Автор Тема: Богомилството  (Прочетена 4335 пъти)

Неактивен Пламен

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 852
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • Православие
Богомилството
« -: юли 20, 2018, 23:09:35 pm »
Същност на богомилството
Еретично социално-религиозно учение, възникнало в България през първата половина на X вeк и получило през X-XII век разпространение в Сърбия, Босна, цялата Византийска империя, Италия, Южна Франция и други страни в Централна и Западна Европа. Техни последователи там били наричани с различни имена, сред които манихеи, побликани, патарени, катари и албигойци. 

Основоположник и пръв проповедник е поп Богомил, а последователите му се наричали богомили.

Сатанаил бил първороден син на Бог Отец ("Височайшия Отец"). Той възстанал против Него заедно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но тъй като сам не можел да оживи човека, обърнал се към Бог с молба да Му изпрати божествено дихание и да му обещае господство над духовната природа на човека. Бог изпълнил молбата на Сина и оживил човека, но Сатанаил пожелал да подчини на себе си и душата на човека, като прелъстил чрез змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил успял да подчини човешкия род. Хората забравили за своето предназначение и считали самия Сатанаил за върховен Бог.

За да освободи човека от властта на Сатанаил, Отец произвел от Себе си втори син - Бог Слово Иисус Христос. Богомилите разбирали въплъщението, живота и смъртта на Христос по докетически: след като Христос заключил Сатанаил в окови, Той го лишил от божествено достойнство (което се заключавало в окончанието "ил"), и той започнал да се нарича  Сатана. За да завърши делото на Христос, Бог Отец произвел от себе си втора сила - Светия  Дух, Който въздейства на човешките души. Според богомилите, всичко щяло да бъде възвърнато в първоначалното състояние, и това ще бъде последен акт на световната история.

…………………………….

Сатанаил, като бил съборен с своите ангели на небесната твърд (свод), т.е. на видимото небе над земята, понеже съхранявал творческата си мощ, рекъл да осъществи своя замисъл и да създаде сегашния видим свет, в противовес на предвечния мир на Бога Отца. И в седем дни, които са седем века, той създал света: покритата с вода земя издигнал на сухо, отделил по нея моретата от сушата, направил слънцето, месечината и звездите, накарал земята да произведе животни и растения и, най-сетне, направил човека.

Адам и Ева били направени от безжизнена пръст и одухотворени посредством двама от падналите ангели (демони), които се поселили в телата на първите человеци. Според вярването на малоазийските богомили, дяволът откраднал душата от Бога и с голема мъка можал да я затвори в телото на Адама и да го оживи. Според третa версия, Сатанаил се опитал сам да оживи първозданния Адама, като му вдъхнал своето дихание, но, понеже то излезло от палеца на десния крак и станало змия, той помолил Бога Отца да му сътрудничи и да даде душа на Адама. Бог се смилил и дал живот на първия човек, от реброто на когото била направена сетне и Ева. И по трите тия версии, в пръстеното и разрушимо тяло на човека обитава Божия дух, идещ било направо от Бога, било от падналите ангели, които оживили Адама и Ева.

После Сатанаил имал сношения с Ева, и тя родила син Каин и дъщеря Каломела. От сношението пък на Адама с Ева се родил Авел, но той бил убит от Каина. Народеното от престъпление грешно човечество се умножило, и Сатанаил останал да властвува и урежда създадения от него свят.

За да държи хората в зависимост, Сатанаил дал на Мойсея закон и го изпратил да им проповядва да обожават създателя на света (т.е. Сатанаила) и да му се покоряват. С подобна лъжовна мисия се бил явил по-късно и пророк Илия.

Най-сетне, Бог Отец видял, че бил измамен от Сатанаил. Той се смилил над заблуденото человечество и, в 5500 г. след създанието на сегашния (Сатанаилов) свят, той отлъчил от сърцето си своя син, Словото, наричано още Иисус, и го пратил на земята да спасява, с своето учение, Адамовото поколение.

Преди да слезе Иисус, Бог проводил на земята своя ангел Мария, който да приеме Иисуса. Словото (Иисус) влезло в Дева Мария през ухото и излязло оттам, като приело човешка плът, но плът призрачна, невеществена.

