Български християнски форум > Всичко за християнската вяра

Вината има срок на годност

(1/3) > >>

нищ по дух:
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,97/catid,62/id,21562/view,article/

hristiqnin:

--- Цитат на: нищ по дух в октомври 11, 2021, 14:52:35 pm ---https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,97/catid,62/id,21562/view,article/

--- Край на цитат ---
Здравей,Петьо.Отговорът на зададените въпроси в този материал е даден от апостол Павел в "Римл. 7гл.",а именно:" 1. Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?
  2. Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.
  3. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
  4. И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
  5. Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;
  6. но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
  7. Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
  8. Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
  9. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
  10. намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.
  11. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
  12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.
  13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
  14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
  15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
  16. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
  17. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
  18. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
  19. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.
  20. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
  21. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.
  22. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
  23. но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
  24. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
  25. Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон."!Амин!АлилуЯ!

Бог да те благослови,заедно с всички Свои,Петьо!Амин!

нищ по дух:

--- Цитат на: hristiqnin в октомври 11, 2021, 23:23:19 pm ---
--- Цитат на: нищ по дух в октомври 11, 2021, 14:52:35 pm ---https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,97/catid,62/id,21562/view,article/

--- Край на цитат ---
Здравей,Петьо.Отговорът на зададените въпроси в този материал е даден от апостол Павел в "Римл. 7гл.",а именно:" 1. Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?
  2. Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.
  3. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
  4. И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
  5. Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;
  6. но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
  7. Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
  8. Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
  9. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
  10. намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.
  11. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
  12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.
  13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
  14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
  15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
  16. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
  17. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
  18. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
  19. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.
  20. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
  21. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.
  22. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
  23. но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
  24. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
  25. Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон."!Амин!АлилуЯ!

Бог да те благослови,заедно с всички Свои,Петьо!Амин!

--- Край на цитат ---
Амин!
Здравей, брат Деяне!
Бог да те благослови и теб и твоите най-близки!
Амин!

Има интересни според мен въпроси и отговори.
Например едно от нещата, че не било ли протестантско, да се радваш, но и не може човек да изпитва вина цял живот, след като се е покаял или да се чувства виновен при някои взаимоотношения с хората, при които няма виновен.

Ето тук е за "протестантското":

"Въпрос: „Вратите са тесни и стеснен е пътят”. Как се съвместяват тези две неща?

Някои други казват, че тясна е вратата, входът, но когато влезеш, става просторно. Тясна е вратата. Трима отишли да видят стареца Паисий, но врата на килията му, а и самата килия били тесни. Влезли двама, а едва след това и третият и му казали:

-  Отче, труден е християнският живот и Евангелието, и вратата  ви е тясна!

А той отвърнал:

- Не е  тясна вратата, а твоите тлъстини са виновни и не си се побрал!

Ако обаче влезеш и поставиш началото, след това скръбта  е вътрешна, потискат те животът, обществото, обстоятелствата, бедността, но вътре в теб не ти е  тясно, а просторно. Живееш свобода, радост. Един ме попита:

- Това да не е нещо протестантско?

- Защо питаш?

- Звучи много радостно. Това ме тревожи!

Нима за да съм православен, трябва да не чувствам голяма радост?  И ако го казват някои протестанти, тогава и ние да не дишаме, защото те дишат, и да не ядем, защото те ядат?! Нима това, което  другите  правят, по дефиниция е за отхвърляне?  Тези неща ги казват светците. Авва Доротей, който бил велик подвижник, православен, много строг, казва, че  отишъл при духовника си, защото се чудел в себе си „как чувствам толкова голяма вътрешна радост” и му казал същото, което и вие казвате:

- Отче, в Св. Писание пише, че в рая ще влезем през трудности. Аз съм много радостен. Да не би да не вървя добре?

Той се безпокоял, че е радостен. Чели ли сте книгата на авва Доротей "Подвижнически слова"? Много е хубава. Неговият духовник му отвърнал:

- Тази скръб, детето ми, е за тези, които са егоисти, самохвалци и горделиви. Смиреният човек чувства рай в душата си. Затруднява се малко, докато тръгне в началото. Ако поемеш по пътя, след това се чувстваш много хубаво!

Чувстваш се хубаво. Във всеки случай не мога да разбера един „Бог”, Който ни е въвел в света, за да ни измъчва постоянно, тоест да ни поставя в Църквата, за да ни каже: елате тук, да ви създам нови мъчения, които ще ухаят на тамян, ще са духовни по някакъв начин, но все пак ще са мъчения! Е, тогава какво по-различно правим в Църквата? Нека си отговорим на това."

timo2:
Лошото благовестие е нещо като суха вода.Да представяш християнството като живот в страх, безпокойство и лишения и че трябва да станеш мазохист за да те хареса Бог и да те приеме и спаси си е анти благовестие, противно на Бога и Неговия план за спасение на любимото Му (за съжаление паднало) човечество.

