Автор Тема: Как трябва да се отнасят истинските християни към ерес  (Прочетена 27314 пъти)

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #30 -: февруари 22, 2021, 21:07:37 pm »
Възпоменание на Третия Вселенски събор на Светата православна църква.

Третият Вселенски Събор се състоял през 431 година в Малоазийския град Ефес по време на управлението на император Теодосий Младши (408-450 г.). Съборът бил свикан за разглеждането на лъжеучението на Константинополския патриарх Несторий (428-431). Въпреки догматите на Вселенската Църква, Несторий се осмелил да утвърждава, че Божият Син Иисус Христос има не едно Лице (Ипостас), както Светата Църква учи, а две различни лица - едното Божествено, а другото - човешко. Tой нечестиво утвърждавал, че трябва да наричаме Божията Майка Христородица, не Богородица. 

Ереста на Несторий въставала против един от основните догмати на християнската вяра - догмата на Богочовечеството на нашия Господ Иисус Христос. Съгласно лъжеучението на Несторий Спасителят се родил като прост човек, а после, поради светостта на живота Му, с Него се съединило Божеството, което обитавало в Него. С това богохулно учение врагът на човешкия род дяволът се опитвал да подрони вярата на християните в това, че Предвечният Бог Слово, Божият Син, действително се въплотил от Пречистата Богородица, станал Човек, изкупил със страданията и смъртта Си човешкия род от робството на граха и смъртта, унищожил със славното Си Възкресение ада и смъртта и открил на тези, които вярват в Него и се стремят да живеят по Неговите заповеди, пътя към Небесното Царство.

Дълго време преди свикването на Вселенския събор св. патриарх Кирил Александрийски неколкократно правил опити да вразуми еретика Несторий; в писмата си той разяснявал погрешността на разсъжденията му, но Несторий упорито държал на своето лъжеучение. Св. Кирил писал за опасността от възникналата ерес на римския папа Целестин и на други православни епископи. Те също се опитвали да вразумят Несторий.

Когато се разбрало, че Несторий продължава да държи на лъжеучението си, и че то започнало много да се разпространява, православните архиереи се обърнали към император Теодосий Млади (Теодосий Малки) за разрешение да бъде свикан Вселенски Събор. Той бил насрочен в деня на Света Троица, 7 юни 431 година. На Събора дошли 200 епископа. В Ефес дошъл и Несторий, но не участвал в заседанията, въпреки че отците на три пъти му предлагали това. Поради това отците започнали обсъждането на ереста в отсъствието на еретика.

Заседанията на Събора продължили от 22 юни до 31 август. На Ефеския Събор присъствали такива прославени отци на Църквата като св. Кирил Александрийски, Ювеналий Иерусалимски, Мемнон Ефески (папа Римски). Св. Целестин († 432) не успял да пристигне поради болест, но изпратил легати.

Третият Вселенски Събор осъдил ереста на Несторий и потвърдил православното учение за това, че в Господ Иисус Христос трябва да изповядваме Едно Лице (Ипостас) и две естества - Божествено и Човеческо, а Пречистата Божия Майка да възхваляваме като Приснодева (винаги Дева) и истинска Богородица. Светите отци на Събора издали осем правила и "Дванадесет анатеми против Несторий", написани от св. Кирил Александрийски.

Превод Pravoslavieto.com по www.days.ru.


 

 

