От една моя
приятелка
СВИДЕТЕЛСТВО
Днес е Томина неделя и за всички, които са посветени във вярата този ден дава нова сила и насърчение. Избрах да споделя точно на този ден свое лично свидетелство от преди два месеца, точно за укрепване на духа ни и за предизвикателство към хора, които имат колебания във вярата и в Исус.
Всеки от нас познава силата на личното убеждение. И в много от ежедневните ни случки, това е задължително условие, за да можем да взимаме информирано и правилно решенията си.
Когато става въпрос за вяра, всеки сам определя до къде стига силата на личните му вярвания и от къде започват съмненията. Всички познават историята на “Тома Неверни”, но и много хора са я преживяли по някакъв начин в живота си.
„Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако, не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“ - Йоан 20:25
„Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
Исус му казва: Понеже Ме видя, Томо, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.“
Йоан 20:27-29
Навсякъде около нас е пълно с “Томовци” и много силно свидетелство за другите е, когато точно, такива хора разказват за срещата си с Него. Вярвам, че когато човек силно иска да има реална среща с Господ или се нуждае от нея, я получава благосклонно. Точно такъв е случаят и в моето семейство.
Родителите ми са вече доста възрастни и благодаря на Господ все още са с нас. Баща ми започна своята 90-та година, а майка ми е на 82.
От тях двамата, тя е тази, която има много болести, като част от тях са доста ограничаващи. Татко е много енергичен човек и е в непрекъснато движение.
В началото на март той се разболя от Ковид и зарази майка ми. Големите притеснения бяха, че тя е с много тежки белодробни заболявания и едва ли ще издържи. Ден след тях се разболях и аз самата без да сме имали контакт.
Започнахме дистанционно да им помагаме и няма да крия, че имах сериозни опасения за мама. След взимане на първите лекарства тя видимо се подобри за около 24 часа и сама започна да се грижи за татко. Ние продължихме дистанционно да им помагаме. До няколко дни татко се влоши доста сериозно и се наложи да го вземат в болница. Нещата никак не бяха добре и с всеки изминал ден се влошаваха. Сложиха му маска и докторите като, че ли започнаха да ме подготвят за лош край на ситуацията. Опитвах се да се държа и заради мама и защото някак си казвах “Бог знае кога”.
В една сутрин получих лоша прогноза и когато едеам го чух по телефона нещата започнаха да ми изглеждат фатални. Обадих се на мама, поговорихме, но тя вече само плачеше … предусещайки лошото. Когато затворих телефона, започнах да се моля и усетих сила в молитвата си, която ме водеше, въпреки, че сълзи се стичаха по лицето ми.
Молих се и Му казах: “Твоя е властта и Ти знаеш кога, татко ми е в твоите ръце.” Баща ми по принцип не вярваше и някак в разговорите ни за вяра, винаги се опитваше да излезе с отговора: “Я има, я няма Господ..” Сега, след молитвата си усетих много успокояване и се отпуснах. Малко след това, дори тонусът ми се привдигна и имах “усещането”, че молитвата ми е зачетена.
Какво се е случило във същото това време, което беше ден преди рожденият ден на баща ми. Това го разказва Той :
“Усетих много силна слабост и се отказах вече да се боря, седнах на леглото и получих силна болка, която сякаш се пристягаше все по-силно с обръч около главата ми. Погледнах нагоре, защото някаква сила рязко изкочи като от вътрешностите ми и видях дупка в тавана .. а орез нея дълбока светлина. Чного силно поисках да вляза там, но рязко се затвори и сякаш *ме върнаха* … Станах и отидох до прозореца, поисках да скоча и да сложа край на тези болки и мъки. Видях, че беше високо и си по измих, че ако не умра ще имам още по-големи страдания, които ще бъдат в тежест на семейството ми. Върнах се на леглото и пак седнах. Много ми беше тежко и не издържах вече. Станах и отново отидох до прозореца - отворих го и погледнах надолу .. реших да скачам. И, тогава дойде Исус и ме върна. (ето тук, аз се разплаках … татко не признаваше Бог, а вече познаваше Исус). Той продължи: Поговорихме си, Той ми каза много неща, разубеди ме и ми каза, че не е времето ми. Каза, ще се оправиш и ще се върнеш при твоята бабичка, няма сега да я оставяш вдовица. И ще ти кажа неща, които да каже на нея и на Ружа. (разбирате, колко съм изтръпнала)
После, татко ми каза - Той Си отиде и аз се върнах. От същият ден взех решението да се оправям! Той ми обеща, че ще бъде. “
От него ден, татко взе да се подобрява физически и след около 4 дена го изписаха.
Когато се прибра разказваше, плачеше и викаше - “Той Го има! И е жив! Вярвам!”
Беше получил други усложнения ит лекарствата и болестта, но беше .. СПАСЕН!
Това е изключително благоволение към семейството ми и аз се чувствах истински щастлива и макар и притеснена от другите му усложнения вече знаех - ше бъдем заедно!
Слава да е за Господ, Той е многомолостив и щедър на времето Си! Благодаря ТИ ❣️
Това е моето свидетелство и да татко разказа неща за част от нас (семейството) и други, които каза, че не може да ни разкаже … защото Той така му наредил.
Сърцето от прелива от благодарност, а вярата ми е засилена и ако мога да помогна на още някой да се укрепи, ще бъда искренно щастлива, че Той използва точно мен. ❤️
„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.“
Римляни 15:13
