Стихове

[green mile]

Пиета'

как издържа студеният мрамор
да, мраморе, как издържаш?
вековете надиплени рани
всяка гънка с длетото прободена
мълчаливо блести
в красота
красотата на немите рани
немите рани
немите
немите
немите
тези тъмните нощи пронизват
за да минат по слънчев поток
който нпросто новият ден се нарича
о, Господи!
новият ден
как от болката се ражда милосърдие*
  и с колко дипли трябва да е тя
о, Боже Святи,
  с жалостта** Ти
разлистваш Път
всяка нощ
над  бездни

и какво  от това...

и никой не вижда кръвта Ти
тихи са Твоите болки
толкова тихи
и какво от това...

мили Господи!
само от Твойта любов
от Твойта любов,
мили Господи!
просто стъпват
 
с усмивки познати
пак
 по белия мрамор
на
новия
ден.







* пиета

**
пиета

[Петро́ Білий]

Пиета'

как издържа студеният мрамор
да, мраморе, как издържаш?
вековете надиплени рани
всяка гънка с длетото прободена
мълчаливо блести
в красота
красотата на немите рани
немите рани
немите
немите
немите
тези тъмните нощи пронизват
за да минат по слънчев поток
който нпросто новият ден се нарича
о, Господи!
новият ден
как от болката се ражда милосърдие*
  и с колко дипли трябва да е тя
о, Боже Святи,
  с жалостта** Ти
разлистваш Път
всяка нощ
над  бездни

и какво  от това...

и никой не вижда кръвта Ти
тихи са Твоите болки
толкова тихи
и какво от това...

мили Господи!
само от Твойта любов
от Твойта любов,
мили Господи!
просто стъпват
 
с усмивки познати
пак
 по белия мрамор
на
новия
ден.







* пиета

**
пиета

[green mile]

Благодаря.

[green mile]

сърцето ти е смешно като клоун-
Емили,
обича всички,

и всеки
идва,

повикан
от страстта,
която винаги отрича,

понеже никой, никога не е
наистина обичан

уплашена си,
Емили, да видиш, че
сърцата са тъй жадни

в мига,
когато
се разцепи хладното


излизат
подобно на деца,

които
не са видели
жаждата
и винаги са там,
в страната
на невинността.

сърцето ти е смешно-
никой- нищо- в-дълбокото- не - трябва - да- вижда
за да не знае- което го пробожда-
за да не знае-
кървавите стъпки -
за да не знае-
какво значат нозете на русалката-

хартиени джуджета залостват зениците-


сърцето ти е смешно-
като шапката на клоун,
Емили

[green mile]

Мили Боже,
моля Те,
стопли малката кибритопродавачка,
прегърни я,
дай й вяра, надежда и любов.
Моля Те, мили Боже.
Бъди до нея винаги,
Пази я.
Мили, мили, Боже.

[Петро́ Білий]

сърцето ти е смешно като клоун-
Емили,
обича всички,

и всеки
идва,

повикан
от страстта,
която винаги отрича,

понеже никой, никога не е
наистина обичан

уплашена си,
Емили, да видиш, че
сърцата са тъй жадни

в мига,
когато
се разцепи хладното


излизат
подобно на деца,

които
не са видели
жаждата
и винаги са там,
в страната
на невинността.

сърцето ти е смешно-
никой- нищо- в-дълбокото- не - трябва - да- вижда
за да не знае- което го пробожда-
за да не знае-
кървавите стъпки -
за да не знае-
какво значат нозете на русалката-

хартиени джуджета залостват зениците-


сърцето ти е смешно-
като шапката на клоун,
Емили

 

Смеха скрива болката.

[green mile]

Аз няма сили да изкажа прелестта Ти,
Боже,
нито толкова чисто сърце,
с което да погледна Твоето,

не мога да изкажа любовта Ти,
обгърната в могъща нежност,
любов, която се навежда
чак
долу,
долу,
долу
във калта,

само за едничка,
 малка,
жалка,
невидима за никой,
и така
 разумно,
разумно,
разумно
 отхвърлена,
 съвсем нищожна,
нищожна
 пареща сълза



Любовта Ти,
трепти
от тази малка пареща сълза,
трепти във музика,
да биха знаели малките сълзи,
колко струни небето създава
само от това,
че много тихо,
много тихо
 парят.

[Петро́ Білий]

Аз няма сили да изкажа прелестта Ти,
Боже,
нито толкова чисто сърце,
с което да погледна Твоето,

не мога да изкажа любовта Ти,
обгърната в могъща нежност,
любов, която се навежда
чак
долу,
долу,
долу
във калта,

само за едничка,
 малка,
жалка,
невидима за никой,
и така
 разумно,
разумно,
разумно
 отхвърлена,
 съвсем нищожна,
нищожна
 пареща сълза



Любовта Ти,
трепти
от тази малка пареща сълза,
трепти във музика,
да биха знаели малките сълзи,
колко струни небето създава
само от това,
че много тихо,
много тихо
 парят.

    

И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече.

Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците;

Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.

Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.

И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И ми каза: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят.

 На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.
Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син.
Откровението на Йоан 21:1‭-‬7
Амин!