Истината за ВангаВ последните години медийното пространство е залято с пророчествата на Ванга, за България, за края на света, за войните, земетресенията и какво ли още не. Направиха се редица филми и постоянно се издава множество литература с която се внушава, че Ванга не само е имало свръхестествени способности, но е и „светица”.
Затова е нужно, ясно и точно да се обяснят нещата относно тази пророчица. Коя е тя, на кого е служила и има ли място в църковния живот.
Ванга е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица ( Македония) в бедно семейство. Още като дете обичала да гадае с момите по празници, да скрива предмети и да ги намира със затворени очи и др.
На 12-годишна възраст, когато е на полето със сестра си, ги настига върхушка (смерч), който я вдига във въздуха и я отнася на два километра. Този момент трябва да се подчертае, защото народното суеверие олицетворява вихрушката като зла сила, която може да убие или подлуди човека. Ванга не умира и не полудява, но ослепява. Остава обикновена, необразована селска жена, на ниско интелектуално равнище.
В началото на 1941 г. й се явява конник, излъчващ светлина в бяло, който се представя за Йоан Кръстител (по други източници – за Йоан Златоуст).
Той й казва, че тя ще започне да предсказва, а той ще бъде до нея, за да й предава информацията от отвъдния свят. Вместо да се посъветва с духовник и да отхвърли прелестта, Ванга изпада под влиянието на явилия се дух.
Прелестта е вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри. „Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, свидетелства Писанието, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата“ (2 Кор. 11:14).
Прелестта е много трудно откриваема и затова тръгналите по пътя на духовното съвършенство имат нужда от опитно духовно ръководство – от духовен наставник.
Още през април 1941 г. Ванга започва да пророчества със силно променено лице и глас.
На 8 април 1942 г. я посещава самият цар Борис ІІІ, който е склонен към мистицизъм и постоянно се консултира с дъновиста Лулчев.
През същата година Ванга се омъжва за Димитър Гущеров и се преселва в Петрич. Семейният й живот е нещастен. Тя нито има деца, нито успява да повлияе на собствения си съпруг, който става алкохолик и умира от цироза на 40-годишна възраст.
Ванга живее в Петрич, но приема посетители в местността Рупите, която се намира на мястото на древно езическо капище.
Ванга е медиум (посредник). В момента, когато е имала видение или изпадала в транс, тя е била оръдие, посредник между дух от отвъдния свят и хората около нея. На църковен език този феномен се нарича обсебване от зъл дух.
Именно когато е във връзка с тези духове, тя проявява своите „изключителни” способности да „предсказва”, „познава”, „лекува” и т.н.
В момент на транс нейната воля е подчинена на чужда воля и тя не говори от себе си. Променят се дори нейни физиологически характеристики. Демоните използват тялото й като бездушна вещ и владеят някои мозъчни центрове, гласни струни и др., в резултат на което се появява ефектът на чуждия глас.
В такива моменти, Ванга говори не със своя глас, а с чужд.
Потвърждение на това са многото свидетелства, изнесени от нейни близки, особено след смъртта й, случки, които ясно показват действията и проявите на тъмните сили. Хората, които са били около нея разказват, как понякога след като изпадне в транс, променя рязко лицето и гласа си и започва да говори от името на други хора.
Величка Ангелова описва момент, в който Ванга ръмжи като куче, заплашва околните, че ще им стори зло, чупи кокали. От такива моменти се разбира каква е била Ванга – една нещастна жена, измъчвана от тъмните сили.
Много пъти тя сама се е оплаквала от силно главоболие. След транс се е чувствала много зле и не е знаела кога ще изпадне отново.
Самата тя изповядва, че предсказва, като общува с духовете на умрелите. Всъщност тези духове не са на покойници, а са бесове, подчинени на дявола. Демоните разполагат с известни познания за бъдещето и миналото и ги нашепват на врачката. Ванга дава описание на духовете. Описва ги като прозрачни и безцветни („като вода в чаша”), но същевременно излъчващи светлина („като огън в печка”). Според нея те вървят, сядат, плачат, смеят се. Сред тях тя среща духовете на Ленин, Рьорих, Брама. Най-страшния дух, срещан от Ванга, е духа на създателката на теософията Елена Блаватска.
Племенницата на Ванга, Красимира Стоянова разказва следното:
„Била съм 16-годишна, когато веднъж в нашата къща в Петрич леля Ванга ми заговори. Само че това не беше нейният глас, не беше дори и тя, а някакъв друг човек, който говореше чрез нейните уста. Думите, които чух, нямаха нищо общо с разговора, който водехме преди това, все едно че някакво друго лице се намеси между нас. Чух: „Ето, ние те виждаме.” Вкамених се от уплаха. Малко след това Ванга въздъхна и каза: „Ох, пуснаха ме силите”… Разказах й какво съм чула, а тя повтори: „О, това са силите, малките сили. Но има и големи, те са им началници. Когато решат да заговорят през моята уста, става ми лошо и после съм омърлушена през целия ден…”
Важна подробност е бучката захар, която Ванга изисква от посетителите да носят. В окултизма и магията кристалите играят основна роля като резонатор на личните „вибрации”. Гадателката е откровена пред близките си:
„Понякога спя само един час. Духовете не ми дават мира. Тормозят ме, будят ме. Казват: Ставай. Време е да се работи”.