Воспоминание святого Третьего вселенского собора в Ефесе
В Двадцать первый год царствования императора Феодосия Младшего, сына Аркадиева, созван был в Ефесе святой третий Вселенский собор1 по следующему поводу. Несторий, который недостойно занимал место патриарха Константинопольского2, стал проповедовать лжеучение, сродное с учениями прежнего еретика Павла Самосатского, а также и Диодора Тарсийского3. Он не убоялся утверждать, что Единородный Сын Божий Христос, Который нас ради и нашего ради спасения воплотился и вочеловечился, Который предвечно рождается от Бога Отца без матери, а на земле родился, как человек, без отца, – имеет не одно Лицо или одну Ипостась, но два разных лица: одно – Божеское, а другое человеческое. И о Пречистой Матери Господа нашего Иисуса Христа он нечестиво учил, что Ее не следует называть Богородицею, но Христородицею, не желая признавать, что Она поистине родила плотию Бога Слово. Св. Кирилл, архиепископ Александрийский4, много писал ему, увещевая его отстать от такого заблуждения, но видя, что он не только не внимает его увещаниям, а еще сильнее укрепляется в своей ереси, – написал Целестину, папе римскому5, и другим патриархам, прося их убедить Нестория оставить свое лжеучение. Когда и они не могли отвратить нечестивого Нестория от его лжеучения, тогда православные архиереи обратились с просьбою к императору Феодосию, чтобы он созвал Вселенский Собор. Феодосий повелел созвать такой Собор в Ефесе. На сем соборе присутствовало двести святых отцов, из коих знаменитейшими были: св. Кирилл Александрийский, св. Ювеналий Иерусалимский6, Мемнон Ефесский и многие другие (св. Целестин, папа римский, не мог по болезни приехать на Собор). Прибыл в Ефес и Несторий. Хотя отцы Ефесского собора и посылали троекратно к нему приглашение явиться на собор, но он всякий раз упорно отказывался. Тогда святые отцы решили начать соборные заседания без него. Осудив Нестория и его нечестивое учение, они торжественно подтвердили православное учение о том, что подобает исповедовать в Господе нашем Иисусе Христе единое Лицо и два естества, и Пречистую Его Матерь восхвалять, как единую Приснодеву и истинную Богородицу. Для того, чтобы еще больше обличить злочестие Нестория, святые отцы сего собора одобрили и предали св. Церкви в руководство сочинение св. Кирилла Александрийского, называемое "Двенадцать анафематизмов против Нестория".



1 Феодосий II или Младший – восточный римский (византийский) император, внук Феодосия Великого, царствовал с 408 по 450 г. – III вселенский собор был созван с 431 г. – Ефес – ионический город на западном берегу Малой Азии, бывший первоначально центром малоазийских греческих колоний, а во время владычества римлян – главный город Азии проконсульской; славился обширною торговлею, науками и искусствами и великолепным храмом в честь языческой богини Дианы. Впоследствии Ефес быстро пришел в упадок. В настоящее время от этого некогда знаменитого и блестящего города остались одни развалины.

2 Несторий был патриархом Константинопольским с 428 по 431 г.

3 Павел Самосатский (Самосат – древний город в Сирии) – епископ Антиохийский (260 г.), учил об Иисусе Христе, как о человеке, достигшем Божественности и о Духе Святом, как о силе Божией; осужден на Антиохийском соборе 269 г. – Диодор, епископ Тарсийский (Тарс – главный город Киликии – юго-восточной римской провинции в Малой Азии) – один из известных христианских богословов IV века, отличался благочестием и ученостью. Но он признавал в Иисусе Христе соединение двух естеств Божеского и человеческого лишь нравственное, а не по существу – неслитное и нераздельное, почему многие не без основания видят в нем прямого предтечу несторианства.

4 Кирилл Александрийский – замечательнейший – и ученейший богослов христианской Церкви в V в., ратоборец за православие и обличитель различных ересей, особенно же – несторианства; оставил после себя многочисленные творения; скончался в 444 г.

5 Св. Целестин I – папа римский с 422 по 432 г.

6 Св. Ювеналий – патриарх Иерусалимский с 420 по 458 г.

Жития святых по свт. Димитрию Ростовскому

 
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #31 -: февруари 22, 2021, 21:08:34 pm »
Христологическите спорове и монофизитството преди и след Четвъртия вселенски събор
За догматическото учение на Църквата
Отци от Четвъртия вселенски съборГоспод Иисус Христос основа на земята Своята света Православна Църква, за да бъде тя пътеводителка към Небесното царство. Облече я с непобедимата сила на Божията благодат, с която да просвещава и утвърждава Божия народ в истината и любовта. Но още в първите векове на нейното съществуване завистникът дявол, изконен враг на човешкия род, се залавя да сее ереси с цел да откъсне от Църквата  изкупените от Христа души и да ги лиши от спасение. Тогава светата Църква, за да опази своите чеда от вечна гибел, започва ясно и точно да формулира учението на своя Небесен Глава - Господ Иисус Христос.

