използват без  убеждение, нямат сила, губят смисъл и
даже е грях, мисля, да се  използват  напразно.
Но  красивите  думи без  убеждение, за мен са  думи  без  сърце.
Защото умът  може  да  ти диктува  да  казваш  думи  без  покритие, но  сърцето   НЕ  диктува
красиви  думи  без  покритие.

В  този  смисъл, преводите, които  разгледах са-  откровението , явлението на  Твоето Слово.
Думите  откровение  и  явление/явяване/, означават  влизане в  контакт  със  Святия  Дух.

Според  мен влизането в  контакт  със  Святия  Дух, за да се яви  Словото на  Бога,
не  става нито точно  с емоции, нито  точно с  разум.

пп
какви са  опасните  последици, за  които  пишеш?







green mile:
Моля  за  извинение  за  грешките  си от  поста.


--- Цитат на: green mile ---Красивите  думи, и не само те, и не  само  тези  от  Библията; ако не се  използват без  убеждение, нямат сила, губят смисъл и  даже е грях, мисля, да се  използват  напразно.
--- Край на цитат ---

Моля, да се  чете  така -
''Красивите  думи, и не само те, и не  само  тези  от  Библията; ако не се  използват   СЪС убеждение, нямат сила, губят смисъл и  даже е грях, мисля, да се  използват  напразно.''

Също  искам да  добавя, че т.н. - ''неправилни  мотиви  на сърцето'', според  мен,
се  зараждат най- напред  в  ума.

Затова Бог не е  искал Адам  и Ева  да ядат  от  дървото  на  познанието.
Защото  това  познание  не е било за  тях, поне в този  момент;
защото  това  познаие не е  съотвествало  на  тях, а  на  Бог.

Защото -  ако един ум не  съответсва на  определено  познание, то
този ум ще се  разврати.
Оттогава, според мен, пристигат  неправилните  мотиви   и  мисли, т.е.- мотиви  и  мисли,
продиктувани  от  сатана.
Обаче, това е  отделна, много  дълга  тема.

Иска  ми се  също  да добавя, че, според   мен, както  Божието  Име не трябва  да се  казва
напразно, така  и всички  красиви и  ключови  Слова в Библията-
не  трябва , и е  грешно -  да се  изричат, пишат и  изобщо-
използват -  напразно.




''

alex:

--- Цитат ---Не е чудно и като резултат, че в църквите сестрите са обикновено около 60-70%, някъде и повече, а братята никакви ги няма- обикновено са малцинство, и с изключение на няколко, останалите просто стоят на задните редове, тихи и незабележими! Не само в България, а в много други страни по света. И е нормално- мъжете обичаме повече логическото мислене, докато жените- повече интуицията, и емоцията.
--- Край на цитат ---

Не е чудно, ама аз все се чудя, защо жените са по склонни да повярват.  :112:
Наистина е възможно емоцията да е причината.

KLS:
Така е, наистина красивите думи, а особено библейските понятия трябва да се говорят с убеждение. Но първо все пак те трябва да са ясни. Да е ясно значението им. А не човек да говори за помазание примерно, и в това да влага едно, обаче всъщност Бог да влага друго значение. Ако не се знае точното значение на думите, и се влага друго значение, всичко си губи смисъла. А относно опасните последици- даже има и един стих във 2 Петрово-3:15-16, за някои, които изопачават думите на Павел, за своя погибел. Това са опасните последици: например някой много да говори за помазание, но да влага в това съвсем друг смисъл от верния, който е според Библията, например под "помазание" да има предвид някаква конкретна емоция. Съответно като резултат хората започват да търсят тази емоция, наричайки я "помазание", намират я, и си мислят, че са "в Божието помазание". И оттук нататък пътя за нови и странни учения е отворен...
Така че според мен първо и преди всичко хората трябва да знаят точния смисъл на красивите, или важните думи в Библията. И след като го знаят- да го вярват (това вече е убеждението). И вече оттам нататък- да ги прилагат в живота си правилно, на правилното им място.

А що се отнася до познанието, и Адам и Ева: в случая не мисля, че Бог е искал да скрие познанието от тях. Напротив, никъде в Библията не се казва и дума против знанието и познанието, а само предупреждения от неправилното му използване, като например "знанието възгордява, а любовта назидава". По-скоро проблема е бил не самото познание, а начина, по който Сатана ги е изкушил да го получат. Нима те не са имали всеки ден открито общуване директно с Бог? Нима не са можели да Го питат за ВСИЧКО, което искат да знаят? Но Бог ги е изпитал относно начина за получаване на знанието. И те са се провалили в теста.
Относно сърцето и убеждението: ето, след като изясняваме понятието "убеждение" и "вяра", което от Библията разбираме, че са синоними (Евреи 11:1), после пък пак от Библията разбираме, че убеждението е в сърцето (Римляни-10:9-10). Така установяваме, че сърцето е тази част от човека, която е свързана с убеждението, сигурността в нещо, което не се вижда. А не с емоцията (или поне за нея не пише нищо). И така, ако потърсим още в Библията, постепенно може да се оформи важната картина на тази важна дума "сърце"- какво точно означава това. По същия начин и с другите важни и често употребявани библейски термини- те трябва да са ясни, и могат да станат ясни. Просто трябва да се задълбочим в изследване на Библията и размишление. Тук ума играе много важна роля. И Святия Дух НЕ Е в противоречие с ума, напротив, точно обратното- Той го е създал, и Той работи с него, и в него. Както и със сърцето, но по различен начин, според различната функция на сърцето, което пак Той е създал... :)

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия