Първо послание на св. Климент Римски към коринтяните

[alex]

Здравейте, в тази тема ще публикувам послание на св. Климент Римски който е един от отците на църквата.

Превел от старогръцки – Варненският и Преславски митрополит Симеон, 1912 г.
Ревизия на превода – Георги Шопов, 2014 г.

Ето първо малко информация за това кой е Климент Римски:

Св. Климент, епископ Римски, е един от първите апостолски ученици, които са били сподвижници първо на св. апостоли, а след смъртта им станали техни приемници и продължители на Христовото благовестие и затова са наречени апостолски мъже. В литературата има спор за това колко души в първия век на християнството са били с името Климент, един или двама и кой от тях е написал първото послание до коринтяните, което преведох от гръцкия оригинал. Според някои, двама са носили такова име. Единият от тях бил споменатият в посланието на апостол Павел до Филипяните: „па моля и тебе, искрени сътруднико, помагай тям, които се подвизаваха в благовестието заедно с мене и с Климент и с другите ми сътрудници, чиито имена сa в книгата на живота.“ [1], а вторият бил римлянин, получил образованието си в Рим, римски жител до край, член и водач на Римската църква, на когото и принадлежало посланието до коринтяни. Ала други отхвърлят горното твърдение и приемат, че в апостолските времена е живял само един Климент – този, когото споменава апостол Павел във Фил. 4:3. Това мнение те поддържат със следните съображения: Ако наистина – казват те – бяха двама Климентовци, това би било споменато от св. Ириней, един от най-древните писатели и йерарси, който през второто столетие е светителствувал в Лион, древен град на днешна Франция.
Действително, когато споменава първите епископи на Римската църква, св. Ириней пише така: „Блажените апостоли, след като основали църквата, връчили епископското служение на Лин. За този Лин споменава Павел в посланието до Тимотей. След него бил Анаклет, на трето място от апостолите получил епископство Климент, който е виждал блажените апостоли и е общувал с тях, пазещ проповедта на апостолите в ушите си и преданието им пред очите си. И той не бил само той такъв, понеже имало мнозина други, които били наставлявани от апостолите.“ [2]. В този цитат св. Ириней не казва изрично, че Римският епископ Климент не е споменатият в посланието на апостол Павел до филипяните, а би трябвало да спомене това, ако наистина са били двама Климентовци, за да обозначи точно и ясно, кой от двамата е бил Римски епископ. Освен това, в посланието на св. Климент до коринтяни няма ни най-малък намек, от който да може да се извади заключението, че писателят на това послание е римлянин. И други древни църковни писатели след Ириней, като Ориген, Евсевий и Йероним, нито приемат двамата Климентовци, нито ги различават един от друг, така че, не ни остава друг Климент освен оня, когото споменава св. апостол Павел във Фил. 4:3.

Какъв бе по народност св. Климент, от кой град бе, с какво се е занимавал, кога и как е приел Христовата вяра – за всичко това положителни данни нямаме. Някои писатели, като вземат предвид, че св. Климент в разни места от посланието до коринтяни употребява изрази като следните: „баща ни Иаков“, „баща ни Авраам“, правят заключението, че той бил евреин. Но това не е правилно, защото и ние наричаме наши отци много от божиите угодници – евреи, гърци и римляни по плът – без да сме от тяхната народност. Св. Йоан Златоуст от своя страна в тълкуванието на Фил. 4:3 дава да се разбере, че св. Климент е следвал и помагал на ап. Павел навсякъде, където проповядвал Христовото евангелие. Но и това не е вярно, защото никъде в Новия Завет не се споменава, че св. Климент е бил сподвижник на ап. Павел. Името на св. Климент се среща само в посланието до филипяните и от това изглежда да е по-вероятно мнението на ония, които поддържат, че той е бил един от филипяните, които повярвали в Господа Иисуса между 53-55 год., когато за пръв път ап. Павел е проповядвал Господното слово във Филипи.