Някои не разбират или не искат да разберът, че Стария завет беше основан на Неговата справедливост и на тази основа трябваше човечеството да бъде унищожено защото:
 
Римляни 3:23
Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

 Именно за това, за да запази тези които ибича Бог промисли Нов завет, основан на Неговата любов и благодат(незаслужена милост). За съжаление мнозина(включително и „служители) не разбират смисъла на думата БЛАГОДАТ и смятат че Божията милост непременно трябва да се изстрада и заслужи и тези които проповядват спасението и живота по благодат(твърде ефтино според тях) са еретици,сектанти,беззаконници – антихристи.

hristiqnin:

--- Цитат на: нищ по дух в октомври 12, 2021, 12:48:31 pm ---
--- Цитат на: hristiqnin в октомври 11, 2021, 23:23:19 pm ---
--- Цитат на: нищ по дух в октомври 11, 2021, 14:52:35 pm ---https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,97/catid,62/id,21562/view,article/

--- Край на цитат ---
Здравей,Петьо.Отговорът на зададените въпроси в този материал е даден от апостол Павел в "Римл. 7гл.",а именно:" 1. Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?
  2. Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.
  3. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
  4. И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
  5. Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;
  6. но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
  7. Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
  8. Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
  9. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
  10. намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.
  11. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
  12. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.
  13. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
  14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
  15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
  16. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
  17. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
  18. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
  19. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.
  20. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
  21. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.
  22. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
  23. но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
  24. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
  25. Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон."!Амин!АлилуЯ!

Бог да те благослови,заедно с всички Свои,Петьо!Амин!

--- Край на цитат ---
Амин!
Здравей, брат Деяне!
Бог да те благослови и теб и твоите най-близки!
Амин!

Има интересни според мен въпроси и отговори.
Например едно от нещата, че не било ли протестантско, да се радваш, но и не може човек да изпитва вина цял живот, след като се е покаял или да се чувства виновен при някои взаимоотношения с хората, при които няма виновен.

Ето тук е за "протестантското":

"Въпрос: „Вратите са тесни и стеснен е пътят”. Как се съвместяват тези две неща?

Някои други казват, че тясна е вратата, входът, но когато влезеш, става просторно. Тясна е вратата. Трима отишли да видят стареца Паисий, но врата на килията му, а и самата килия били тесни. Влезли двама, а едва след това и третият и му казали:

-  Отче, труден е християнският живот и Евангелието, и вратата  ви е тясна!

А той отвърнал:

- Не е  тясна вратата, а твоите тлъстини са виновни и не си се побрал!

Ако обаче влезеш и поставиш началото, след това скръбта  е вътрешна, потискат те животът, обществото, обстоятелствата, бедността, но вътре в теб не ти е  тясно, а просторно. Живееш свобода, радост. Един ме попита:

- Това да не е нещо протестантско?

- Защо питаш?

- Звучи много радостно. Това ме тревожи!

Нима за да съм православен, трябва да не чувствам голяма радост?  И ако го казват някои протестанти, тогава и ние да не дишаме, защото те дишат, и да не ядем, защото те ядат?! Нима това, което  другите  правят, по дефиниция е за отхвърляне?  Тези неща ги казват светците. Авва Доротей, който бил велик подвижник, православен, много строг, казва, че  отишъл при духовника си, защото се чудел в себе си „как чувствам толкова голяма вътрешна радост” и му казал същото, което и вие казвате:

- Отче, в Св. Писание пише, че в рая ще влезем през трудности. Аз съм много радостен. Да не би да не вървя добре?

Той се безпокоял, че е радостен. Чели ли сте книгата на авва Доротей "Подвижнически слова"? Много е хубава. Неговият духовник му отвърнал:

- Тази скръб, детето ми, е за тези, които са егоисти, самохвалци и горделиви. Смиреният човек чувства рай в душата си. Затруднява се малко, докато тръгне в началото. Ако поемеш по пътя, след това се чувстваш много хубаво!

Чувстваш се хубаво. Във всеки случай не мога да разбера един „Бог”, Който ни е въвел в света, за да ни измъчва постоянно, тоест да ни поставя в Църквата, за да ни каже: елате тук, да ви създам нови мъчения, които ще ухаят на тамян, ще са духовни по някакъв начин, но все пак ще са мъчения! Е, тогава какво по-различно правим в Църквата? Нека си отговорим на това."

--- Край на цитат ---

Всички тези проблеми,които авторът описва,се дължат на православната догматика и произлизащата от нея практика, и начин на живот на православните,които съществено се различават от Христовото благовестие.Не може да си новороден от Святия Дух,да си изпитал Божието опрощение за греховете си,да си почувствал Неговата любов към себе,въпреки отвратителното ти състояние на плътски човек,продаден под греха,на син на дявола и да не си радостен!Не може да си вкусил,че Господ Е благ,да си осъзнал Христовата благодат и да искаш да добавяш нещо към нея,а камо ли-да се самонаказваш и самоосъждаш!Не може да си възлюбен и опростен,а да не обичаш и прощаваш!
Бог да те благослови и води чрез Духа Си,Петьо!Амин!

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия