Библейски понятия, емоции и красиви думи

[KLS]

Здравейте,

Има един чудесен стих в Библията:
Псалми 119:130 Изясняването на Твоето слово просвещава,
вразумява простите.
Това е изключително важно. Но се наблюдава едно явление (и то не е от днес, то е от векове), изясняването на Божието слово да се замества от красиви емоционални приказки, които не трябва да се изясняват, а трябва да се "почувстват", или просто да се подразбират. Това е цяло учение, което обаче в същото време никога никъде няма да чуете в никоя църква. И което определено не идва от Библията, а от нещо друго, човешко.
Например, има много често употребявани и любими на християните думи и изрази като:
благодат, помазание, Божието присъствие, вяра, сърце, дух, святост, мир и др.
Тези думи се употребяват масово, но почти никога и никъде не се изяснява точното им значение. Някак си негласно се подразбира, че те "се знаят". Дори дотам, че който се опитва да ги изяснява, понякога се счита за "фарисей" или "служител на буквата", или нещо подобно. Негласно се счита, че те просто трябва "да се почувстват", и че всеки, който обича Господа, би трябвало да може "да ги усети", както и тяхното значение.
Дали обаче това е така? Дали това е, което четем в Библията?
Например за понятието "сърце", някак си се подразбира, че това е част от теб, която "чувства" нещата, има интуиция за нещата. Не един път съм чувал този израз: "Трябва да вярваш със сърцето си, не с ума си". Честно казано и до ден днешен не ми е ясно какво точно разбират под това тези, които употребяват този израз. Нито пък съм го чел някъде в Библията. Но обикновено се подразбира (отново- без да се обяснява), че се има предвид човек да вярва с чувство, с емоция, а и с интуиция. А пък който много разсъждава, а не влага емоция- той "вярва с ума си".
Също и думите "дух", "благодат", "Божие присъствие" и т.н.- те не се обясняват, но някак си негласно се счита, че става въпрос за една определена емоция, която трябва да присъства в църковното събрание. Ако я има- значи има и благодат, има и Божие присъствие, има и помазание. Ако я няма- значи и тези неща ги няма. Всичко в крайна сметка се свежда до някаква интуитивна емоция, която хем никой не смее да я назове, хем в същото време заема изключително важно място в представите на християните, замествайки много други важни неща.
Затова и не е чудно, че в съвременните църкви (особено Евангелски Петдесятни и Харизматични), толкова се набляга на музиката и песните (които те наричат "хваление и поклонение", но друг е въпроса доколко това е така). Баланса е силно изместен- понякога музиката и песните заемат повече от 50% от църковните дейности! И никой не се замисля за това, защото ако започне да се замисля, изпада във "вяра с ума" и "фарисейщина". Самите проповеди често са "разтягане на пламенни възвишено-емоционални локуми" (извинявам се за израза, не искам да обидя никого, но поне се надявам някой, поне някой, да се замисли!), които говорят много, но в крайна сметка не казват почти нищо полезно и практично- отново се разчита на "зареждането с характерната църковна емоция", която се предполага, че трябва "да ни движи" през времето до следващата служба.
За четенето на Библията- всички масово четат (и отново- без много да се задълбочават, за да не станат "фарисеи") само Новия Завет, а от Стария- само Псалмите, малко Притчи и тук-там някои други книги, пренебрегвайки пасажи като родословия, описание на жертви, на устройство на скинията и други подобни, в които няма никаква емоция... все едно че това не е Божие слово!
Не е чудно и като резултат, че в църквите сестрите са обикновено около 60-70%, някъде и повече, а братята никакви ги няма- обикновено са малцинство, и с изключение на няколко, останалите просто стоят на задните редове, тихи и незабележими! Не само в България, а в много други страни по света. И е нормално- мъжете обичаме повече логическото мислене, докато жените- повече интуицията, и емоцията.
Не съм против чувствата и емоциите. Но те в Библията си имат своето място и баланс. И не заместват нещата, които не се състоят в емоция. Святия Дух НЕ Е емоция. Да, Той може да предизвика емоции, но това далеч не е най-главното, което Той върши. Предизвикването на емоции от Него е толкова второстепенно, че дори почти не го и пише в Библията. Вместо това пише съвсем други важни и практични неща, които Той върши в живота ни, които обаче често не се знаят и не се доизясняват, или пък се разбират погрешно.
Да, и в Библията тези понятия често не са директно обяснени (защото Бог е обучавал евреите на тях в продължение на около цели 2000 години преди Новия Завет, и те много добре ги знаят, в точното им значение, и даже Исус като говори на евреите и често не обяснява подробно- това не е защото Той очаква те "да го почувстват", както някои си мислят, а защото те ГО ЗНАЯТ от малки- при това ясно, точно и логично!), но Бог очаква от нас да търсим, да изследваме, и да разсъждаваме, с цел да знаем точното и ясно значение на нещата.
И така- склонни ли сме да се замислим и "да разчовъркаме" понятията и думите, които често чуваме на църква, и които четем в Библията?  Защото, ако не го правим, според стиха, с който започвам темата, - не знам дали "се опазваме от фарисейство", но оставаме прости и невразумени, което пък, шегата настрана, но пак според Библията може да доведе до сериозни и опасни последици.

[green mile]

Здравей, КЛС.

Ето  другите  преводи  на  стиха-
 
 130. Явлението на твоето слово просвещава,

Вразумява простите./цариградски/

  130. Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите./пвавославен/

  130. The entrance of thy words giveth light; it giveth understanding unto the simple./kjv/


Овсички  преводи, само протестантският- казва-  изясняването.
Като  изясняването  звучи най- умственозависимо.

Думите-  откровението на  Твоето Слово, явлението на  Твоето Слово,
входът  към  Твоите Думи, носи  светлина -
имат  звучение като  влизане  във  връзка  със  Святия  Дух.
------------------
Мисля, че  истината   за  твоя  въпрос, е някъде  по  средата.
Красивите  думи, и не само те, и не  само  тези  от  Библията; ако не се  използват без  убеждение, нямат сила, губят смисъл и
даже е грях, мисля, да се  използват  напразно.
Но  красивите  думи без  убеждение, за мен са  думи  без  сърце.
Защото умът  може  да  ти диктува  да  казваш  думи  без  покритие, но  сърцето   НЕ  диктува
красиви  думи  без  покритие.

В  този  смисъл, преводите, които  разгледах са-  откровението , явлението на  Твоето Слово.
Думите  откровение  и  явление/явяване/, означават  влизане в  контакт  със  Святия  Дух.

Според  мен влизането в  контакт  със  Святия  Дух, за да се яви  Словото на  Бога,
не  става нито точно  с емоции, нито  точно с  разум.

пп
какви са  опасните  последици, за  които  пишеш?

[green mile]

Моля  за  извинение  за  грешките  си от  поста.

Красивите  думи, и не само те, и не  само  тези  от  Библията; ако не се  използват без  убеждение, нямат сила, губят смисъл и  даже е грях, мисля, да се  използват  напразно.

Моля, да се  чете  така -
''Красивите  думи, и не само те, и не  само  тези  от  Библията; ако не се  използват   СЪС убеждение, нямат сила, губят смисъл и  даже е грях, мисля, да се  използват  напразно.''

Също  искам да  добавя, че т.н. - ''неправилни  мотиви  на сърцето'', според  мен,
се  зараждат най- напред  в  ума.

Затова Бог не е  искал Адам  и Ева  да ядат  от  дървото  на  познанието.
Защото  това  познание  не е било за  тях, поне в този  момент;
защото  това  познаие не е  съотвествало  на  тях, а  на  Бог.

Защото -  ако един ум не  съответсва на  определено  познание, то
този ум ще се  разврати.
Оттогава, според мен, пристигат  неправилните  мотиви   и  мисли, т.е.- мотиви  и  мисли,
продиктувани  от  сатана.
Обаче, това е  отделна, много  дълга  тема.

Иска  ми се  също  да добавя, че, според   мен, както  Божието  Име не трябва  да се  казва
напразно, така  и всички  красиви и  ключови  Слова в Библията-
не  трябва , и е  грешно -  да се  изричат, пишат и  изобщо-
използват -  напразно.




''

[alex]

Не е чудно и като резултат, че в църквите сестрите са обикновено около 60-70%, някъде и повече, а братята никакви ги няма- обикновено са малцинство, и с изключение на няколко, останалите просто стоят на задните редове, тихи и незабележими! Не само в България, а в много други страни по света. И е нормално- мъжете обичаме повече логическото мислене, докато жените- повече интуицията, и емоцията.

Не е чудно, ама аз все се чудя, защо жените са по склонни да повярват. 
Наистина е възможно емоцията да е причината.

[KLS]

Така е, наистина красивите думи, а особено библейските понятия трябва да се говорят с убеждение. Но първо все пак те трябва да са ясни. Да е ясно значението им. А не човек да говори за помазание примерно, и в това да влага едно, обаче всъщност Бог да влага друго значение. Ако не се знае точното значение на думите, и се влага друго значение, всичко си губи смисъла. А относно опасните последици- даже има и един стих във 2 Петрово-3:15-16, за някои, които изопачават думите на Павел, за своя погибел. Това са опасните последици: например някой много да говори за помазание, но да влага в това съвсем друг смисъл от верния, който е според Библията, например под "помазание" да има предвид някаква конкретна емоция. Съответно като резултат хората започват да търсят тази емоция, наричайки я "помазание", намират я, и си мислят, че са "в Божието помазание". И оттук нататък пътя за нови и странни учения е отворен...
Така че според мен първо и преди всичко хората трябва да знаят точния смисъл на красивите, или важните думи в Библията. И след като го знаят- да го вярват (това вече е убеждението). И вече оттам нататък- да ги прилагат в живота си правилно, на правилното им място.

А що се отнася до познанието, и Адам и Ева: в случая не мисля, че Бог е искал да скрие познанието от тях. Напротив, никъде в Библията не се казва и дума против знанието и познанието, а само предупреждения от неправилното му използване, като например "знанието възгордява, а любовта назидава". По-скоро проблема е бил не самото познание, а начина, по който Сатана ги е изкушил да го получат. Нима те не са имали всеки ден открито общуване директно с Бог? Нима не са можели да Го питат за ВСИЧКО, което искат да знаят? Но Бог ги е изпитал относно начина за получаване на знанието. И те са се провалили в теста.
Относно сърцето и убеждението: ето, след като изясняваме понятието "убеждение" и "вяра", което от Библията разбираме, че са синоними (Евреи 11:1), после пък пак от Библията разбираме, че убеждението е в сърцето (Римляни-10:9-10). Така установяваме, че сърцето е тази част от човека, която е свързана с убеждението, сигурността в нещо, което не се вижда. А не с емоцията (или поне за нея не пише нищо). И така, ако потърсим още в Библията, постепенно може да се оформи важната картина на тази важна дума "сърце"- какво точно означава това. По същия начин и с другите важни и често употребявани библейски термини- те трябва да са ясни, и могат да станат ясни. Просто трябва да се задълбочим в изследване на Библията и размишление. Тук ума играе много важна роля. И Святия Дух НЕ Е в противоречие с ума, напротив, точно обратното- Той го е създал, и Той работи с него, и в него. Както и със сърцето, но по различен начин, според различната функция на сърцето, което пак Той е създал... :)

[KLS]

Не е чудно и като резултат, че в църквите сестрите са обикновено около 60-70%, някъде и повече, а братята никакви ги няма- обикновено са малцинство, и с изключение на няколко, останалите просто стоят на задните редове, тихи и незабележими! Не само в България, а в много други страни по света. И е нормално- мъжете обичаме повече логическото мислене, докато жените- повече интуицията, и емоцията.

Не е чудно, ама аз все се чудя, защо жените са по склонни да повярват. 
Наистина е възможно емоцията да е причината.

Да, и аз съм се чудил на това. Но е факт.
Според Стивън Хеджис (който като евреин, е добре запознат с организацията в еврейските синагоги), причината е в пренебрегването на някои текстове на апостол Павел, относно жените.
Като например: "жена да не поучава в църква" и някои други текстове. В днешния свят на "толерантност", "полит-коректност" и "анти-дискриминация" тези стихове са подложени на силно изопачаване, само и само да паснат на съвременните тенденции в света, дълбоко навлезли и в църквата. Чел съм какви ли не спорове по въпроса за жените в църквата.
А всъщност причината да напише Павел тези думи е съвсем проста, а именно: такава ни е мъжката природа, ние мъжете много добре се знаем, и по принцип не обичаме жени да ни поучават.  Ние сме склонни да мислим логично, като компютри. А жените са по-склонни да се отдават на емоции. Това не винаги е така, но така или иначе мъжете сме по-склонни да слушаме мъже.
Обаче какво се получава: аз примерно в Китай гледам, все жени на амвона. Говорят (и то все в западен маниер, с много "разтягане на локуми"), малкото мъже, стоящи обикновено на по-задните седалки дремят и чакат да свърши. Веднъж една млада сестра от Хонгконг дойде да говори по въпроса за предбрачни взаимоотношения. Говореше доста емоционално. Другите сестри я слушаха сериозно. Но братята само се подсмихваха, и я гледаха... с не-толкова чисти погледи (а и тя беше хубавка, при това облечена със сравнително къса пола). А пък и темата една такава пикантна... Но само помисли, съвсем друг би бил ефекта, ако вместо млада хубава сестра, говореше възрастен сериозен мъж! Много мъже биха били наистина сериозно докоснати и биха се замислили относно неговите думи, особено ако говори точно, логично и добре обяснено според Библията!
И така- жени благовестват на жени. Жени се опитват да благовестват на мъже, но мъжете сме малко "горди" (при това май не в смисъла, който Библията влага под гордост, иначе Павел би казал на мъжете да се покаят от "гордостта си" и да слушат жените, когато ги поучават, обаче вместо това Павел казва точно обратното- жените да си мълчат), не обичаме да бъдем поучавани от жени, и като цяло не ги приемаме много на сериозно, като ни говорят.
Надявам се сестрите да не се засегнат, напротив, това, което казвам в никакъв случай не е насочено против тях, а против нарушения баланс, при който нещата не са си на мястото.
В крайна сметка резултата е налице: 70-80% сестри, и само 20-30% братя. Такава е реалността, напук на всички учения за "толерантност" и "анти-дискриминация". Това е положението.
Та, както казах, Стивън Хеджис ми е споделял, че в синагогите не е така. Там нещата са си на мястото, реда се спазва, и затова сред евреите и мъжете, и жените са си еднакво мнозинство. И когато Павел говори тези стихове в неговите послания, той взима пример именно от синагогите, все пак сам той също е евреин... 

[green mile]

Значи братята е трябвало просто  да  напуснат събранието.
------------
Четох за Ейми Семпъл Макферсън, за  Мария Удуърт-Етер, Кетрин Кулман.....

Една  жена може много да  иска да  си  остане плетачка  на  дантели.
Но,  ако Бог  иска от  нея  друго, тя  ще  трябва да  стане различна.

И, beliеve  me, KLS, тогава  братята нама да  се  чувстват унизени, защото
  пред  тях е  Святият  Дух, е не  е  само  жена.

[green mile]

Разбираемо е, че сестра Етер е имала смесени чувства относно събранията в Лос Анджелис. Тя била обявена за главен говорител и хиляди се стекли от всички краища на Америка, за да присъстват на нейните събрания. Но поради политиките и споровете мъжете се наложили и сестра Етер била принудена да служи само на сутрешните събрания. Мъжете взели следобедните и вечерните събрания основно за да развиват доктрината за „Пълнотата”. Притискали я да провежда кратки събрания, за да можел следващият проповедник да започне. И въпреки всичко това хиляди били изцелени по чудотворен начин. Записано е, че когато определеното й време изтичало, сестра Етер просто издигала ръцете си към небето, напускайки палатката, и в този момент мнозина бивали изцелени. Едно малко момче си спомня: „Тя  издигна своите малки ръце и силата на Святия Дух ни наелектризира всички.”

----------------

„Неговите посланици трябва да спрат всичките спорове; всички дребнави теории трябва да бъдат изхвърлени; това или онова предпочитание заедно с непрекъснатото припомняне за завършеното дело на освещението, трябва да бъдат изоставени, защото разделят светиите. Павел казва, че проповядването трябва да е с проявленията на Духа и със сила… Нека Словото да излиза с проявления и сила, за да могат хората да видят онова, което Бог има за тях.“

[KLS]

Значи братята е трябвало просто  да  напуснат събранието.
------------
Четох за Ейми Семпъл Макферсън, за  Мария Удуърт-Етер, Кетрин Кулман.....

Една  жена може много да  иска да  си  остане плетачка  на  дантели.
Но,  ако Бог  иска от  нея  друго, тя  ще  трябва да  стане различна.

И, beliеve  me, KLS, тогава  братята нама да  се  чувстват унизени, защото
  пред  тях е  Святият  Дух, е не  е  само  жена.

Green mile, мисля че не си ме разбрала. 
Първо, когато жена застане и започне да проповядва, братята в никакъв случай не се чувстват "унизени", а просто гледат на нея несериозно (и не, няма да тръгват на напускат събранието; а други пък изобщо няма и да идват- и харесва ни или не- резултата е налице- 70-80% от християните в църквите са жени- факт!). Мъж съм, и ти го казвам как е. Аз самия се старая да слушам внимателно и да възприемам най-доброто от жена-проповедник. Но въпреки това си има нещо, което не мога да обясня. Така или иначе, тези неща не ги казвам аз, казал ги е още апостол Павел, преди 1950 години.
Но забележи- аз говоря изключително и само за "жена-проповедник"- че за мъжете в "жена-проповедник" има проблем. И пак повтарям, това не го казвам аз, а Павел. Библията. Божието слово.
Обаче да не би да няма други видове служения, които една жена би могла да върши?
Например- ти даваш за пример сестра Етер, която е имала изцелителна дарба. За изцелително служение нещата стоят съвсем различно. И уверявам те, ние мъжете бихме възприели жена-изцелител напълно сериозно, 100%, точно както ако е мъж. Просто защото изцелителното служение е нещо съвсем различно от учителското проповядване. Забележи разликата.
Жена-изцелител- ДА! Жена-пророчица- ДА! Жена- говорителка на езици, тълкувателка на езици, вършеща чудеса и велики дела, разпознаваща духове, практикуваща вяра- ДА! Относно тези неща няма никаква разлика между мъже и жени- нито в Библията, нито в мъжкото възприятие. В никакъв случай нито Библията, нито мъжете (освен някои заблудени мъже), не считат, че жената трябва само "да готви и да плете дантели"!
НО- жена-проповедник... тук вече има проблем. Както в Библията, така и в мъжкото възприятие. А нима проповедника е единственото "служение със сила", описано в Библията (наистина странно защо днешните християни като се каже "служител", в ума им изникват единствено "проповедник", "хвалител" или "разпоредител в църквата", и общо взето дотам)? Напротив, то днес и много мъже-проповедници хич ги няма, никаква сила няма в проповядването им, но вече по други причини. Пак казвам- не с мен спори, а с Павел, аз съм никой в случая, просто споделям какво съм чул, и какво самия аз, като мъж, възприемам, и знам че и другите мъже възприемат.  Моля те да ме разбереш правилно. 

[green mile]

Аз  моля за извинение, ако без  да  искам, съм  те  обидила с  нещо.

Сега  ще  напишеш ли-  какво според теб е  благодатта на  Исус  Христос?

[KLS]

Аз  моля за извинение, ако без  да  искам, съм  те  обидила с  нещо.

Сега  ще  напишеш ли-  какво според теб е  благодатта на  Исус  Христос?

Няма проблем По-скоро аз те моля за извинение, защото аз се притесних, че съм те засегнал, все пак и тази част от темата е малко деликатна донякъде.

Иначе относно израза “благодатта на нашия Господ Исус Христос”- както виждаме, той е често употребяван в Новия завет, особено от Павел. Днес също е употребяван често по църквите. Но и той е един от масовите изрази, който трябва да бъде добре обяснен, особено защото е масово употребяван.
И така- на български думата “благодат” е много добре преведена от оригиналния старогръцки: “добро безвъзмездно даване”, или “безвъзмездно (или незаслужено) даване на добри неща”. Всъщност благодатта е съвкупността от всичко, което Бог дава на хората безвъзмездно, без да са го заслужили- съвкупността от всички дарове, подаръци от Него. Ето някои от Неговите дарове: вяра, оправдание, милост в ситуации, брак, безбрачие, спасение, Святия Дух и Неговите дарби, и др. Изключително важно е да се знае, че ние не трябва, а и не можем, да направим НИЩО, за да получим който и да е от тези дарове. Всеки, който се опитва да придобие някой дар чрез свои дела, изпада в състоянието на някои евреи, описани в Библията, на някои галатяни, а също и на Симон от Самария. И вместо дар, може да получи проклятие.
Всъщност не е и точно вярно, че ние не трябва да направим абсолютно нищо, за да получим повечето дарове. Когато някой ти подарява подарък, все пак трябва да протегнем ръка, и да го вземем. А в случая нашето “протягане на ръка” към Господа, за получаване на някои от даровете, се изразява все пак в някакво действие- а именно: изповед с вяра: “ако повярваш със сърцето си, и изповядаш с устата си, ще се спасиш”. Но нищо повече. Просто изповедта трябва да бъде истинска- да е с необходимото убеждение, за да се счете за изповед.
И понеже даровете са незаслужени (де факто ако трябва Бог да постъпва с нас според каквото заслужаваме- Той би трябвало да ни изтреби), за да не се нарушава в същото време Божията справедливост, Той е осъществил заместителство- Исус е поел това, което ние заслужаваме, а ние приемаме в замяна даровете. И именно от там идва и израза “благодатта на нашия Господ Исус Христос”- понеже чрез Неговото заместителство Бог може да ни дава всичко, което Той прецени, и което не заслужаваме.
Но има и още нещо- в Йоан 1:14 се употребен израза “благодат върху благодат”. Това не е просто “красив поетичен израз”, а става въпрос за следното: голяма част от даровете не се дават безусловно, а чрез вяра (която също е дар). Тоест- получаваш един дар само ако преди това си получил друг дар- вяра. Някои дарове не изискват вяра- например милост в ситуации (които Бог дава и на невярващите- избавя ги в различни ситуации от различни неща), или пък брак, безбрачие. Но по-големите и по-важните дарове изискват преди това да сме получили дарът на вярата, и да сме го приели (тоест- изповядали). Така върху един дар Бог дава още дарове- благодат върху благодат.
Накратко това е относно благодатта. Днес често чувам по църквите да се употребява израза: “усещам Божията благодат”, и отново, пак под влияние на американските учения, се има предвид някаква специфична емоция. Обаче както виждаме според Библията това е подвеждащо. Бог може да е дал дарове, и не е задължително те да се “усещат”. В същото време може да не е дал дарове, обаче емоцията да е налице.
Относно благодатта, като начало за нас е изключително важно да разбираме нашето положение на незаслуженост, и принципа, по който Бог ги дава. А другото, което също е изключително важно е: ЗАЩО Той ги дава? Той не ги дава ей така, без причина, просто защото сме Му симпатични. Той ИНВЕСТИРА в нас- това е изключително важно да го разберем: когато Той дава Своите дарове, получени БЕЗ нашите дела, след това ние сме на ход: идва време за НАШИТЕ дела (които иначе биха били невъзможни, или най-малкото недостатъчни, без първоначалните Негови дарове). И след като Той даде даровете Си, Той няма да си ги вземе после обратно: дал ги е без дела, и няма логика да си ги вземе ПОРАДИ нашите дела (2 Коритняни-10:..). Обаче Той наблюдава НИЕ какво ще направим с дадените ни дарове- дали ще ги вложим в принос за Божието царство чрез активни НАШИ дела, или ще ги занемарим (заровим в земята), като онзи зъл и мързелив слуга от притчата на Исус...