По-подробни сведения за произхода, рода и възпитанието на св. Климент се срещат в така наречените Климентини [3]. В тях се разказва, че бащата на св. Климент, Фавст и майка му, Матидия, са били от рода на римските царе и освен Климент, имали още двама по-големи синове близнаци – Фавстин и Фавстиниян. Матидия, за да се избави от задирките на девера си, взела двамата си синове близнаци и със съгласието на мъжа си, отплувала за Атина, където смятала да възпита синовете си. Но по пътя корабът се разбил от бурята, Матидия изгубила синовете си, а тя сама била изхвърлена на един остров. Фавст, като не получил дълго време известие за участта на жена си и синовете си, изпратил хора в Атина, за да ги търсят. Ала те, като се върнали, му казали, че ги нямало в Атина и никой не знаел какво е станало с тях. В отчаянието си Фавст оставил Климент в Рим и тръгнал да търси из приморските градове жена си и синовете си. В същото време, последните, заробени от морски разбойници, били продадени на една вдовица и възпитани в елинската мъдрост, а по-късно приели християнството и станали сподвижници на апостол Петър.

[alex]

Климент пък, като пораснал и изучавал елинска философия, от тъга, че изгубил родителите си, предал се на размишления за суетата на човешкия живот. При такова душевно разположение той чул за проповядваното в Юдея Христово учение, затова тръгнал за Палестина. Обаче буря го отвлякла в Александрия, където апостол Варнава му предал първите уроци от Евангелското учение. От Александрия отишъл в Кесария Палестинска, където се срещнал с апостол Петър, който го кръстил и направил свой сподвижник в проповедта на словото Христово. В едно от проповедническите си пътувания заедно с ап. Петър, той се срещнал с майка си и я разпознал. По-късно св. Климент и майка му намерили в Лаодикия Фавстин и Фавстиниян, преименувани вече в Акила и Никита и се разпознали. Св. Климент и братята му помолили ап. Петър да кръсти и майка им. В това време ап. Петър се запознал с един беден пътник на преклонна възраст, който влязъл в разговор с него и оспорвал ползата от молитвата. Оказало се, че този стар човек бил Фавст, Климентовия баща. Апостол Петър го завел при Матидия и синовете й, запознал го с тях и така след дълги страдания, родителите на Климент се срещнали и събрали със синовете си. Св. Климент придружавал ап. Петър навсякъде и вземал участие в апостолските му трудове. Той бил ръкоположен в епископски сан то ап. Петър и след епископите Лин и Клет, станал Римски епископ. Римският император Траян заповядал да приканят св. Климент да принесе жертва на идолите или ще бъде изпратен на заточение. Св. Климент предпочел второто и бил заточен в Понт. Но понеже тук той продължавал да проповядва словото Божие, Траян изпратил висок сановник да го прикани да млъкне и да не проповядва. Пратеникът на Траян изпълнил дадената заповед, ала св. Климент не преклонил глава, затова вързали на шията му котва и го хвърлили в дълбокото море. В деветото столетие, когато св. славянски просветители Кирил и Методий отивали да проповядват Евангелието на хазарите, намерили в Хресон мощите на св. Климент, взели ги и ги пренесли в Цариград.

Но тия сведения, изглежда са извлечени от апокрифни книги или от неизвестни източници и нямат такава историческа достоверност, каквато можеха да имат, ако бяха предадени от писатели, които излагат надлежно проверени събития. Затова при оскъдността от достоверни данни за живота и дейността на св. Климент, историята се ограничава да приеме за достоверно, че след Лин, Анаклет или Клет, той е бил трети по ред епископ, че светителствал девет години в Рим – от 92 до 101г. и починал според едни от древните писатели мирно, а според други мъченически. Последното приемат и нашите агиографни книги, и затова го наричат свещеномъченик. До края на деветото столетие бяха известни и на лице две Климентови послания до коринтяни. Оттогава насетне дълго време не се знаеше какво е станало с тях, затова и ги считаха за изгубени. Но когато учените се бяха заловили да изучават така наречения александрийски кодекс, който през 1628 г. Кирил Лукарис, първо Александрийски, а след това и Цариградски патриарх, подарил на английския крал Карол, те намерили в него освен Стария и Новия завет и двете Климентови послания. Понеже александрийският кодекс, според мнението на опитните палеографи, е от първите десетилетия на петото столетие, затова той се счита за един от много ценните ръкописи, останали от старо време. Но Климентовите послания се оказали осакатени. Известни части от тях липсвали. Ала и в това състояние те били издавани няколко пъти от 1633 г. до 1875 г., когато те за първи път виждат бял свят цели и неповредени. Издателят им е Високопреосвещеният Филотей Вриенний, който първо бил Серски митрополит, след това Никомидийски, а сега почиващ в оставка поради старост при Халкинското богословско училище, където той получил първото си богословско образование и което продължил в Германия под ръководството на гръцкия меценат на елинското образование Г. Зарифи.

