Имам следните малки възражения към казаното:
1. ............
2. ............
3. Иисус е винаги Богочовек. Той не е никога просто човек. Това се разбира от други сведения за него.
Чуй сега и моите малки възражения. За краткото си пребиваване във форума, ти придоби достатъчен опит как от директното и грубо отхвърляне на Христос да преминеш към скритото и фино отричане от Него. Да, Иисус е винаги Богочовек, но с последващите си думи "Той не е никога просто човек", вместо да изясниш казаното, ти му придаваш още по-голяма неопределеност. А завършекът на мисълта ти "Това се разбира от други сведения за Него" направо ги запечатва с напълно отвлечен характер, сякаш Бог досега не ни е разкрил значението им чрез даденото нам Откровение.
Считам, че такава неутрална позиция по отношение на божественото достойнство на Господ Иисус Христос не е характерна за теб и най-вероятно няма да продължиш дълго време да я поддържаш във форума. Последната ти и единствена,
но кратка възможност да получиш удовлетворение от участието си тук е да оспориш думата "единосъщен" в Символа на вярата на Православната църква под претекст, че не се среща никъде в Писанието. Във форума на Венци същото беше направил и Месианик, който ти неотклонно следваш, дори и неусетно.
Думата
"единосъщен" обединява тринитарния и христологичния догмат. На няколко пъти вече писах, че ако Христос не е единосъщен с Отца, то следва, че и Богът не е троичен. И обратно, ако Богът не е троичен, то следва че и Христос не е единосъщен с Отца.
Даденото от теб неопределено обяснение "Той не е никога просто човек", за да размиеш значението на иначе казаната от теб истината, че "Иисус е винаги Богочовек", няма нищо общо с формулираното от светите отци обяснение на тази истина, че "Господ наш Иисус Христос е съвършен по Божество и съвършен по човечество" или по-точно с така наречения христологичен догмат, формулиран на Четвъртия Вселенски събор през 451г. в Халкидон:
„Като следваме светите отци, всички съгласно поучаваме да бъде изповядан единият и същ Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по Божество и съвършен по човечество, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло — единосъщен на Отца по Божество и единосъщен на нас по човечество — във всичко подобен на нас освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божество, а в последните дни — заради нас и нашето спасение — (роден) от Дева Мария Богородица по човечество — единият и същ Христос, Син, Господ, Единороден, в две лица неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно познаван (тъй че със съединението съвсем не се отрича различието между двете природи, напротив — запазва се свойството на всяка природа и двете се съединяват в едно лице и в една ипостас), не на две лица разделян или разсичан, но единият и същ Син и Единороден, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос".Най-голямата ти трудност, Теодоре, е да проумееш повдигнатата в червено част от халкидонския догмат, а именно,
че двете природи са съединяват „неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно" в едно Лице, това на Христос. Първите две определения са насочени против монофизитите, а вторите две — против несторианите.
Монофизитите учели, че Господ Иисус Христос имал само една природа - божествена, тъй като човешката Му природа била погълната от Неговата Божественост и затова тялото Му било привидно човешко.
Несторианите пък, наричали Пресвета Богородица Христородица и учели, че божествената и човешката природа са съвместени в Иисус Христос само външно, временно; за тях Христос е само Богоносец, който е придобил Божеството само чрез съпътстване в живота на Иисус Христос във вид на подкрепа и украсяване на човешката природа с Божествена. Те противопоставяли две личности - едната на Словото, а другата на Иисус. Считали са, че от Дева се ражда човешката личност на Христа и поради това са я наричали Христова, а не Божия майка. И от там Двамата сина — Божият и човеческият — са съединени в Христа, но не са „едно". Ти Теодоре, с думите си "Той не е никога просто човек" се опитваш скрито да прокараш именно добре познатата ни несторианска ерес. Поставяш Иисус във времевите рамки на юдейската история като един "не просто човек". Това правиш ти. И защо? Защото се опитваш да правиш това, което не ти е дадено - логически да проумееш
начинът на Въплъщението. Това е най-голямата ти трудност.