Сатанаил, като узнал, че ще слиза Иисус, повел борба срещу него. Той изпратил на земята своя демон Илия, която е Йоан Кръстител, да кръщава народа с вода и така да го отклонява от истинското спасително кръщение, чрез Духа Светаго.

После Сатанаил уловил Иисуса, чрез евреите, разпънал го на кръст и помислил, че го е умъртвил, но се излъгал, защото Словото не се убива, а Иисус страдал и умрял само привидно. Иисус оставил словото на человеците, за да познаят истината и да се самоопределят.

Когато ще се свършат седемте века, Иисус ще дойде втори път да съди человечеството: той ще възведе душите на праведниците в обиталището на Бога Отца (според друга версия: полуправедните ще се дoберат до спасение след дълго странствуване и прераждане на душите им), а грешните ще бъдат хвърлени в вечната огнена мъка заедно с свързания в вериги Сатанаил. Тогава Сатанаил ще бъде лишен от божественото си достойнство, частицата -ил (елъ) ще бъде отнета от името му, и е бъде наречен сатана. Според други извори, той бил наречен така още при прегрешението си на небето. Най-сетне, създаденият от Станаил свят ще загине: небесните светила ще помръкнат и ще паднат, земята и всичко по нея ще изгори и ще бъде погубено. Ще остане отново само предвечният свят.
 
Пръв разпространител на богомилството във Византийска Мала Азия бил Йоан Чурила. След като учението на богомилите се разпространило в много области, византийският император Алексий I Комнин (1081-1118) заловил, осъдил и изгорил на клада техния водач Василий Врач и дванадесетте му апостоли през 1111 година.

800 години от Събора против богомилската ерес
Чалга историята и повърхностния мулти-културализъм често изтъкват факта, че България е огнище на богомилството, което се е разпространило през Западните Балкани в цяла Южна Европа до Италия и Франция и е дало тласък на мощни мистични течения на катари, албигойци, повлияло е Тамплиерския орден, масонството, чак до днешни парамасонски организации. Внушава ни се, че едва ли не трябва да се гордеем с този наш принос в "европейската култура", който бил "мост между европейския Изток и Запад".

Св. цар Петър (927-969) започнал пръв борба с учението на богомилите. 

На 11 февруари 1211 г. или точно преди 800 години в Търново по инициатива на Цар Борил се свиква събор срешу богомилската ерес. Това е първият православен събор, свикан и ръководен от български владетел. В Царевец се събират всички епископи, висшата аристокрация, монашество, свещенство, дребни феодали, селски кнезове и старейшини и представители на различни гилдии. Решението на събора е еднозначно – легитимните структури в обществото на българската държава се отнасят към богомилството по единствения възможен за ереста начин – анатема. Богомилите са прогонени от България и ереста им е прекратена и заклеймена.

Съборът от 11 февруари 1211 е бележита дата в духовната, обществената и политическата история на българите. Той е български исторически принос в световното християнство. Борбата срещу ересите достига един от своите върхове на събора, но не започва с него. Писаното в края на X в. "Слово против богомилите" на Презвитер Козма векове наред се преписва във всички краища на православния свят като бисер на богословската мисъл в защитата на чистата вяра.

Определения и анатеми на богомилството в Боиловия синодик
……………………
39 [46]. [На] поп Богомил, който при Петър, българския цар, възприе тази манихейска ерес и я разпространи в българската земя, като прибави и това, че Христос бог наш се е родил от светата Богородица и приснодева Мария само привидно и привидно е бил разпънат, а възприетата плът я възнесъл и я оставил във въздуха, нему, на неговите минали и съществуващи понастоящем ученици, наречени апостоли, анатема.
…………………..
41 [48]. [На] онези, които се обичат с тях и в единодушие с тях ядат и пият и взимат дарове от тях като техни единомишленици, анатема.

 [50]. [На] онези, които наричат сатаната творец на видимите неща и го назовават разпоредител на дъжд, град и на всичко, което произлиза от земята, анатема.

44 [51]. [На] онези, които говорят, че сатаната е създал Адам и Ева, анатема.

45 [52]. …. богомилите отхвърлят написаните в Стария завет книги и просиялите в него свети пророци, анатема.

46 [53]. [На] онези, които казват, че жената зачева в утробата си със съдействието на сатаната и оттогава сатаната пребивава неотстъпно дори и до раждането на младенеца, което не може да бъде прогонено чрез светото кръщение, но само чрез молитва и пост, на онези, които говорят така, анатема.

