Църквата на Иисус Христос

[alex]

Матей 16
18И Аз ти казвам, че ти си Петър и на този камък ще построя църквата Си, и адовите сили няма да ѝ надделеят.

Как според вас Христос строи тази църква?

[Пламен]

Сашо, поздравления за темата!
Въпросът, който предлагаш на разглеждане е много добър и актуален предвид развитието на събитията във форума. Аз обаче ще се въздържа от коментар, защото прекалено много писах вече по него. Наистина имам желание всички четящи да се включват активно по отворените теми. Иска ми се да започна да чета и вашите мнения, а не само да се натрапвам с моите. Напоследък си мисля, че заради мен не искате да пишете.

[timo2]

Матей 16
18И Аз ти казвам, че ти си Петър и на този камък ще построя църквата Си, и адовите сили няма да ѝ надделеят.

Как според вас Христос строи тази църква?

Матей 16:/13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?   
14 А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.   
15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?   
16 Симон Петър в отговор рече: ТИ СИ ХРИСТОС, СИН НА ЖИВИЯ БОГ.
17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото, ПЛЪТ И КРЪВ НЕ СА ТИ ОТКРИЛИ ТОВА, НО ОТЕЦ МИ КОЙТО Е НА НЕБЕСАТА.
18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър (камък - част от канара)и на тая канара(откровението което Отец Ми ти откри)ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

 Значи, църквата не е основана нито от човеци, нито върху човеци, а от Христос, върху откровението че Той Е Божият Син изпратен от Отец, за  да умре за нашето изкупление и да възкръсне за нашето оправдание. Така че, всеки който чуе, повярва и приеме за себе си тази блага вест и Иисус Христос за свой Господ(господар на чието слово покоряващ живота си) става част, която Той прибавя към своята Църква.

 Човек сам, съзнателно взема решение да се покае и с вяра и благодарност да следва  и расте в познаването на своя Бог  и Христос Иисус когото той изпрати за нас а не човешки организации и църковни традиции. И  се присъединява към тази деноминация, в която смята че има  Божието присъствие и получава най-добра духавна храна за своето духовно израстване в познаването на Бога.

Йоан 17:3
А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

[alex]

Иисус започна стрителството на своята църква много просто. Той не строеше сгради, които да се посещават от различни деноминации. Иисус правеше УЧЕНИЦИ:

Матей 10
1 След това Той повика дванадесетте Си ученици и им даде власт над нечистите духове, тъй че да могат да ги изгонват и да лекуват всяка болест и всяко страдание.
2 А имената на дванадесетте апостоли са следните: най-напред Симон, наричан Петър, и неговият брат Андрей, след това Яков Зеведеев и неговият брат Йоан,
3 Филип и Вартоломей, Тома и митарят Матей, Яков Алфеев и Левий, наречен Тадей,
4 Симон Кананит и Юда Искариот – същият, който Го и предаде.
5 Тези дванадесет ученици Иисус изпрати да проповядват

Забележете, че след като бяха готови Иисус ги изпрати  да проповядват!

Как продължиха според вас учениците да градят тази църква след, като получиха Светия Дух?
Строиха ли сгради?
Разделяха ли се на деноминации?
Имаха ли нови учения във вярата на които да се покланят?

[timo2]

Да, така беше основана Църквата и такова беше намерението на Иисус. Да обучи и създаде ученици, които да пораснат духовно, така че да станат учители, да създадат свои ученици които пораствайки също да станат учители със свои ученици и така Църквата да расте носейки благовестието по целия свят, царство от свещеници носещи Божията светлина да превземат този свят -  "Царството на тъмнината"

[alex]

Много правилно Тимо.
Ученичеството е основата на християнската вяра. Учениците на Иисус също правеха ученици. От Деяния 11:26 разбираме, че за първи път в Антиохия учениците са били наречени християни.

Книгата от Новия Завет, която описва какво са правели учениците на Христос е "Деяния на апостолите". В нея думата ученици се среща цели 23 пъти:

Деяния 1:15
В онези дни Петър се изправи сред учениците – а бяха се събрали около сто и двадесет души – и рече:

Деяния 6:1
В тези дни, когато учениците ставаха все повече, възникна недоволство сред елинистите против евреите, понеже вдовиците им били пренебрегвани при разпределяне на всекидневните дажби.

