Същност на богомилствотоЕретично
социално-религиозно учение, възникнало в България през първата половина на X вeк и получило през X-XII век разпространение в Сърбия, Босна, цялата Византийска империя, Италия, Южна Франция и други страни в Централна и Западна Европа. Техни последователи там били наричани с различни имена, сред които манихеи, побликани, патарени, катари и албигойци.
Основоположник и пръв проповедник е поп Богомил, а последователите му се наричали богомили.
Сатанаил бил първороден син на Бог Отец ("Височайшия Отец"). Той възстанал против Него заедно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но тъй като сам не можел да оживи човека, обърнал се към Бог с молба да Му изпрати божествено дихание и да му обещае господство над духовната природа на човека. Бог изпълнил молбата на Сина и оживил човека, но Сатанаил пожелал да подчини на себе си и душата на човека, като прелъстил чрез змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил успял да подчини човешкия род. Хората забравили за своето предназначение и считали самия Сатанаил за върховен Бог.
За да освободи човека от властта на Сатанаил, Отец произвел от Себе си втори син - Бог Слово Иисус Христос. Богомилите разбирали въплъщението, живота и смъртта на Христос по докетически: след като Христос заключил Сатанаил в окови, Той го лишил от божествено достойнство (което се заключавало в окончанието "ил"), и той започнал да се нарича Сатана. За да завърши делото на Христос, Бог Отец произвел от себе си втора сила - Светия Дух, Който въздейства на човешките души. Според богомилите, всичко щяло да бъде възвърнато в първоначалното състояние, и това ще бъде последен акт на световната история.
…………………………….
Сатанаил, като бил съборен с своите ангели на небесната твърд (свод), т.е. на видимото небе над земята, понеже съхранявал творческата си мощ, рекъл да осъществи своя замисъл и да създаде сегашния видим свет, в противовес на предвечния мир на Бога Отца. И в седем дни, които са седем века,
той създал света: покритата с вода земя издигнал на сухо, отделил по нея моретата от сушата, направил слънцето, месечината и звездите, накарал земята да произведе животни и растения и, най-сетне, направил човека.
Адам и Ева били направени от безжизнена пръст и одухотворени посредством двама от падналите ангели (демони), които се поселили в телата на първите человеци. Според вярването на малоазийските богомили, дяволът откраднал душата от Бога и с голема мъка можал да я затвори в телото на Адама и да го оживи. Според третa версия, Сатанаил се опитал сам да оживи първозданния Адама, като му вдъхнал своето дихание, но, понеже то излезло от палеца на десния крак и станало змия, той помолил Бога Отца да му сътрудничи и да даде душа на Адама. Бог се смилил и дал живот на първия човек, от реброто на когото била направена сетне и Ева. И по трите тия версии, в пръстеното и разрушимо тяло на човека обитава Божия дух, идещ било направо от Бога, било от падналите ангели, които оживили Адама и Ева.
После
Сатанаил имал сношения с Ева, и тя родила син Каин и дъщеря Каломела. От сношението пък на Адама с Ева се родил Авел, но той бил убит от Каина. Народеното от престъпление грешно човечество се умножило, и Сатанаил останал да властвува и урежда създадения от него свят.
За да държи хората в зависимост,
Сатанаил дал на Мойсея закон и го изпратил да им проповядва да обожават създателя на света (т.е. Сатанаила) и да му се покоряват. С подобна лъжовна мисия се бил явил по-късно и пророк Илия.
Най-сетне, Бог Отец видял, че бил измамен от Сатанаил. Той се смилил над заблуденото человечество и, в 5500 г. след създанието на сегашния (Сатанаилов) свят,
той отлъчил от сърцето си своя син, Словото, наричано още Иисус, и го пратил на земята да спасява, с своето учение, Адамовото поколение.
Преди да слезе Иисус, Бог проводил на земята своя
ангел Мария, който да приеме Иисуса. Словото (Иисус) влезло в Дева Мария през ухото и излязло оттам, като приело човешка плът,
но плът призрачна, невеществена.