47 [54]. [На] онези, които ругаят Йоан Кръстител, като казват, че той идва от сатаната, както и кръщението във вода, и поради това се отвръщат от водното кръщение и се кръщават без вода, само като кажат „Отче наш", анатема.
……………………..
49 [56]. [На] онези, които отхвърлят и ругаят светата и свещена служба и цялото светителско устройство, като казват, че те са изобретение на сатаната, анатема.

50 [57]. [На] онези, които отхвърлят и подиграват причастието е честното тяло на нашия господ Исус Христос, като отхвърлят и цялото тайнство, което е било извършено от Христа Исуса господа наш заради нашето спасение, анатема.

51 [58]. [На] онези, които отхвърлят поклонението на честния и животворен кръст и на светите и свещени икони, анатема.

История на богомилството
За жалост в историческата наука богомилството е навлязло като прогресивно явление, а в българското народното съзнание се е отпечатало като “революционно” движение и защита на неоправданите. Истината е, че богомилството остава огромна рана в тялото на Българската православната църква, става повод за откъсването на членове от нея и спомага на отделилите се да приемат исляма и католицизма в по-късните времена.

Тежкото социално-икономическо положение на българската държава при наследника на Симеон - цар Петър (969-1018) подготвило идването и разпространението на богомилството.

Решаваща роля за приемането на тази ерес също е изиграло и процесът на поселване, който бил подържан от византийските императори. През втората половина на VIII век павликянството, което дотогава било разпространено само в Мала Азия, преминало и в Балканския полуостров. Това станало в резултат на преселническата политика на император Константин V Копроним (741-775). През 746 г. той колонизирал в Тракия монофизити от Сирия, между които е имало може би привърженици и на павликянската ерес. На кратко тази ерес възниква във византийска Армения в края на VII век по времето на император Константин II. Пръв негов проповедник бил Константин (Силван), а неговите последователи станали известни с името павликяни.
...............................

На базата на дуалистичните и гностически ереси (манихейството и маркионитството) се формирало павликянството, което се обявило против съществуващите обществени порядки и господстващата класа. Особено остри били нападките срещу монашеството и духовенството. Според ересиарха Силван църковната йерархия била излишна, а монасите били творение на дявола. Всеки вярващ, проповядвали те, може сам да чете и да тълкува Евангелието, без да се нуждае от посредници. Това можели да правят както мъже, така и жени. Като вярвали, че църковната йерархия е излишна, павликяните отричали всички св. Тайнства на Църквата, не почитали Кръста и иконите, отхвърляли поста и празниците.

За Христос павликяните твърдели, както това правел Манес, че не е бил истински човек, а имал само привидна плът и привидно живял и страдал. Павликяните не признавали писанията на Стария Завет и считали, че са създадени под внушение на злия творец. Поради това те отхвърляли почитането на Мойсей, на патриарсите и пророците, отхвърляли Дева Мария като Божия Майка, а за Богородица смятали небесния Йерусалим, откъдето Христос бил изпратен на земята като божие слово.

От всичко това можем да направим извода, че павликяните били опасни за социалния живот в империята. Именно за това притеснени византийските императори ги преследвали, убивали или разселвали в различни погранични райони. Но когато на власт се възкачили иконоборските императори Лъв III и Константин V прекратили преследванията срещу тях и им дали сравнително спокойно и несмущавано разпространение. Причина за това толерантно отношение било, че павликяните отричали иконите и били против монашеството, което било многобройно и защищавало иконопочитанието. Императорите искали да си присвоят земите на манастирите и в лицето на еретиците виждали оръжие за борба с Православната църква.
 
През 757 след поход срещу арабите същия този Константин V Копроним поселил нови групи сирийци и арменци от градовете Теодосипол и Мелитени. Те се настанили пак в тракийските земи и разпространили ереста на павликяните. Според свидетелството на летописеца Теофан, през Х век император Йоан Цимисхи (969-976) наредил да се заселят в Тракия нови групи павликяни от Сирия и Армения. По този начин броят на еретическото население в тази област нараствал непрестанно. Павликянската проповед печелела през годините все повече привърженици както поради простотата на учението, така и поради факта, че през този период селското население губело своите права върху земята под натиска на феодалите и деградиращото духовенство.