Деяния 6:2
Тогава дванадесетте апостоли свикаха цялото множество ученици и казаха: „Не е добре ние да изоставим Божието слово и да се грижим за трапезите.

Деяния 6:7
И тъй, Божието слово се разпространяваше и броят на учениците растеше твърде много в Йерусалим. Мнозина от свещениците също приемаха вярата.

Деяния 9:1
А Савел, който продължаваше да насъсква към заплахи и убийства срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника

Деяния 9:19
След това се нахрани и доби сила. И остана няколко дена с учениците в Дамаск.

Деяния 9:25
Тогава учениците го взеха през нощта, сложиха го в кош и го спуснаха по стената.

Деяния 9:26
Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.

Деяния 9:38
Понеже Лида беше близо до Йопия и учениците чуха, че Петър е там, изпратиха при него двама души, които да го помолят да дойде незабавно при тях.

Деяния 11:26
И като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църквата и поучаваха доста народ. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.

Деяния 11:29
Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да изпратят помощ на братята, които живееха в Юдея.

Деяния 13:52
А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.

Деяния 14:20
Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.

Деяния 14:21
След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,

Деяния 14:22
като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“

Деяния 14:28
И там те престояха немалко време с учениците.

Деяния 18:23
Там престоя немного време и си тръгна, като обхождаше последователно Галатийската област и Фригия и утвърждаваше всички ученици.

Деяния 18:27
А когато той искаше да замине за Ахая, братята се обърнаха с писмо до учениците да го приемат. След като пристигна, той оказа голяма помощ на повярвалите чрез благодатта,

Деяния 19:1
Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици

Деяния 19:9
Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран.

Деяния 20:1
Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония.

Деяния 20:7
В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ.

Деяния 21:16
С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.

Не знам, защо някои хора си мислят, че днес християнството трябва да е нещо по-различно от ученичество?

[alex]

До тук мисля, че нещата са ясни. Христос има ученици, неговите ученици също имат ученици и т.н.

Има една интересна случка в Новия Завет, която ни показва, че освен учениците на Иисус е имало и други хора, които са повярвали и са вършели Неговата воля, но не са били част от новосъздалата се църква:

Марк 9
38 Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас. Ние му забранихме, защото не ни следва.“
39 А Иисус отвърна: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, скоро няма да може да говори лошо за Мене.
40 Защото, който не е против вас, той е с вас.

Иисус приема еденици от вярващи хора и учи църквата да ги приема.

Пламене, знам, че ти не си привърженик на различните църкви затова имам един въпрос към теб:

Според теб да ли е възможно Божията воля да е била такава, че още по времето на апостолите да се създадат други църкви например от този човек, които църкви да поддържат добри отношения с църквата ръководена от учениците?

[Пламен]

Пламене, знам, че ти не си привърженик на различните църкви затова имам един въпрос към теб:

Според теб да ли е възможно Божията воля да е била такава, че още по времето на апостолите да се създадат други църкви например от този човек, които църкви да поддържат добри отношения с църквата ръководена от учениците?

На този въпрос съм отговорил отдавна още с отварянето на темата "Граници на Църквата".

Всички неправославни Църкви (католически и протестантски) са инославни и са извън границите на каноничната Църква. Оттук възниква въпросът може ли тези, които са извън границите на каноничната Църква да влязат в границите на тялото Христово. Въпросът опира единствено до сотириологическото значение, т.е. до спасението.

Тоест, когато говорим за Тяло Христово извън границите на каноничната Църква, вече не се ръководим от правилното вероучение и каноничните правила, а единствено от това каква вероятност има за спасение. Вярвам, че има такава вероятност, но разглеждането на подобни въпроси според мен не са крайна цел на един християнски форум. Целта ни тук трябва да е единствено придобиване на знания във вероучението, а не спасение извън каноничната църква, защото не искаме да полагаме усилия за водене на правилен духовно-нравствен живот.
.

Сашо, сещаш ли се за друга причина да не желаем да влезем в границите на каноничната Църква освен тая, че не искаме да полагаме усилия за водене на правилен духовно-нравствен живот?