Сатанаил, като узнал, че ще слиза Иисус, повел борба срещу него. Той изпратил на земята своя
демон Илия, която е Йоан Кръстител, да кръщава народа с вода и така да го отклонява от истинското спасително кръщение, чрез Духа Светаго.
После Сатанаил уловил Иисуса, чрез евреите, разпънал го на кръст и помислил, че го е умъртвил, но се излъгал, защото Словото не се убива, а Иисус
страдал и умрял само привидно. Иисус оставил словото на человеците, за да познаят истината и да се самоопределят.
Когато ще се свършат седемте века, Иисус ще дойде втори път да съди человечеството: той ще възведе душите на праведниците в обиталището на Бога Отца (според друга версия: полуправедните ще се дoберат до спасение след дълго странствуване и
прераждане на душите им), а грешните ще бъдат хвърлени в вечната огнена мъка заедно с свързания в вериги Сатанаил. Тогава Сатанаил ще бъде лишен от божественото си достойнство, частицата -ил (елъ) ще бъде отнета от името му, и е бъде наречен сатана. Според други извори, той бил наречен така още при прегрешението си на небето. Най-сетне, създаденият от Станаил свят ще загине: небесните светила ще помръкнат и ще паднат, земята и всичко по нея ще изгори и ще бъде погубено. Ще остане отново само предвечният свят.
Пръв разпространител на богомилството във Византийска Мала Азия бил Йоан Чурила. След като учението на богомилите се разпространило в много области, византийският император Алексий I Комнин (1081-1118) заловил, осъдил и изгорил на клада техния водач Василий Врач и дванадесетте му апостоли през 1111 година.
800 години от Събора против богомилската ересЧалга историята и повърхностния мулти-културализъм често изтъкват факта, че България е огнище на богомилството, което се е разпространило през Западните Балкани в цяла Южна Европа до Италия и Франция
и е дало тласък на мощни мистични течения на катари, албигойци, повлияло е Тамплиерския орден, масонството, чак до днешни парамасонски организации. Внушава ни се, че едва ли не трябва да се гордеем с този наш принос в "европейската култура", който бил "мост между европейския Изток и Запад".Св. цар Петър (927-969) започнал пръв борба с учението на богомилите.
На 11 февруари 1211 г. или точно преди 800 години в Търново по инициатива на Цар Борил се свиква събор срешу богомилската ерес. Това е първият православен събор, свикан и ръководен от български владетел. В Царевец се събират всички епископи, висшата аристокрация, монашество, свещенство, дребни феодали, селски кнезове и старейшини и представители на различни гилдии. Решението на събора е еднозначно – легитимните структури в обществото на българската държава се отнасят към богомилството по единствения възможен за ереста начин – анатема. Богомилите са прогонени от България и ереста им е прекратена и заклеймена.
Съборът от 11 февруари 1211 е бележита дата в духовната, обществената и политическата история на българите. Той е български исторически принос в
световното християнство. Борбата срещу ересите достига един от своите върхове на събора, но не започва с него. Писаното в края на X в. "Слово против богомилите" на
Презвитер Козма векове наред се преписва
във всички краища на православния свят като бисер на богословската мисъл в защитата на чистата вяра.
Определения и анатеми на богомилството в Боиловия синодик……………………
39 [46]. [На] поп Богомил, който при Петър, българския цар, възприе тази манихейска ерес и я разпространи в българската земя, като прибави и това, че Христос бог наш се е родил от светата Богородица и приснодева Мария
само привидно и привидно е бил разпънат, а възприетата плът я възнесъл и я оставил във въздуха, нему, на неговите минали и съществуващи понастоящем ученици, наречени апостоли, анатема.
…………………..
41 [48]. [На] онези, които се обичат с тях и в единодушие с тях ядат и пият и взимат дарове от тях като техни единомишленици, анатема. [50]. [На] онези, които наричат
сатаната творец на видимите неща и го назовават разпоредител на дъжд, град и на всичко, което произлиза от земята, анатема.
44 [51]. [На] онези, които говорят, че
сатаната е създал Адам и Ева, анатема.
45 [52]. ….
богомилите отхвърлят написаните в Стария завет книги и просиялите в него свети пророци, анатема.
46 [53]. [На] онези, които казват, че
жената зачева в утробата си със съдействието на сатаната и оттогава сатаната пребивава неотстъпно дори и до раждането на младенеца, което не може да бъде прогонено чрез светото кръщение, но само чрез молитва и пост, на онези, които говорят така, анатема.
47 [54]. [На] онези, които
ругаят Йоан Кръстител, като казват, че той идва от сатаната, както и кръщението във вода, и поради това се отвръщат от водното кръщение и се кръщават без вода, само като кажат „Отче наш", анатема.
……………………..
49 [56]. [На] онези, които отхвърлят и ругаят светата и свещена служба и цялото светителско устройство, като казват, че те са изобретение на сатаната, анатема.50 [57]. [На] онези, които
отхвърлят и подиграват причастието е честното тяло на нашия господ Исус Христос, като отхвърлят и цялото тайнство, което е било извършено от Христа Исуса господа наш заради нашето спасение, анатема.
51 [58]. [На] онези, които отхвърлят поклонението на честния и животворен кръст и на светите и свещени икони, анатема.История на богомилствотоЗа жалост в историческата наука богомилството е навлязло като прогресивно явление, а в българското народното съзнание се е отпечатало като
“революционно” движение и защита на неоправданите. Истината е, че богомилството остава огромна рана в тялото на Българската православната църква, става повод за откъсването на членове от нея
и спомага на отделилите се да приемат исляма и католицизма в по-късните времена.
Тежкото социално-икономическо положение на българската държава при наследника на Симеон - цар Петър (969-1018) подготвило идването и разпространението на богомилството.
Решаваща роля за приемането на тази ерес също е изиграло и процесът на поселване, който бил подържан от византийските императори. През втората половина на VIII век
павликянството, което дотогава било разпространено само в Мала Азия, преминало и в Балканския полуостров. Това станало в резултат на преселническата политика на император Константин V Копроним (741-775). През 746 г. той колонизирал в Тракия монофизити от Сирия, между които е имало може би привърженици и на павликянската ерес. На кратко тази ерес възниква във византийска Армения в края на VII век по времето на император Константин II. Пръв негов проповедник бил Константин (Силван), а неговите последователи станали известни с името павликяни.
...............................
На базата на дуалистичните и гностически ереси (
манихейството и
маркионитството)
се формирало павликянството, което се обявило против съществуващите обществени порядки и господстващата класа. Особено остри били нападките срещу монашеството и духовенството. Според ересиарха Силван църковната йерархия била излишна, а монасите били творение на дявола. Всеки вярващ, проповядвали те, може сам да чете и да тълкува Евангелието, без да се нуждае от посредници. Това можели да правят както мъже, така и жени. Като вярвали, че църковната йерархия е излишна, павликяните отричали всички св. Тайнства на Църквата, не почитали Кръста и иконите, отхвърляли поста и празниците.За Христос павликяните твърдели, както това правел Манес, че не е бил истински човек, а имал само привидна плът и привидно живял и страдал. Павликяните не признавали писанията на Стария Завет и считали, че са създадени под внушение на злия творец. Поради това те отхвърляли почитането на Мойсей, на патриарсите и пророците, отхвърляли Дева Мария като Божия Майка, а за Богородица смятали небесния Йерусалим, откъдето Христос бил изпратен на земята като божие слово.
От всичко това можем да направим извода, че павликяните били опасни за социалния живот в империята. Именно за това притеснени византийските императори ги преследвали, убивали или разселвали в различни погранични райони. Но когато на власт се възкачили иконоборските императори Лъв III и Константин V прекратили преследванията срещу тях и им дали сравнително спокойно и несмущавано разпространение.