Както пише приснопаметният архиепископ Серафим (Соболев),

"Господ е открил на апостолите всички истини, на които е трябвало да ги научи, а чрез тях — и всички нас. Впоследствие благодатта на Светия Дух само е възпроизвела  тези истини в тяхната памет и им е изяснила с абсолютна правилност цялото Божествено Откровение, донесено на земята от Богочовека, въвеждайки техния разум до самите глъбини на Божествения ум Христов. Затова, дори по отношение на апостолите, не може да се говори, че те са въвеждали нови догматически учения в сравнение с това Христово учение, което са записали или устно преподали.

Движени от същия този Свети Дух и светите отци на Църквата са насочвали цялото свое богословие не към откриване на нови догматически истини, а към това — да съхранят неповредени от еретически изкривявания истините на нашата православна вяра, които те са получили от апостолите; да ги систематизират за успешна борба с ересите; да ги облекат в общодостъпна за разбиране форма, за да могат вярващите не само разумно да изповядват вярата си, но винаги да са готови да дадат отговор за нашата надежда на всеки, който поиска това (срв. 1 Петр. 3:15)".  (Архiепископъ Серафимъ (Соболевъ). Новое ученiе о Софiи Премудрости Божiей. С., 1935, с. 20-21).

Връх на тази дейност за опазване на Христовото учение са Вселенските събори на Православната Църква. Техен плод са божествените догмати, в които светите отци, ръководени от Светия Дух, дават словесен израз на богооткровените и вечни истини на вярата.

Четвъртият вселенски събор. Стенопис от XVI в. от Дионисий в храм "Рождества на Пресвета Богородица" в Терапонтовия манастир. Източник: www.cultinfo.ru
Четвъртият вселенски събор.
Стенопис от 1502 г. от Дионисий в храм "Рождества на Пресвета Богородица" в Терапонтовия манастир.
Източник: www.cultinfo.ru

 

 

Христологическите спорове
През IV в. Първият и Втория Вселенски събор изясняват триадологическите въпроси, като разкриват непостижимото единство на Божествената Троица.

Пред светите отци от V в. предстои нова трудна задача. Те трябва да формулират христологическото учение на Църквата, осветляващо тайната на Боговъплъщението: начина на съединение и единството на Божествената и човешката природа в Лицето на Господа Иисуса Христа. Това учение е особено важно, поради пряката му връзка с въпроса за човешкото спасение. Христологическите спорове са били едни от най-продължителните и драматичните в историята на Църквата.

Тяхното начало положило несторианството. То неправилно обяснявало отношението между двете естества в Христа - Божественото и човешкото, и ги разделяло, приписвайки им две отделни лица. Несторианството било осъдено през 431 г. на Третия Вселенски събор в Ефес. Обаче крайната реакция срещу него породила нова, противоположна ерес -  монофизитството.

Монофизитството, от своя страна, така съединявало двете естества в Христа, че всъщност ги сливало: Божествената природа поглъщала човешката. Логичният извод бил, че Господ Иисус Христос е не Богочовек, а само Бог. Но Бог не може да страда, следователно кръстните Христови страдания, понесени за нашето изкупление, били, по логиката на монофизитството, само призрачни, тъй като в тях не участвувала пълноценно човешката природа. А именно тя се нуждаела от изцеление и изкупление. Оттук монофизитството, както и несторианството, водело до отричане изкуплението на човешкия род, извършено от Спасителя.

Изразител на монофизитските възгледи станал цариградският архимандрит Евтихий. Макар и осъден през 448 г. на поместен събор в Цариград, той не се покаял, а потърсил подкрепа в Римската, Александрийската и Йерусалимската Църква. Император Теодосий Младши и Александрийският патриарх Диоскор приели Евтихиевото учение за православно, а вероизповедта на Съборната Църква обявили за несторианска.

За утвърждаване на неправилното учение, през 449 г. императорът свикал в Ефес нов събор, останал в историята с позорното название "разбойнически". На него православните епископи били подложени на побой и заплахи и принудени да подпишат бели листове, на които  еретиците после написали своето зловерно изповедание. Жертва на еретическата злоба тогава станал Константинополският патриарх Флавиан, твърд защитник на православната вяра. Четири дни след нанесения му от еретиците жесток побой, той се поминал. Така, с открито насилие лъжесъборът провъзгласил монофизитското учение за православно.