Радвам се, че ми задаваш този въпрос поради две причини:
- защото съм те накарал най-сетне да започнеш да разсъждаваш върху православните ми теми;
- защото припомнянето на старите ми теми ще те накара да осмислиш написаното в тях. Уверил съм се, че всичко което пиша минава само през очите, без да достига до ума, а в някои случаи даже не се и прочита.

[timo2]

 Сравнявайки дуновно-нравствения живот на православни и протестанти, за пореден път се убеждавам че се стараеш да ни препишеш своите грехове. Никой духовно и нравствено пораснал човек с явни белези на промяна, плод на Святия дух, когото познавам, не е бил православен християнин.

Сигурно има и такива, но е още по сигурно е че се срещат много по-рядко отколкото при протестантските деноминации.

Почти всички познати, които твърдят че са православни, са плътски християни, които се различават от хората от света само по това че ходят от време на време да палят свещи за здраве в църквата.

 - Можеш ли да ми кажеш каква е ползата от това, че могат да кажат в коя църква ходят, ако ги пита някой, това в което се опитваш да обвиниш някои от нас че не могат?


Галата и 5
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,   
20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,   
21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.   
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,   
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.   
24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.   
25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.   
26 Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.

[alex]

Сашо, сещаш ли се за друга причина да не желаем да влезем в границите на каноничната Църква освен тая, че не искаме да полагаме усилия за водене на правилен духовно-нравствен живот?

Пламене вярващи има много, но праведните пред Бог един ден ще видим колко са, кои са и от коя нравствена и духовна система са. Знаеш, че аз лично се съмнявам в православния духовно-нравствен живот. Имам един приятел от казармата, който завърши семинарията, но при него този живот липсва, покланя се на икони, спазва всички празници, а същевременно се разведе със жена си и обикаля баровете в които се напива смърка кока, преспива с различни и т.н. Дано ти да си чист пред Бог и да правиш всичко от истинска вяра към Христос.

Не знам, защо отново не приемаш думите на Иисус от Новия Завет(Марк 9, 38:40), според мен ти пречи православие, от мен да знаеш.

И аз също, като теб се надявам някои от моите писания да те накарат да започнеш, самостоятелно да разсъждаваш над новозаветните писания.

[alex]

.... продължени на темата 

Видяхме, че още във времето, когато Иисус беше на земята, имаше и други хора освен избраните ученици, които вършеха делата на учениците в името на Христос.
Иисус приемаше тези вярващи хора и учеше учениците си да ги приемат. Марк 9:40

Имаше един човек, който също не беше част от новосъздадената църквата, но въпреки това беше учен и воден от Светия Дух. Той създаде огромни църкви и общества от вярващи. Името му е апостол Павел. Той е написал по вдъхновение от Светия Дух 14 от 27 послания в Новия Завет, които съдържат основните правила за вярата и живота на всеки християнин.

Павел ни казва, че е бил призован за апостол лично от Иисус Христос и Бог Отец:

Галатяни 1
1 Павел, призован за апостол не от рода човешки, нито чрез човек, а чрез Иисус Христос и Бог Отец,

Посланието, което Павел е проповядвал не е научил от друг човек, а чрез лично откровение от Иисус Христос

Галатяни 1
11 Известявам ви, братя, че благовестието, което аз благовестих, не е човешко дело,
12 защото аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение на Иисус Христос.

Интересното е , че след като е повярвал и е бил призован от Христос, Павел не е отишал да се учи за новата вяра от апостолите и изградената вече църква. Той се среща с апостол Петър чак след 3 годни и то само за 15 дни. Следващата среща с апостолите е след цели 14 години през, които Павел е изградил огромни църкви от вярващи. На тази втора среща Павел им излага благовестието, което е проповядвал през всичките тези години и апостолите го приемат:

Галатяни
17 нито отидох в Йерусалим при онези, които преди мене бяха апостоли, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. 18 По-късно, след три години, отидох в Йерусалим да се видя с Петър и прекарах у него петнадесет дена. 19 Не видях друг от апостолите освен Яков – Господния брат. 20 А за това, което ви пиша, ето пред Бога казвам, че не лъжа. 21 След това отидох в областите на Сирия и Киликия. 22 Не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея, 23 а само бяха слушали: „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“ 24 И прославяха Бога заради мене.