Причина за това толерантно отношение било, че павликяните отричали иконите и били против монашеството, което било многобройно и защищавало иконопочитанието. Императорите искали да си присвоят земите на манастирите и в лицето на еретиците виждали оръжие за борба с Православната църква. През 757 след поход срещу арабите същия този Константин V Копроним поселил нови групи сирийци и арменци от градовете Теодосипол и Мелитени. Те се настанили пак в тракийските земи и разпространили ереста на павликяните. Според свидетелството на летописеца Теофан, през Х век император Йоан Цимисхи (969-976) наредил да се заселят в Тракия нови групи павликяни от Сирия и Армения. По този начин броят на еретическото население в тази област нараствал непрестанно. Павликянската проповед печелела през годините все повече привърженици както поради простотата на учението, така и поради факта, че през този период селското население губело своите права върху земята под натиска на феодалите и деградиращото духовенство.
Освен в Тракия през Х век павликянството започнало да прониква и в югозападните български земи (Македония). През 988-998 година по нареждане на византийския император Василий II там се заселили много арменци, изповядващи
монофизитството и павликянството за да може да укрепи границите срещу българите.
Обстановката в българските земи била неспокойна и податлива на еретичните учения и това естествено довело до едно ново дуалистично и антицърковно учение – богомилството. Първите сведения за тази ерес намираме в писмото на цариградския патриарх Теофилакт, с което той давал отговор на запитванията на българския владетел Петър как да се постъпва с проповядващите в страната му еретици. Патриарх Теофилакт бил чичо на жената на Петър Мария-Ирина и подържал много тесни взаимоотношения с царя. Той не познавал добре същността на новата ерес, но знаел,
че е дуалистична и представлявала смес от манихейство и павликянство. В това писмо никъде не се споменава името богомили, т.е. това е станало вероятно много скоро след появяването на ереста, още преди открито отстъпление на поп Богомил като ересиарх. Професор Васил Златарски говори за 40-те години на Х век (Васил Златарски, пос. съч.,стр. 538). Знае се че писмото е написано между 933 и 956 година.За разлика от схематичните сведения на патриарх Теофилакт, старобългарският автор Презвитер Козма ни дава много важни и подробни сведения за новата ерес и същността й. Те сочат ясно, че тя възниква в България и той назовава нейния разпространител - поп Богомил. Козма написал
“Беседа на новоявившуся ерес Богомилу” с цел да предпази православните да приемат това лъжливо учение. Той осъждал лъжливото им учение и укорявал еретиците за тяхното лицемерие и тщеславие. Но същевременно Козма не по-малко критикувал и православните епископи, свещеници и монаси. Под формата на напомняне на техните длъжности той въставал против техния разпуснат живот, несправедливост и алчност и главно против това, че те забравили своята проповедническа и пастирска длъжност, което е било главната причина за появяването на ереста и упадъка на вярата у хората. Особено силно той укорявал монасите за техния разпуснат живот, а епископите подканял да подражават на великите църковни отци.
И така, за основните извори за основателя на богомилството поп Богомил са “Беседата” на Козма, “Синодика на Борил”, руски препис на “Кормчията“ от XI –XII, “Послание на цариградския патриарх Козма” и други (Д. Ангелов, пос. съч., стр. 124-125).
Поп Богомил е живял и проповядвал по време на цар Петър, принадлежал към нисшия клир, т.е. към обикновените свещеници, чието имуществено състояние и начин на живот не се различавал от живота на останалото население. Вече говорихме, че почвата за ереста е била подготвена от редица фактори и няма как Богомил да не се е запознал с павликянското учение и да го е приел. Той се наричал първи проповедник и имал претенциите да е единствения учител. Проповедта му се разпространявала много бързо. Името “богомили”, започнало да си пробива път и да се утвърждава за всички еретици. Те смятали, че единствено те са мили на Бога. Така по един двоен път названието се затвърдило трайно и се запазило в продължение на няколко века като име на еретиците не само в България, но и в съседните й страни – Византия и Босна. През Х век българските земи обхващали Мизия, Тракия и Македония. Козма свидетелства и за богомили в самата столица Преслав. Югозападните земи през Х век станали център на богомилството и там възникнали и по-късните главни еретически общини.
Главното ядро от последователи са бедни свещеници от нисшия клир, познаващи добре книгите и апокрифите. Те били свързани със селското население, което привличали като ходели по домовете им, използвали социалното положение и разочарованието им от светската и духовна власт. Селяните били основният социален състав на богомилството. Същността на учението било просто и достъпно до обикновения човек.