[green mile]

Благодаря.
И все  пак, както и ти  писа, незаслужената  милост в  ситуации, която е един от  даровете,
понякога се  усеща именно  като емоция.
Или, да  кажем, просто се  усеща силно тази  милост.
Аз я  усещам.Усещам всеки ден Божията  милост към мен и семейството  ми.
Усещам обичта  на  Бог към мен-  напълно незаслужена.


Обичта на  Бог към нас  е  част  от  даровете, нали?

А  какво значи  да  инвестирам  даровете  , които  Бог  незаслужено  ми   е   дал,
за  да  не  бъдакато  този  мързелив  слуга?

И  втори  въпрос-  за  помазанието, което , лично на  мен, ми е  по-трудно за обяснение  от  благодатта  на  Христос, макар че, след  като  прочетох твоето разяснение, сега ми е по-ясно
какво  точно е  благодатта  на  Христос.

Но  помазанието   ми е  трудно  за  обяснение, но ми е  трудно  и за  разбиране.
Затова, за  да не  говоря  напразно тези  думи-  какво е  помазанието, според  теб.

Благодаря  предварително.

[KLS]

Благодаря.
И все  пак, както и ти  писа, незаслужената  милост в  ситуации, която е един от  даровете,
понякога се  усеща именно  като емоция.
Или, да  кажем, просто се  усеща силно тази  милост.
Аз я  усещам.Усещам всеки ден Божията  милост към мен и семейството  ми.
Усещам обичта  на  Бог към мен-  напълно незаслужена.

Да, съвсем естествено е даровете от Бог да ни носят емоции. Но самите емоции не са дарове, самите емоции са само наш естествен отклик от прекрасните дарове, които Бог ни дава.

Обичта на  Бог към нас  е  част  от  даровете, нали?

Всъщност обичта на Бог към нас е въплътена във всички Негови дарове. Самите дарове от Него, са проява в действителност на Неговата любов към нас. 

А  какво значи  да  инвестирам  даровете  , които  Бог  незаслужено  ми   е   дал,
за  да  не  бъдакато  този  мързелив  слуга?

Да инвестираме в даровете означава просто да ги употребяваме според предназначението им. Всъщност, както казах, когато Бог ни дава от Неговите дарове, това ни носи емоции, но не това е главната Му цел, с която ни ги дава. Той не ни ги дава просто ей така, за да се чувстваме щастливи. Не, Той ни ги дава за нещо много повече от това. Той не иска да имаме само дарове, Той иска да имаме И награди.
Да обясня: в Библията има разлика между дарове, и награди- това са две понятия, описващи прекрасни неща, които получаваме, обаче е важно да се разбере, че те се получават по РАЗЛИЧЕН НАЧИН. Даровете се получават от Бог незаслужено, БЕЗ НИКАКВА ВРЪЗКА ИЛИ УЧАСТИЕ на нашите дела. Докато наградите- обратно- наградите НИЕ САМИ, ЧРЕЗ НАШИТЕ ДЕЛА, си ги изработваме. В предишните постинги дадох примери за дарове: спасение, оправдание, дарбите на Святия Дух и т.н. А сега ето примери за награди: позицията ни в бъдещото Небесно царство, придобивките ни в бъдещото Небесно царство и т.н.
И така: има пряка връзка между даровете и наградите: Бог ни дава даровете, ЗА ДА СМЕ СПОСОБНИ да изработим наградите си чрез нашите лични дела.
Но ако не използваме даровете по предназначение, и не вършим делата, които вече, чрез дадените ни дарове, сме способни да извършим- тогава няма и да получим награди. Бог няма да ни отнеме даровете (защото те не зависят от нашите дела), обаче няма и да получим награди. Вместо това Бог определено няма да е щастлив от това, че сме пропиляли възможността да си изработим награда, и че сме занемарили Неговите дарове. И тогава ставаме като онзи мързелив слуга.
Например: Бог ни е дал дар- изцелителна дарба. Но ние не правим нищо с нея, не изцеляваме, нито търсим болни хора, над които да я прилагаме, нито изобщо се интересуваме от това. Дарбата така си и остава неизползвана, похабена. Или пък Бог ни е дал дарба раздаване със щедрост. Но ние вместо да даваме щедро, си пазим парите за нас си, скъперничим, и така занемаряваме тази дарба.
Бог няма да ни отнеме дадените ни дарове. Обаче Той изрично е казал, че накрая ще ни държи сметка как сме ги употребили. Който ги е употребявал прилежно, ще получи награди. А който е бил небрежен и ги е занемарявал, ще получи наказание и отхвърляне от всякакъв достъп до наградите в Божието царство.

И  втори  въпрос-  за  помазанието, което , лично на  мен, ми е  по-трудно за обяснение  от  благодатта  на  Христос, макар че, след  като  прочетох твоето разяснение, сега ми е по-ясно
какво  точно е  благодатта  на  Христос.

Но  помазанието   ми е  трудно  за  обяснение, но ми е  трудно  и за  разбиране.
Затова, за  да не  говоря  напразно тези  думи-  какво е  помазанието, според  теб.

Благодаря  предварително.

Да, помазанието е по-трудно за разбиране, така е. За да се разбере смисъла на думата "помазание", трябва да се изследва и изучи добре процедурата и смисъла на миропомазването в Стария Завет. Използвало се е миро- специална ароматна течност, приготвена по строга рецепта, дадена на Мойсей от Бог. Самата течност си е материална субстанция, не е някаква "свръхматерия", но както и водата, Бог е декларирал, че в строго определени ситуации, когато тази течност се прилага, Бог ще действа по определен начин.
И така- мирото се е изливало на три вида хора: царе, пророци и свещеници. И се е изливало ПРЕДИ тяхното всъпване в служба- всъщност самото миропомазване е било момента, в който те официално пред Бог са ставали съответно царе, пророци или свещеници (накратко и трите вида попадат в една категовия хора, наречени "помазаници", месии). От този момент те са получавали една невидима власт от Бог да служат като такива.
А що се отнася до нас- всъщност в Новия завет думата помазание (гр. "хрисма") се използва само на едно място- в 1 Йоан-2:27. На друго място- в 1 Петрово-2:9 пък се казва, че сме определени да бъдем царе и свещеници (под водителството на Първосвещеника според Мелхиседековия чин- Господ Исус Христос). И така- в крайна сметка ние не сме били помазани физически с течността миро, обаче Бог в един определен момент от живота ни, а именно- при кръщението със Святия Дух, а и с по-нататъшните конкретни ръкополагания за конкретни служения, Той извършва същото невидимо действие в нас, което извършва и в старозаветните месии- дава ни невидима власт и сила, която, както пише Йоан, ни учи на всичко. 

[green mile]

Много  ти  благодаря, KLS.
Ще  трябва да  прочета  написаното от теб  още  веднъж и много внимателно.

пп Наистина ли се  познавате със  Стивън Хеджис?
Защото прочетох, че  написа-'' Стивъх Хеджис  ми каза....'', от  което излиза, че се познавате.

[green mile]

KLS, възможно  ли е  да  сбъркам в  дара, който ми е  даден?
Да  си  мисля, че  ми е  даден, но  този  дар  да  не ми е  даден?
Или-  да  ми е  даден, но аз да се съмнявам и така  да  не  го  инвестирам?
Как  да разбера  това?

Страхувам се  да  пиша за  кръщението в Святия  Дух.
То е свързано с  говорене на  езици.
Един ден, както слушах  проповед, започнах  да  говоря  на език, но как да  съм сигурна,че  именно  това, за  което пише  в  Библията и че  не се  самозаблуждавам?

Благодаря предварително.