Стихове 2

[green mile]

Тихо, като ласка
Коледа настъпва.
Ангели небесни
пеят бели песни.

Затова, че скоро
във небляскав дом,
радост ще възкликне,
ще се роди Бог.

Затова, че в нощ,
преди миг човешка-
мрачна, грешна, тежка,
нещо засия, нещо затрептя
и с кристална нежност
земното огря.

И проникна бързо-
като сноп лъчи,
рухнаха мрази,
рухнаха лъжи.

Засияха сини,
радостни звезди,
в тази нощ, която
всичко промени.

[green mile]

Малкият принц'' не се брои....


Как би могла, да проумеш, Емили,
това-

обичане на всичко-
усещане на помисли,
на надежди и болки-
сякаш всичко е толкова общо-
че се събира
в зеницата

Мили, Боже!

нима наистина е толкова прекрасно-
Твоето-

да обичаш толкова много

без остатък,

без изключения

всеки стрък

и болка- от отрязания дървен пън

и човека-

облян във надежди-

как би могло-
сърцето Ти да е така голямо-
Господи!

за да събира неочаквана,
почти отричана- любов-

необхватна е-
необяснима-
и само когато
по настръхналите устни-
преминава музика-

то значи, че се върна на планетата си
принцът малък

за да напомни

че земята ни е просто малка точица

прибрала всичко във зеницата на Бог

с единствения знак- любов




Това съобщение е било редактирано от green mile на 13/11/2020, 01:50

--------------------
Go to the top of the page
ЛС

[green mile]

Не, няма да си идеш кротко в тъмнината

не,няма да те пусна да си идеш кротко в тъмнината,
да страдаш или мълчаливо да преглъщаш

и ще се разпукат гробовете
като напролет на мъглата безумството,
ще се разпука като мръсна дрипа - земята
и ще развърже сияние-
и огнена сабя ще отреже- главата съждива,

не, няма да те пусна кротко в тъмнината,
ще се намерят писмата - написани в святост,
ще се разтвори вратата и някой ще види рисунките,
на майка ми скритите сълзи -
някой-ще види


и стихът - точно за теб-
който точно на теб-
не изпратих-
ще светне-

и ще знаят, че-
викът на жената -
дето все на сила прилича-
е
плесник по лицето и' - нейното- от нея самата-
за да чуеш, да чуеш, да чуеш-
как плесницата
до кръв стиска устни-обичам те

чуваш ли-
кака бие сърцето на някой-
който скрива го в шепи, смразени- от мразене,
който сам се преплита във думи на '' знаещи'' -
те запращат съдбата му в празното.

ще чуят -как бият сърцата
на кротките,

ще чуят как викат молитви- неискащи,

как шепнат рисунките -
на детето от Бога поискано,
как излизат от листа и мрака пробождат,

пробождат

и ще бликне за тях светлината
ще бликне
ще бликне
ще бликне


И - няма да те пусна кротко в тъмнината,
Не, няма да си ида кротка в тъмнината.
Нека има ярост срещу всичко,което наранява
Светлината.*

*по Дилан Томас

Това съобщение е било редактирано от green mile на 18/10/2023, 08:40

[green mile]

Любов моя,
възкресяваш, което аз убивам,

Любов моя,
казваш ми, че искам да живея

Любов моя,
преследваш страданието , преследваш го диво и силно-

Любов моя,
любовта Ти ме преследва,
животът Ти ме сграбчва
навреме,

Любов моя,
не ме оставяй да Те оставя,
не ме пускай,
да се отместя,

Не ме оставяй да Те оставя,
преследвай ме с Живота Си,
Моля Те,

Моята любов

[green mile]

Когато-
пристигаш от звездите-
а после се раждаш-
на някакъв тесен бряг-
а после-
брегове те смачкват-
и крилата си влачиш-
в процепи-
наричани-"нормален живот" ...
когато видиш-
скалите на нормата-
тапицирани -
с твоите криле-
тапицирани...тапицирани

О,тогава-
океанът е пристан,
а домът -
най-прекрасният дом-
моето лично Небе

[green mile]

вярно с оригинала
--------------------------


не вярвам във хората,
гнила история,
и в думи не вярвам-
безбрежна пошлост-
бълбука -
пук -
мехурът се спука
и чу ли?
омайните звуци се превръщат ...в..
о,просто някой хвърля кал-
/върху теб/-
особено-ако обличаш в нещо чисто-
Вселената ,жална, -нищо не знай-
човек как повръща в тотален безкрай

в реалността не вярвам-
на царя новите дрехи-
цял живот отглеждаме нокти-
осем часа ги учим да чоплят-
докопа ли Новите дрехи?
Дерзай-
дантели,корона,коприна,шифон-
дори-гилотина!-
-
/цял ден съм работил,
ще я ползвам докрай...!!!/

дайте царя!!!