 

 

Четвъртият Вселенски събор
На следващата година обаче, император Теодосий Младши починал и на престола се възкачила неговата сестра Пулхерия, която била православна. Мъдра и благочестива, тя побързала да пресече еретическата зараза, като през май 451 г., заедно със своя съпруг, благоверния император Маркиан, свикала Четвъртия Вселенски събор.

В него участвували 630 отци под председателството на Константинополския патриарх Анатолий. Заседанията се провеждали в храма на особено почитаната св. Евфимия Всехвална в Халкидон. (Халкидон е град в Мала Азия, на брега на Дарданелите. В него през 304 г. пострадала за Христа св. Евфимия - памет 11 юли).

След дълги спорове и безплодни разисквания между еретиците и православните патриарх Анатолий предложил за разрешаване на въпроса да се обърнат с молитва към светата великомъченица, чиито мощи почивали в храма и били извор на много чудеса. Православните и монофизитите написали на отделни свитъци своите изповедания и ги положили в раката с мощите, след което тя била запечатана с царските печати.

Три дни и три нощи всички се молели и постели. Когато на четвъртия ден счупили печатите и отворили раката, намерили монофизитския свитък стъпкан в нозете на светицата, а свитъка с изповеданието на православните в нейните ръце. Но чудото не свършило дотук — щом патриарх Анатолий се доближил до ръката, за да вземе утвърдения от мъченицата свитък, тя сама протегнала ръка и му го подала. Така св. Евфимия засвидетелствувала истинността на православната вяра, за която  положила живота си, и чрез  дивното си чудо върнала в Църквата мнозина от заблудилите се.

Четвъртият Вселенски събор осъдил монофизитството и дал следната изключително важна догматическа формулировка на Православното вероучение:

"Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария Богородица по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно, не на две лица разсичан или разделян, но един и същият Син и Единороден, Бог Слово, Господ Иисус Христос."

"Последующе Божественным отцем, все единогласно поучаем исповедывати единаго и того же Сына, Господа нашего Иисуса Христа, совершенна в Божестве и совершенна в человечестве истинно Бога и истинно человека, тогожде из души и тела единосущна Отцу по Божеству, и единосущна тогожде нам по человечеству по всему нам подобна, кроме греха рож денна прежде век от Отца по Божеству, в последние же дни тогожде, ра ди нас и ради нашего спасения, от Марии Девы Богородицы, по челове честву единаго и тогожде Христа, Сына, Господа, единороднаго, во двух естествах неслитно, неизменно, нераздельно, неразлучно познавае маго, (никакоже различию двух естеств потребляему соединением, паче же сохраняему свойству коегождо естества, во едино лице и во едину ипостась совокупляемаго) не на два лица рассекаемаго или разделяемаго, но единаго и тогожде Сына, и единороднаго Бога Слова, Господа Иисуса Христа, якоже древле пророцы о Нем, и якоже Сам Господь Иисус Христос научи нас, и якоже предаде нам символ отец наших."

Така съборът изяснил тайната на Боговъплъщението: Единородният Син Божий се въплътил, станал човек, при което в Неговата Божествена Ипостас (Лице) непостижимо се съединяват и пребъдват неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно две природи — всецялата Божествена природа и всецялата човешка природа.

Формулираният от Четвъртия Вселенски събор догмат има изключително важно сотириологическо значение. (Сотириология — учение за спасението на човека).