1.По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно. 3 Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже. 4 Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – 5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. 6 А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене. 7 Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, 8 понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците. 9 Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните. 10 Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.

Проповядваното от Павел благовестие е признато за единственото истинско благовестие. Апостола дори слага проклятие в Новия Завет за всеки, който ще реши да предлага други благовести за спасени освен неговото получено лично от Христос - "ако дори ние или ангел от небето ви благовести нещо, различно от това, което ние ви благовестихме, проклет да бъде!"

Апостола ни показва колко е важно да не се добавя нищо към неговото благовестие, като изобличава не кой да е, а самият апостол Петър:

11 А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор. 12 Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните. 13 Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“ 15 Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници. 16 Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек.

Разбираме, че църквата дори в самото си началото не е създадена само от учениците на Христос. Светия Дух изпратен от Иисус учеше вярващите на всичко, както ни беше обещано.

Братя и сестри нека Бог да ни води и да ни дава мъдрост за разбиране на истината, чрез Своя Свят Дух, така както водеше апостол Павел! Амин!

[Пламен]

Имаше един човек, който също не беше част от новосъздадената църквата, но въпреки това беше учен и воден от Светия Дух. Той създаде огромни църкви и общества от вярващи. Името му е апостол Павел.

Кога апостол Павел създаде огромни църкви и общества от вярващи? По времето на юдейството си, когато не беше част от новосъздадената Църквата, която той гонеше и разоряваше, или след това, когато стана част от нея?

Деяния 9 глава
1. А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,
2. та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
3. Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
4. и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
5. А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

[timo2]

Имаше един човек, който също не беше част от новосъздадената църквата, но въпреки това беше учен и воден от Светия Дух. Той създаде огромни църкви и общества от вярващи. Името му е апостол Павел.

Кога апостол Павел създаде огромни църкви и общества от вярващи? По времето на юдейството си, когато не беше част от новосъздадената Църквата, която той гонеше и разоряваше, или след това, когато стана част от нея?

Деяния 9 глава
1. А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,
2. та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
3. Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
4. и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
5. А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

 А кога започна Павел да проповядва  Христовото учение и то различаваше ли се  от учението което се проповядва в църквата в Ерусалим?

Апостол Павел стана част от Църквата Христова когато се срещна с Иисус и прие с покаяние Него за свой Господ и посвещението да проповядва Неговото учение, а не когато отиде в ерусалимската църква за да свери своето проповядване с това което проповядваха там. В Ерусалим беше посрещнат като част от Църквата а не тепърва да го присъединяват към нея.

[alex]

А кога започна Павел да проповядва  Христовото учение и то различаваше ли се  от учението което се проповядва в църквата в Ерусалим?

Апостол Павел стана част от Църквата Христова когато се срещна с Иисус и прие с покаяние Него за свой Господ и посвещението да проповядва Неговото учение, а не когато отиде в ерусалимската църква за да свери своето проповядване с това което проповядваха там. В Ерусалим беше посрещнат като част от Църквата а не тепърва да го присъединяват към нея.

4 Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – 5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.

Според мен се е различавало в това, че юдеи и езичници всички сме равни пред Бог, а също и спрямо свободата при изпълнението на закона. В тези неща по късно Павел и изобличава Петър.

Павел още когато се срешна с Иисус стана част от Църквата Христова. В Ерусалим, както и в църквите в цяла Юдея беше познат, като „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“. Така, че Павел все още не е бил част от църквата в Ерусалим.

Галатяни 1
22. Не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея, 23 а само бяха слушали: „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“

След срещата апостолите са обедени, че на Павел е поверено да благовести на езичниците и от този ден започват да общуват с него.

Галатяни 1
7 Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, 8 понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците. 9 Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните.

[alex]

Кога апостол Павел създаде огромни църкви и общества от вярващи? По времето на юдейството си, когато не беше част от новосъздадената Църквата, която той гонеше и разоряваше, или след това, когато стана част от нея?

Създаването започна след Юдейството и част от тях създаде още преди да започне да общува с новосъздадената Църквата от учениците на Иисус.