Освен в Тракия през Х век павликянството започнало да прониква и в югозападните български земи (Македония). През 988-998 година по нареждане на византийския император Василий II там се заселили много арменци, изповядващи монофизитството и павликянството за да може да укрепи границите срещу българите.

Обстановката в българските земи била неспокойна и податлива на еретичните учения и това естествено довело до едно ново дуалистично и антицърковно учение – богомилството.
 
Първите сведения за тази ерес намираме в писмото на цариградския патриарх Теофилакт, с което той давал отговор на запитванията на българския владетел Петър как да се постъпва с проповядващите в страната му еретици. Патриарх Теофилакт бил чичо на жената на Петър Мария-Ирина и подържал много тесни взаимоотношения с царя. Той не познавал добре същността на новата ерес, но знаел, че е дуалистична и представлявала смес от манихейство и павликянство. В това писмо никъде не се споменава името богомили, т.е. това е станало вероятно много скоро след появяването на ереста, още преди открито отстъпление на поп Богомил като ересиарх. Професор Васил Златарски говори за 40-те години на Х век (Васил Златарски, пос. съч.,стр. 538). Знае се че писмото е написано между 933 и 956 година.

За разлика от схематичните сведения на патриарх Теофилакт, старобългарският автор Презвитер Козма ни дава много важни и подробни сведения за новата ерес и същността й. Те сочат ясно, че тя възниква в България и той назовава нейния разпространител - поп Богомил. Козма написал “Беседа на новоявившуся ерес Богомилу” с цел да предпази православните да приемат това лъжливо учение. Той осъждал лъжливото им учение и укорявал еретиците за тяхното лицемерие и тщеславие. Но същевременно Козма не по-малко критикувал и православните епископи, свещеници и монаси. Под формата на напомняне на техните длъжности той въставал против техния разпуснат живот, несправедливост и алчност и главно против това, че те забравили своята проповедническа и пастирска длъжност, което е било главната причина за появяването на ереста и упадъка на вярата у хората. Особено силно той укорявал монасите за техния разпуснат живот, а епископите подканял да подражават на великите църковни отци.

И така, за основните извори за основателя на богомилството поп Богомил са “Беседата” на Козма, “Синодика на Борил”, руски препис на “Кормчията“ от XI –XII, “Послание на цариградския патриарх Козма” и други (Д. Ангелов, пос. съч., стр. 124-125).

Поп Богомил е живял и проповядвал по време на цар Петър, принадлежал към нисшия клир, т.е. към обикновените свещеници, чието имуществено състояние и начин на живот не се различавал от живота на останалото население. Вече говорихме, че почвата за ереста е била подготвена от редица фактори и няма как Богомил да не се е запознал с павликянското учение и да го е приел. Той се наричал първи проповедник и имал претенциите да е единствения учител. Проповедта му се разпространявала много бързо. Името “богомили”, започнало да си пробива път и да се утвърждава за всички еретици. Те смятали, че единствено те са мили на Бога. Така по един двоен път названието се затвърдило трайно и се запазило в продължение на няколко века като име на еретиците не само в България, но и в съседните й страни – Византия и Босна. През Х век българските земи обхващали Мизия, Тракия и Македония. Козма свидетелства и за богомили в самата столица Преслав. Югозападните земи през Х век станали център на богомилството и там възникнали и по-късните главни еретически общини.

Главното ядро от последователи са бедни свещеници от нисшия клир, познаващи добре книгите и апокрифите. Те били свързани със селското население, което привличали като ходели по домовете им, използвали социалното положение и разочарованието им от светската и духовна власт. Селяните били основният социален състав на богомилството. Същността на учението било просто и достъпно до обикновения човек.
« Последна редакция: юли 20, 2018, 23:12:38 pm от Някой си »

Неактивен Пламен

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 852
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • Православие
Re: Богомилството
« Отговор #1 -: юли 20, 2018, 23:12:55 pm »
Нравствено-етически и социални възгледи на богомилите
1. Богомилите отричали всичко материално и най-вече собственото си тяло, което те измъчвали и бавно унищожавали, вярвайки че то е създание на злото, извор на грях и погибел. Храната им била главно растителна, разрешавало се риба, но месото и виното били забранени. Богомилите работели само за своята прехрана, обличали се скромно: с черна, дълга дреха подобна на монасите и закривали лицето си с него.