"Без ипостасното съединяване на всецялата Божествена природа с всецялата човешка природа в Лицето на Спасителя, не би могло да се извърши изкуплението. Защото човекът Иисус не би могъл да спаси света. А Бог не би могъл да пострада за човечеството. Ако Иисус беше само човек, не би могъл да покаже Божията любов във всичкото й смайващо величие, както в действителност я изяви на Голгота Богочовекът Христос. А ако Спасителят беше само Бог, не би могъл чрез страдания и смърт да удовлетвори вечната правда. Затова Спасителят се е явил като въплътен в човешка плът Бог, като Богочовек" (Архим. Серафим (Алексиев). Изкуплението като дело на Божията любов и Божията правда. С., 1999, с. 79-80).
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #32 -: февруари 22, 2021, 21:09:46 pm »
Нaционалност и Църква
Прот. Иоан Майендорф

 

Източното Православие през цялата си история е било религия на народа. С използването на говоримия език в Литургията, със способността си да асимилира и развие различните култури, с водачите, които често поемат върху себе си отговорността за цели нации, Православието става неразделна част от националното съзнание на народите. Това важи за гърците, които олицетворяват Православието с елинизма, за руснаците, които имат своя ирационален месианизъм за "Святая Русь", за сърбите, които не правят разлика между православие и светосавие (духовното наследство на св. Сава).

Силата на тези различни форми на религиозен национализъм е огромна. Комунистите се оказаха безпомощни пред нея. Тази сила идва от факта, че християнството е дълбоко вкоренено в обществото, в семейните традиции, в мирогледа на цели нации: всичко това е необикновено постижение на автентичния християнски дух, който обхваща и променя целия човешки живот, а не както е в нашата секуларизирана цивилизация ­ само една изолирана част от живота ни. Тази пълнота на християнския живот е резултат от дейността на великите светии на миналото ­ св. отци на Църквата, св. Сергий в Русия, св. Сава в Сърбия.

Но през XIX век се получава нещо ново. Балансът между религия и култура се загубва. Вместо да освещават националния си живот чрез прилагане в него високите идеали за Едната Църква, както това са правили светите отци, св. Сергий, св. Сава, православните от този регион започват да използват Църквата като инструмент за увековечаване на техните национални, политически и културни интереси. Те започват да мислят за себе си като за принадлежащи към "гръцкото Православие", "руското Православие" или "сръбското Православие", като че ли това са различни религиозни "деноминации".

Св. ап. Павел се е сблъскал с подобна ситуация в Коринт, където християните от иудейски произход и християните от езически произход са били създали отделни общности. Той им пише:

"Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък ­ Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък ­ Христов". Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?" (1Кор. 1:10,12-13).

В Православната църква има едно св. Кръщение, една св. Литургия, едно Свещенство и една Вяра. И разбира се, има много хора, чиито различия ­ индивидуални, национални и културни ­ са напълно основателни, но само дотолкова, доколкото те не разделят единството на Църквата.

Църковните канони в действителност отхвърлят "националните" църкви: те само изискват всяка една област на същностното Единство на Църквата да бъде видимо осъществена, така че когато изповядваме: "Вярвам в една свята, съборна и апостолска църква" ­ това да не бъдат празни думи.

Прот. Иоан Майендорф
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #33 -: февруари 22, 2021, 21:11:15 pm »
Тържество на православието над гнусните ереси.

ържество на Православието

ОТ · СВТ. ИОАН, АРХИЕПИСКОП САНФРАНЦИСКИ И ШАНХАЙСКИ · 20/02/2010

Празникът Тържество на Православието е установен в ІХ век при Константинополския патриарх св. Методий след окончателната победа над иконоборството, като тържество на победата над всички лъжеучения-ереси. Православието е чистото християнство, без привнесени в него човешки измислици.


То е основано на Свещеното Писание и Свещеното Предание, идващи от апостолите, които пък са изпратени от Самия Син Божий, след слизането на Светия Дух върху тях, да проповядват Истината на всички народи. По-нататък Вселенските събори и светите Отци на Църквата само утвърждавали това, което било в съгласие със Свещеното Писание и учението на светите Апостоли.

Важно е да си православен, защото Православното учение за Бога е това, което Сам Синът Божий е разкрил. Православното ръководство за земния живот също е основано на Евангелието и е проверено опитно в живота на много подвижници, увенчани от Бога със святост, засвидетелствана с чудеса. Да си православен означава да имаш вярно знание за Висшето, доколкото то е достъпно за човека, а също и да знаеш пътя, водещ към Горния свят.

Православието не дава просто отвлечено знание, то дава духовните сили да се води правилен начин на живот, защото чрез Църквата се подават даровете на Светия Дух, които ни укрепяват в доброто. Всяко отстъпление от Православието води до повреждане на ясното духовно зрение, а така също и до отслабване на духовните сили. Затова и тези, които не просто сами отстъпват от Православието, но увличат и други, Църквата отсича от себе си, както се изрязва заразената от рак или от друга опасна болест част от тялото, така щото да се предпази от зараза и здравата част. На гръцки език това се изразява с думата „Анатема”, което значи „отделяне и предаване на по-висша инстанция”, тоест предаване на Божия Съд. В същото време пък се възнасят молитви, така щото всички заблудени да се обърнат към правдата и да достигнат до познание на истината, (1 Тим. 2:4), тоест да познаят Истината и да я последват.

Превод: свещ. Божидар Главев
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #34 -: февруари 22, 2021, 21:13:34 pm »
Докато свят светува, до края на човечеството, ние истинските посветени християни няма да спрем да се покланяме на Богородица, няма да спрем да й се молим и да я почитаме.

Пресветая Богородице, спаси нас, амин!!!
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #35 -: февруари 22, 2021, 21:16:45 pm »
Над 2000 евангелски еретици, врагове на Христос и вярата, приемат Светото православие и започват да служат истински на Бога:
&t=76s
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 628
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #36 -: февруари 22, 2021, 21:33:22 pm »
Една е историята която православието разказва и пише за себе си – в стил себепревъзнасяне.

Друга е историята гледана от страни. Сами преценете коя по принцип е вероятно по-близка ди истината!
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #37 -: февруари 22, 2021, 21:35:14 pm »
Една е историята която православието разказва и пише за себе си – в стил себепревъзнасяне.

Друга е историята гледана от страни. Сами преценете коя по принцип е вероятно по-близка ди истината!

Вашата гнусна и долнопробна сатанинска ерес е бита карта. В източна Украйна православни руски патриоти закриват сектите ви защото представляват опасност за вярата на истинските христяни.

Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #38 -: февруари 22, 2021, 21:36:48 pm »
Една е историята която православието разказва и пише за себе си – в стил себепревъзнасяне.

Друга е историята гледана от страни. Сами преценете коя по принцип е вероятно по-близка ди истината!

Между другото видях, че си копирал моята тема в другия подфорум, но нещо не ти се е получило сполучливо. Явно Бог те е спрял да не ръсиш змийските си отровни лъжи.
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #39 -: февруари 22, 2021, 21:38:40 pm »
Една е историята която православието разказва и пише за себе си – в стил себепревъзнасяне.

Друга е историята гледана от страни. Сами преценете коя по принцип е вероятно по-близка ди истината!

Между другото, моят дядо (Бог да го прости) е бил обществен съдия и е вкарал доста еретици в лагерите и затворите в НРБ през 1949 година. :) :) :)

Аз лично много се гордея с дядо си и се надявам някой ден, вашите огнища на гнус и бесовска смрад да изчезнат (Дай Боже) един ден завинаги. :)
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #40 -: февруари 22, 2021, 21:41:22 pm »
Много жалко обаче, че Католическата църква не си е свършила работата навремето с еретиците. Трябвало е да се изтребва денонощно протестантска паплач. Колко е тъжно, че трябва да делим една земя с враговете на Христос - протестантите.  :114:
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Пламен

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 852
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • Православие
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #41 -: февруари 24, 2021, 23:18:49 pm »
Брате Данаиле, благодаря ти за темата! Много е хубава. Искам да знаеш, че чета всичко, което пишеш и в останалите теми, макар да не ти отговарям. Повечето неща и аз съм ги писал. Радвам се на присъствието ти тук, защото с всеки твой пост потвърждаваш написаното в моите постове през годините. По-малко се впрягай с еретиците.

Искам да те помоля, ако можеш, дай определение за секуларизъм, че така и не успях да изчистя това определение в ума си. Знам че секуларизмът е в основата на протестантизма, но какво точно ще рече това? Ако сметнеш, че не е  по тази тема отвори нова.
« Последна редакция: февруари 24, 2021, 23:28:04 pm от Пламен »

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 628
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #42 -: февруари 25, 2021, 00:11:16 am »
Докато свят светува, до края на човечеството, ние истинските посветени християни няма да спрем да се покланяме на Богородица, няма да спрем да й се молим и да я почитаме.

Пресветая Богородице, спаси нас, амин!!!
[/quote


]Всеки сам избира на кого да се покланя и на кого да служи, но аз и моя дом сме се посветили и служим само на Господа. Само Той заслужава поклонение, слава величие почит и служение. А вие, ако искате продължавайта да издигате в култ човеци и им се кланяйте денонощно, целувайте и палете свещи пред иконите им, дано ви чуят и спасят!
   Една „ едиствена, истинска чиста и непогрешима в идеологията си“ организация – БКП (БСП), като вашата, и до сега не е спряла да ме приканва в своите редове, но не е успяла със сатанинските си изкушения, няма да успеете и вие. Особено с многословието си.


Притчи 10:19
В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Матей 6:7
А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

Да надговориш, не значи нито че си прав нито че си победил. Спирам да споря с духовно слепи и глухи. Ако имате нещо духовно, поучително или назидателно(за духовно изграждане на всички Божии деца) може и да участвам но не и за себевъзвеличаване на която и да е деноминация, като единствена и непогрешима. Бог с всички нас!
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #43 -: февруари 25, 2021, 08:42:52 am »
Докато свят светува, до края на човечеството, ние истинските посветени християни няма да спрем да се покланяме на Богородица, няма да спрем да й се молим и да я почитаме.

Пресветая Богородице, спаси нас, амин!!!
[/quote


]Всеки сам избира на кого да се покланя и на кого да служи, но аз и моя дом сме се посветили и служим само на Господа. Само Той заслужава поклонение, слава величие почит и служение. А вие, ако искате продължавайта да издигате в култ човеци и им се кланяйте денонощно, целувайте и палете свещи пред иконите им, дано ви чуят и спасят!
   Една „ едиствена, истинска чиста и непогрешима в идеологията си“ организация – БКП (БСП), като вашата, и до сега не е спряла да ме приканва в своите редове, но не е успяла със сатанинските си изкушения, няма да успеете и вие. Особено с многословието си.


Притчи 10:19
В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Матей 6:7
А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

Да надговориш, не значи нито че си прав нито че си победил. Спирам да споря с духовно слепи и глухи. Ако имате нещо духовно, поучително или назидателно(за духовно изграждане на всички Божии деца) може и да участвам но не и за себевъзвеличаване на която и да е деноминация, като единствена и непогрешима. Бог с всички нас!

Мнението на заблуден еретик няма никакво значение за нас православните християни. Аз лично не се обиждам, когато някой протестант ме нарича идолопоклонник. Господ казва, да се радваме когато ни похулят и ни изгонят, и срещу нас текът реки от лъжи и обиди. Те дори Самият Христос хулиха, обиждаха и биха, та нас ли истинските християни няма да хулят и гонят. Всеки път, когато някой еретик ни хули и обижда, осъзнавам, че съм на правият път, а той е на грешния и това ме успокоява и зарежда с по-силна вяра към Богородица, Спасителя и моят ходатай пред Бога, свети Серафим Саровски. :104:

« Последна редакция: февруари 25, 2021, 08:58:43 am от Danail »
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 628
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #44 -: февруари 25, 2021, 20:41:20 pm »
Ако те изобличават като идолопоклонник и последовател на мъртва религия, преследваща, гонеща и хулеща Църквата Христова а ти се обиждаш и представяш себе си за преследван хулен и гонен, е едно. Но когато те преследват хулят и гонят поради това че си ученик и последовател на Христовото учение и твърдиш че си спасен новороден и оправдан от наказанието за греха и имаш вечен живот, обещан(предопределен) от Бога Отца за повярвалите в Неговата благодат, е съвсем друго.

Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, ЗА ДА НЕ ПОГИНЕ НИ ЕДИН, КОЙТО ВЯРВА В НЕГО, но да има вечен живот:
17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

Някаде тука да виждаш написано да вярваме в „единственото, истинско, свято и непогрешимо православие“ да ни кръстят като бебета, Да се кланяме и служим на изрисувани човешки образи и да спазваме всички други човешки (религиозни) измишльотини за да се спасим?
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!