Тя явно е осъзнавала с какви сили има работа, щом е действала със заплахи и не е разрешавала да се разкрива какво е говорела по време на транс
Ванга е действала посредством контакти с падналите нисши духове.
Те притежават голяма мощ, познание, и поради това могат да предвиждат някои неща. Като служители на злото, демоните знаят от какво боледува човек или какви са проблемите му. За да го склонят да им повярва, те първо му помагат в някои негови нисши желания, дори могат да подобрят здравословното му състояние. Затова не е чудно, че някои екстрасенси, врачки, познават кога някой боледува, помагат му с билки, казват му, че ще пътува някъде или къде е загубил някоя вещ и пр. Всичко това удивлява неподготвения човек, който си казва : „Ето, позна!”
Така той бива пленен от тях и започва да ги почита като Самия Бог.
Методите на лечение, които тя използва, нямат нищо общо с християнството.
Те са обикновен магизъм, изцяло отречен от Църквата. При Ванга има много магьоснически елементи. Примерно на човек със страхова невроза казва да заколи петел, да му вземе сърцето, да го сложи в бутилка с вино, после да изяде сърцето и да изпие виното.
Старецът Паисий говори, че много магьосници лекуват главно хора, които са страдали от бесове и на които болестите не са от естествени причини, а са причинени от тъмни сили.
Заради контакта си с бесовете, Ванга е могла да „помага”, и въпреки че човек е имал телесно изцеление, душата му вече е свързана с бесовете.
Затова не трябва да се гледа само какво става с тялото на някои болни хора, а да молим Господ да ни покаже по-надълбоко какво става с грешната им душа.
Ванга не върши своите „чудеса” в съгласие с християнската вяра, а от свое име. Въпреки че е полуграмотна, в живота се представя за православна вярваща, но нейните възгледи за религията нямат нищо общо с християнството. Ванга има много богословски заблуждения.
Говори за учението на Рьорих – агни йога което официално е отречено от църквата. Ванга не вярва в безсмъртието на душата и възкресението, а в индийския мит за прераждането. Според нейните думи първата й майка била фараонка от Египет, а тя самата няколко пъти се е прераждала.
Казва, че Дънов е светец. Как, след като той е обявен за самоотлъчил се от църквата, за еретик, за опасен лъжеучител.
На въпроса дали вярва в Бога тя отговаря объркано:
„Бог неможе да има на света, Бог е този свят. Няма Бог в човека, но има човек в Бога”.
Отхвърля и традиционото разбиране за рая и ада:
„Това са различни страни на живота без тяло. Ако умрелият е нужен на живите – това е рай”.
По отношение на Спасителя, Ванга фантазира, че Христос „няма фигура”, а бил „огромно огнено кълбо”.
Ванга няма никаква предварителна духовна подготовка – не учи за пост и молитва, за подвижничество, за придобиване на християнски добродетели, за духовен живот. Тя използва общи приказки за кръщаване и вярване, колкото да привлече повече хора към себе си, тоест към злите сили, на които служи.
Божието слово казва, че на магьосници, които са се занимавали с извикването на мъртви (самата Ванга казва, че е общувала с души на мъртви), мястото им не е при Бога, а точно в огненото езеро.
Ванга умира на 10 август 1996 г. Погребана е до построената от нея църква „Св. Петка” в Рупите, в която активно се поддържа култът към нея.
Скоро след нейната смърт, Ванга се явява на сестра си Любка и й казва: „Стига, стига литургии. Стига. Те не ми помагат. Напротив, аз се намирам на дъното на ада и те ме изгарят”.
Поради загубени духовни критерии, липса на религиозна грамотност и познание хиляди хора са прелъстени от Ванга.
Ванга многократно е откарвана в София, за да говори с комунистическия диктатор Тодор Живков. Първоначално той е скептичен, но е впечатлен от разговорите с нея и разрешава от 1967 г. посещенията при нея да бъдат институционализирани и платени. Част от таксата се прибира от държавата. Изчислено е, че обикновено Ванга приема по 100-120 души на ден и за целия период на врачуване се е срещнала с над един милион души.
В края на 70-те и началото на 80-те години Ванга е привлечена в окултисткия кръг на Людмила Живкова, който се стреми да съчетае комунистическите догми с Агни йога учението на Николай Рьорих. В това затворено общество влизат Светлин Русев, Богомил Райнов, Нешка Робева и др.
Ванга става най-удобния и ползващ се с доверие човек, който да разпространява нехристиянските идеи на влиятелните окултисти.