2. Според степента на своята подготовка богомилите се делели на три  групи: “съвършени“, "последователи" (вярващи) и "слушатели". С всяка по-висока степен те задълбочавали вярванията си от космологичен и есхатологичен характер (Д. Ангелов, каз. пос., стр. 273).

3. Богомилите живеели аскетично, мразели децата и отхвърляли брака като зло, което пречи на спасението им. Поради това "съвършените" трябвало да напуснат жените си. Този начин на мислене бил месалиянско влияние.

4. Богомилите се молили само с Господнята молитва "Отче наш..." и смятали всички останали за вредно многословие.

5. Богомилите наричали Църквата “Ирод”, тъй като подобно на този жесток цар били преследвани от духовенството. Друго име за нея е било “Йерусалим”, като вярвали, че в Йерусалим живеел самият Сатанаил.

6. Богомилите не признавали нито светите Тайнства на Църквата, нито решенията на Вселенските събори. Те не вярвали във Възкресението на мъртвите, не почитали светия Кръст Господен, светците и светите им мощи, и били против светите икони, храмовете, чудесата и празниците.

7. Богомилите ненавиждали и светската власт, защото вярвали, че и тя е творение на Сатанаил. Това било породено от дуалистическия им мироглед и ясно прозира от писанията на изтъкнатия им проповедник Константин Хризомала. Той твърдял, че онзи, който почита и уважава какъвто и да е управник и господар, служи на Сатаната.

8. Богомилите били против богатите и богатството, и учели, че човек който трупа богатство, изпълнява нарежданията на Мамона. Като се има предвид, че богомилите са били главно бедни селски хора, можем да съдим колко голям успех е имало точно това тяхно вярване.

9. За жалост богомилското учение се разпространило много бързо на Балканите, в Централна и Западна Европа, както и Русия. По българските земи богомилството съществувало чак до XIV век и изчезнало след падането на България под турско робство.

Източник:
http://www.pravoslavieto.com/inoverie/bogomilstvo/index.htm - Богомилство

Неактивен Александър

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 108
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Богомилството
« Отговор #2 -: август 14, 2018, 20:00:19 pm »
Радвам се, че все повече идеализирания образ на богомилите, каквито се представяха в близкото минало, отсъпва място на истината. А именно, че богомилската ерес е едно ретоградно богопротивно учение. Тук вече истириците спорят доколко то е било масово. Впредвид, че няма много данни официлната власт да е взимала строги мерки, навежда на мисълта, че то не е било така масово както се иска на някои. Освен това е спорно дали албигойците и катарите от Южна Франция имат нещо общо с богомилската ерес. Вярно, че пренесените книги се споменават като български, но след Схизмата от 1054 г. източните християни  са обявени за еретици от Рим и двете понятия са равнозначни.

Неактивен Пламен

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 852
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • Православие
Re: Богомилството
« Отговор #3 -: август 14, 2018, 22:52:25 pm »
Радвам се, че все повече идеализирания образ на богомилите, каквито се представяха в близкото минало, отсъпва място на истината. А именно, че богомилската ерес е едно ретоградно богопротивно учение.

Здравей Александър!
Добре дошъл в нашия форум! Надявам се да бъдеш активен участник в него. И аз се радвам да пишеш това, защото ти си първия във форума, мнението на когото съвпада с моето по отношение на богомилската ерес.

Тук вече историците спорят доколко то е било масово. Предвид, че няма много данни официалната власт да е взимала строги мерки, навежда на мисълта, че то не е било така масово както се иска на някои.

Наистина е било масово. Заема такива големи размери, че обхваща цяла Европа. Днес на някои наистина им се иска отново да е масово. В ютуб има много клипове, където се рекламира.

Освен това е спорно дали албигойците и катарите от Южна Франция имат нещо общо с богомилската ерес. Вярно, че пренесените книги се споменават като български, но след Схизмата от 1054 г. източните християни  са обявени за еретици от Рим и двете понятия са равнозначни.

И аз не съм попадал на сигурни данни, че албигойците и катарите са наследници на боголите. Не знам защо протестантите се опитват да докажат че са с богомилски корени, след като трябва да се срамуват, ако това наистина се окаже вярно.