А най-големият ти проблем е ритането срещу Православната църквата. Умишлено ни занимаваш с богословие отпреди периода на Вселенските събори, когато нито са формулирани тринитарния и христологияния догмат, нито е съставен Символа на вярата. Умишлено избягваш богословието от периода на Вселенските събори, защото то е осъдило ересите на някои по-големи представители на предишното богословие, като например Ориген, Евтихий, Несторий, Арий и т.н. Борбата ти е прецизно насочена. Тя не е срещу християнството като цяло, което включва и протестантизма. Че борбата ти е срещу православието познавам по това, че се опитваш да го настроиш само против себе си. Колко хитро! Не мога да докажа само осъзнаваш ли го това, или някой друг те използва за целите си, ръководейки те задкулисно. Определено смятам, че си имаш "помощник". Както и да е.
Формулираният през 451г. христологичен догмат в Халкидон ни учи да разграничаваме лице от природа. Троицата е една природа в три Лица, а Христос е едно Лице в две природи. Така единосъщието свързва триадологията и христологията. Христос, от една страна, е единосъщен на Отца по Своето Божество, а от друга е единосъщен на нас по Своето човечество. Две единосъщия, но един Единосъщен, едно Лице — същински Бог и същински човек. Ипостаста обема две природи: запазвайки едната, приема и другата, при това нито Божеството се превръща в човечество, нито човечеството в Божество.
Халкедонският догмат дефинира тайната на единството на природите без разделянето ("неразделно и неразлъчно") или поглъщането им ("неслитно, неизменно").
Той не дефинира начинът, по който става това. По същество и четирите определения ("неразделно, неразлъчно, неслитно и неизменно") са апофатични, т.е. негативни. Апофатичното богословие, за което и ти много пъти си ни говорил, дава добра възможност да си обясним тайната на Въплъщението, без да е необходимо да знаем по какъв начин е станала тя, поради ограничения ни ум. Ние не можем нито да се досетим, нито да си представим (и именно в това е смисълът на четирите отрицания), както казва през VI в. Леонтий Византийски, „как Божество и човечество съществуват в една и съща Личност, още повече, че Христос не е „човешка личност." Неговото човечество не притежава своя ипостас сред безбройните човешки ипостаси. И Той като нас има тяло, като нас има душа, като нас има дух, но нали нашата личност не е тази „съвкупност", личността живее чрез тялото, душата, духа и извън рамките им; те само образуват нейната природа. Ако човек като личност може да напусне света, Син Божи с Личността Си може да влезе в него, защото Личност, чиято природа е Божествена, „ипостазира" човешката природа. Двете природи в Христа взаимно се проникват, без да се смесват. Божествените енергии се излъчват от Христовото Божество и пронизват човечеството Му, в резултат то е обожено от самия момент на Въплъщението, както разтопеното желязо става огън и при все това по природа си остава желязо. Преображението отчасти открива на апостолите пламъка на Божествените енергии, озаряващ човешката природа на Учителя. Взаимопроникването на двете природи, проникването на Божеството в плътта и веднъж завинаги придобитата възможност плътта да проникне в Божеството се нарича „перихореза", περιχώρησιςειςάλλήλας , по думите на св. Максим Изповедник, или communicatio idiomatum на латински език. „Плътта, без да загуби това, което притежаваше, стана Слово, отъждествявайки се със Словото по Ипостас", пише св. Йоан Дамаскин. Христос става човек по любов и остава Бог, огънят на Божеството Му завинаги възпламенява човешката природа;
ето защо светците, оставайки хора, могат да бъдат участници в Божеството и да станат богове по благодат.
Важността на христологичния догмат се заключава в това, че, ако Христос не обладава единство на личностите, значи природата ни не е възприета истински от Бога и Въплъщението не е „физическо" възстановяване. Ако няма същинско единство в Христа, няма и възможност за съединяване на човека с Бога. Така цялото учение за спасението губи онтологичната си аргументация: ние сме разделени с Бога както преди, обожението е недостъпно за нас; Христос е само велик пример, а християнството се свежда до нравствено учение и подражание на Христа.
Теодоре, ако решиш най-големия си проблем, ще отстраниш най-голямата си трудност.
Използван източник:Христологическият догмат - Владимир Лоски