***

а той-Царят -горкият-
по-гол е от червей-
със вени подути и язви от гной,
и изядени крайници-
стърчи по колене и моли-
"Смили се!'-
признавам-
герой си,
герой!"
-
герой

няма отбой,
.

не вярвам и в тебе-
тъй лесно придърпваш думи свещени-
че не достигат до мене...


вярвам само в Бог
и в детето ,
което царя- гол наричаше,
защото в ноктената книга
безумно неграмотно сричаше

[green mile]

А Ти си толкова прекрасен,
Господи.

По-прекрасен от нежни води,
по - прекрасен от чисти дворове,
по-прекрасен от бликащи извори,

И от нея,
и от него,
по-прекрасен
Си
Ти.


По-прекрасен от болка неистова,
по-прекрасен
от "всичко боли",
По-прекрасен от спазмите нощем.
По-прекрасен от крилата премазвани.
По - прекрасен от вратите захлопнати.
По-прекрасен от"коя си, пък ти".
По-прекрасен от цветя в унижение,
по-прекрасен от липса на брод.

По-прекрасен Си,
По-прекрасен,
По-прекрасен
Си

Ти.

Не ме оставяй!
Възроди ме!
СПАСИ ме!
Не ме оставяй
Да Те оставя.

Прегърни ме.
СПАСИ ни!

ТА Ти Си толкова прекрасен, Господи!

[green mile]

и грях,
и срам,
и страх.

И страст.
Само молитва за милост,
Любов!

И падение.

Само молитва за милост!

Суета.

Само молитва за милост,
Любов!


И презрение.

Само молитва за милост!

И неверие.

Само молитва за милост,
Любов!

Ярка гордост.

Само молитва за милост!

И нечестие.

Само молитва за милост,
Любов!

И слабост.

Само молитва за милост!

Само молитва за милост,
Любов!
Само молитва
За милост!

[green mile]

Левски


не хареса ти -
чужди дворове-
пометени-

пометени-
чужди
дворове


остана-
в раната-


при ранената-
остана,

не се огледа за друга,
за помощ дори не се и огледа,


стана-
от ямата-

нищетата
на ропота-
не е по-добра
от хомота,

разбра го,

няма мисъл за други,
и оплаквачки - няма,
няма заблуди,

просто-

стана от ямата-

възстана

[green mile]

Лошият стоеше в ъгъла-
не спеше-
понякога с бутилка,
цигари, разни грехове,
понякога циник,
понякога нахалник,
всички дразни,
но винаги със скрит приготвен щик...

Добричките, добруваха-
понякога тъгуваха,
понякога ревнуваха,
понякога щастие-ствуваха...,
но рано или късно-
всички се раздуваха
и тъй натежаваха...,

че корабът им се разклати...
О, колко страшно!
О, моля ви,спасете! -
пищяха 'честивите'-ревяха,
и блъскаха с друг във друг,
очите посиняха, намразиха,
настана студ-
доброто изтъня
и нещо хладно изпълзя...

Лошият изчезна,
секунда сън,
пресекна времето ,
и миг един...

добрите-
отвориха очите-
няма пробив-бяха пак добри,
не, нищо не се случи-
секунда някаква потрепна-толкоз,
добрите се нахраниха,
усмихнати - порозовяха-
добрите просто - оцеляха...

завеси, хепи енд,

нататък може да не се чете

зад кадър-
костюм един запушва ня'ква дупка,
цигари, разни грехове,
очите извърнете,
очите приберете- в джобовете,
костюм един запушва ня'ква дупка,
чистачката на кораба побутна-
под костюма рухнаха безброй стъкла,
лошият бил стъклен- ха,ха!
купчина стъкла,

изхвърлете боклука!
няма поука,
да не би добрите очи-
да видят-
сърцето-набодено на щик.
Свалете кадъра!
Съвестта свалете!

и леко спете...

[green mile]

Та Ти си толкова прекрасен,
Господи,
Клошарят, детето намерил,
прегръща го силно
в любовта изобилна
на свойта картонена къща.

А Твоята любов е
Могъща!
Защото
Ти
Си
Толкова прекрасен,
Господи!

В калта изумрудена-
дето го няма и нищото-
Поставяш чистотата на утрото
Заради сълзите нечути-
Тази малка симфония
Недостъпна
Пред очите на всички прочути.
Прибрали полите,
ръцете,
сърцата,
, очите
си
и малката съвест,
Прибират от блатото,
Кой го е грижа за блато?

Но Ти си Толкова прекрасен,
Господи!

Защото лотосът расте
в калта.

А Ти си толкова прекрасен,
Господи.