Добър ден!
Ще се включа и аз
Но виж, да чувстваш чуждите рани изобщо не странно..
То става от самосебе си.
По-скоро би ме учудило, ако това не се случва.
Все едно да кажеш, че е трудно да видиш това,
което те бие право в очите, или душата.
Да, собствените проблеми.
Но това прониква право в душата и ти с нищо не можеш да
го спреш.
Това е.
Смятам дори, че т.н. собствени проблеми
биха намаляли силно, ако ''виждаш'' чуждите рани.
Това те кара да направиш нещо.
А това ''нещо'', което правиш за да намалиш собствената си
болка, предизвикана от чуждата болка,
е нещо, с което Бог поправя както ''чуждата'',
така и собствената ти рана.
ЗАщото стават едно.
Благодаря.
Хмм тези изказвания приличат малко прилича на майка ми
(както и доста други жени). Аз си я обичам... И също я съветвам.
Има няколко неща, които виждам и се се опитам да споделя.
1) Чуждата болка/рани не се виждат от всички. Това очакване или
някак си подразбираност, може би да доведат до още болка, там
където изобщо не е нужно.
Например аз мога да "чуя" ако нещо на колата не е наред.
Но да очаквам, че примерно жена ми трябва
също така на слух да "види", че нещо не е наред може да доведе
до ненужно спречкване, мислейки, че това е "очевадно".
Това е факт. Чуждата болка, не се вижда просто ей така.
Не е нужно човек да е лош,
но да има разбиране и очакване,
че това, което не се казва, остава покрито. Т.е. да ходиш с
нараняване и да очакваш, че някои трябва да те види не е редно.
Не всички хора имат едни и същи умения.
За това трябва к-
комуникация.2) Собствените проблеми. Те наистина имат потенциал да проникнат
в душата. За това Бог е помислил и промислил -
дал ни
е дух на сила, любов и здрав разум. Неговият Дух е Неговото слово.
Т.е. от опитност трябва да знаем кога, кое слово да приложим.
Ако приложа словото - "да вложа всяко старание да опазя
повече от всичко, което пазя, пази сърцето си,
защото от него са изворите на живота" как може някой си проблем
да ме засегне? Това за, което мисля е, как моя добър Баща ще ме
избави, спазвайки Неговото слово. Припомняйки си добрите неща,
които Той вече е направил за мен. Търсейски неговото присъствие,
в което има пълнота от радост, не ми остава друг избор
освен да обградя сърцето си с мир и радост.
Следтователно и проблемите не могат да проникнат в сърцето ми
и сърцето на тези, които прилагат неговото слово.
За това обаче трябва да се запретнат ръкавите и да се тича към
Бог! Ако се спънеш и паднеш (т.е. не изпълниш Неговото слово)
ще боли, но така се учи човек.
Бог с Вас и Вие с Него!
Най-накрая, братя, всичко, което е истинно,
което е честно, което е праведно,
което е чисто, което е достойно за обич,
което е благодатно, ако има нещо добродетелно
и ако има нещо похвално,
това зачитайте/за него мислете.