Не разбирам какво искаш да кажеш с това, че "след Схизмата от 1054 г. източните християни са обявени за еретици от Рим и двете понятия са равнозначни"?! Че "източни християни" е синоним на "богомили" ли? Ако това имаш предвид не съм съгласен с теб. Римокатолическата църква не ни счита за богомили. Но е вярно, че след Схизмата от 1054 г. и Изтока, и Запада си налагат взаимно анатема. Може би това имаш предвид, или...?

Неактивен Александър

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 108
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Богомилството
« Отговор #4 -: август 15, 2018, 19:14:12 pm »

Не разбирам какво искаш да кажеш с това, че "след Схизмата от 1054 г. източните християни са обявени за еретици от Рим и двете понятия са равнозначни"?! Че "източни християни" е синоним на "богомили" ли? Ако това имаш предвид не съм съгласен с теб. Римокатолическата църква не ни счита за богомили. Но е вярно, че след Схизмата от 1054 г. и Изтока, и Запада си налагат взаимно анатема. Може би това имаш предвид, или...?

Не, Римокатолическата църква не ни счита за богомили. Но след Схизмата и взаимното налагане на анатемата, западните летописци говорят за нас като за еретици. Така понятията се объркват и в много от случаите , пък и при тогавашните възможностти за обмен на информация, явно не са и правили мого труд да разграничават понятията. Така в хрониките на албигойските войни има смесване на понятията "бугри" ( т.е. българи ) и еретици. Тогава на Запад все още е бил силен шокът от разгрома на кръстосците при Одрин. Трябва да се има впредвид, че доста от плените рицари са живяли дълго време в България преди да бъдат освободени.

Неактивен Пламен

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 852
  • Пол: Мъж
    • Профил
    • Православие
Re: Богомилството
« Отговор #5 -: август 15, 2018, 21:08:09 pm »
Не, Римокатолическата църква не ни счита за богомили. Но след Схизмата и взаимното налагане на анатемата, западните летописци говорят за нас като за еретици. Така понятията се объркват и в много от случаите , пък и при тогавашните възможностти за обмен на информация, явно не са и правили мого труд да разграничават понятията. Така в хрониките на албигойските войни има смесване на понятията "бугри" ( т.е. българи ) и еретици.

Нормално е да ни счита за еретици, както и ние считаме тях за такива. Та нали анатемата е взаимна? Това смесване на понятията може да не е случайно. Ереста на албигойци, катари и богомили е една и съща. Различните имена са според населенето място. Като се има предвид, че богомилството е възникнало в България и е заляло цяла Европа, предполагам съвсем естествено е било да не се прави разлика между еретици и българи. Все пак, трябва да се прочете по-голяма част от мястото, откъдето си почерпил тази информация, за да се види в кой смисъл е казано това.

Тогава на Запад все още е бил силен шокът от разгрома на кръстосците при Одрин. Трябва да се има впредвид, че доста от плените рицари са живяли дълго време в България преди да бъдат освободени.

Тая битка е твърде показателна за политиката на западняците, която не се различава от сегашната. Какво е поучително в нея? През 1202г. папата организира 4-тия Кръстоносен поход уж да освободи Светите земи от мюсюлманите, но кръстоносците завладяват през 1204г. християнски Константинопол и създават на мястото на Византийската империя Латинска такава. Малко преди това България при Асен I през 1185г. се освобождава от гръцко робство. В годината на създаването на Латинската империя (1204 г.) цар Калоян сключва уния с папа Инокентий III  и последният му дава титлата "крал", а на патриарха - титлата "примас", при което Калоян се задължава да спазва принципа на папоцезаризма (превъзходство на църковната над светската власт). Тоест според унията Калоян се задължава да се съобразява с папата във всяко едно отношение при управлението на страната.  Уж е сключена уния, пък в същото време новосъздадената Латинска империя проявява претенции към земите на България. Калоян предлага на латинския император Балдуин Фландърски да сключат мирен договор, но той отказва и в резултат през 1205г. се състои битката при Одрин.  Балдуин е пленен и заточен в Търново - новата столица на Второто Българско царство. Посещавал съм Търновската крепост и Балдуиновата кула, за която има предание, че там е бил затворен Балдуин Фландърски, където по-късно умира.
« Последна редакция: август 15, 2018, 21:11:53 pm от Някой си »