След 1989 г. тя с ловкостта на опортюнист отново сменя своите политически симпатии. При среща с някогашния лидер на СДС Петко Симеонов тя подсказва изборния лозунг „Времето е наше”. Президентът на „Подкрепа” Константин Тренчев признава, че от 1992 до 1996 г. се среща с нея 50 пъти.
Симеон ІІ при посещението си на Рупите пали свещ и се покланя на гроба й в църквата на Рупите. Ванга е тази, която е получила най-голям чадър и покровителство от висшите етажи на властта. Тя е била връзката между окултното, тъмното и обикновените хора, защото при нея са ходили не само партийни функционери, а и хора от народа. И точно Ванга е била лостът, по който тъмнината се е придвижила и е влязла в душата на българина.
Не случайно българските „боготърсачи” около нея не знаят нищо за Бога, а знаят най-вече за нея. Те се кланят не на Бога, а на нея.
В един момент тя става божество. Един християнски светец никога не би допуснал такава прелест. Ако би допуснал такава прелест, то той не би бил светец. Има много описани случаи от духовния опит на Отците как поради прелест някои напреднали духовно подвижници са се проваляли. А това е сигурен белег, че Ванга не служи на Бога, а на зли сили.
След всички тези констатации трябва да се направи заключението, светица ли е била Ванга, или напротив – жертва на тъмни сили.
Ванга за жалост на мнозина, не е светица, защото православната святост има съвсем друг характер. При Божия дар на светостта, има пълно и ясно съзнание за духовните преживявания, няма неконтролируема духовна и телесна дейност, няма насилие над човешката воля.
При Ванга е налице т. нар. болна, нездрава, черна мистика.
В православната мистика при контакти с духовния свят, при явяването на разни образи и видения се подхожда изключително внимателно. Евангелието и отците на Църквата предупреждават, че това обикновено са изкушения, прояви на злите, тъмните сили, които искат да оплетат вярващия и да го отклонят от пътя му към Бога. Затова св.отци съветват да се отбягват всякакви видения и образи. Те почти винаги са средство на злите сили да измамят вярващия.
Самото Свещ. Писание предупреждава:
„Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света” (3 Иоан. 4:1).
Св. Никодим Светогорец съветва:
„Макар, по някои явни признаци, да би ти се показало, че ти виждаш истински видения, които ти се дават от Бога, все пак и при такъв случай не бързай да им вярваш. Не се страхувай, че ще наскърбиш чрез това Бога. Нашите смирени чувства никога не са неприятни на Бога”.
Друг колос на православната святост и на исихазма, св. Григорий Синаит, предупреждава:
„Щателно и разумно внимавай, ти, който обичаш Бога! Когато вършиш своето дело и видиш светлина или огън вътре или вън от себе си, или образ – например на Христа или на ангел, или някой друг – не ги приемай, за да не си навредиш. Не си гради въображения, а тези, които сами изникват – не ги приемай и не позволявай на ума си да ги запомня” .
Какво по-категорично предупреждение от това!
Мистическите изживявания и чудеса на християнските светци не са самоцелни. Те се постигат чрез постоянни духовни усилия, чрез пост и молитва, чрез тежък физически труд, в борба със собствените си страсти и несъвършенство и в свободно, безпрекословно съгласие с Божията воля.
При Ванга не съществува нито едно от тези условия. На нея просто й е било наложено да приеме условията на злите сили.
От житията на светиите научаваме, че само единици от най-съвършените християни, предимно монасите, са били удостоявани със свръхестествените дарби на виденията, откровенията и чудотворството; тези дарби са идвали като последица от дълъг, правилен духовен аскетичен подвиг, в основата на който е все по-голямото смирение. Когато някой има видения, той трябва да притежава голяма духовно-благодатна опитност и идеална чистота на сърцето, за да може да различи с какъв произход са неговите свръхестествени мистични преживявания – божествен или сатанински.
Моленето пред икони, кръстенето, получаването чрез „небесни” гласове на най-добри съвети за нравствен живот още не е гаранция, че се общува с добри духове – ангели. Защото и мнозина изявени сатанисти са си служили и си служат с такова показно „благочестие” за прикритие.
А най-трагичното в духовното състояние на лекомислените духообщители е това, че тъкмо когато мислят, че служат на Бога, те са в плен на дявола.
„Феноменът Ванга” свидетелства за безкрайната дълбока духовна криза, в която е изпаднало българското общество и всеки един от тези, които я приемат. Печално е, че тази духовна слепота въвлича много духовно неопитни хора.
Църквата признава съществуването на този и на други подобни феномени, не ги отхвърля като такива, но не ги и приема, защото според нейното учение те са съблазън – връзка, служение и подчинение на падналите духове – демони, които не се подчиняват на Божията воля, а следват волята на Дявола.
Почитателите на Ванга и на новите окултни течения са тези, за които свидетелства Писанието:
„Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат” (2Тим. 4:3-4).
Ако Ванга е светостта на България, то тогава – горко на България!
Богослов. Д. Добрев
01.03.2023г
Източник:
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b0/