Докато управляваше великата народна гръцка школа във Фенер, ученият Филотей Вриенний намерил цели двете послания на св. Климент в един ръкопис, съхраняван в библиотеката на божигробския метох във Фенер. Ръкописът е писан през 1056 г. Освен двете Климентови послания до коринтяните и някои други произведения от християнската писменост, ръкописът съдържал и много цененото произведение от 120-160 г., наречено „Дидахи“ (Поучение на дванадесетте апостоли), което е издадено за първи път на бял свят, от същия митрополит Филотей, преведено на български от г. Панаретова, професор в Роберт-колеж и е обнародвано в „Периодическото списание“ на Българското книжовно дружество.

За автентичността на второто Климентово послание до коринтяните още от древността има различни мнения. Едни мислят, че то не е писано от св. Климент, а от неизвестен автор. Други пък смятат, че то не било послание, отправено от св. Климент до коринтяни, а негова проповед, достигнала до Коринт и запазена там. Това мнение има и Високопреосвещеният Филотей Вриенний. Обаче има и друго мнение, че то било прибавка към съчинението „Пастир“ на апостолския мъж Ерм или послание отправено до коринтяни от Римския епископ Сотир, който е светителствал от 167г. до 175 г. Но дори и да се оспорва автентичността на второто Климентово послание, в древната църква то е било почитано и уважавано, както става явно от добрите отзиви, които правят за него някои древни писатели, както и от обстоятелството, че в древността то се е разпространявало заедно с първото Климентово послание, което единодушно всички – и стари, и нови критици, занимаващи се с древната християнска писменост, признават за дело на св. Климент.

За първото послание на св. Климент Римски към Коринтяните има много добри отзиви още от най-древните времена на християнската църква. св. Ириней го нарича „най-задоволително“; Евсевий „велико и чудно“; Йероним „твърде полезно“; Фотий „забележително“, Климент Александрийски го има за апостолско – в по-широкия смисъл на думата – писмо. Дионисий, епископ Коринтски, от 175 г. свидетелства, че това послание на св. Климент като твърде поучително, се четяло в църква всяка неделя. Евсевий, Епифаний и Йероним споменават, че по-късно то се четяло не само в Коринтската, но и в други църкви. Тази употреба на първото послание на св. Климент в разни места на древната църква е дало повод да бъде разпространявано в ръкописи, съдържащи Свещеното писание, както става явно от споменатия по-горе александрийски кодекс. По същата причина трябва да се обясни и това, че двете Климентови послания са включени в реда на светите и уважавани книги, изброени в 85-то апостолско правило. Важността и значението, което християнската църква от древността е отдавала на това послание, ми дадоха повод да изпълня едно отдавна назряло желание – да го преведа на български. Преводът и всички други сведения за посланието и авторът му са според изданието на Високопреосвещения Филотей Вриенний, красноречив учен и мой уважаван учител, при когато учих в последните класове на Халкинското богословско училище през 1861-1863 г.
Варненския и Преславски Симеон, 1912 г

[alex]

Глава 1.

Поздрав към коринтяните и похвала за благочестието им преди да се появи разкол сред тях.
Божията църква пребиваваща [1] в Рим до Божията църква пребиваваща в Коринт – до призваните, осветени по Божията воля чрез нашия Господ Иисус Христос: благодат вам и мир да изобилва [2] от Всемогъщия [3] Бог чрез Иисус Христос.
1.
Поради нещастията [4] и премеждията [5], които внезапно и едно след друго ни сполетяха [6], струва ни се, че закъсняхме да обърнем внимание на разискваните сред вас събития [7], възлюбени, на чуждия и странен за Божиите избрани осквернителен [8] и нечестив [9] бунт [10], който няколко лица, действащи прибързано [11] и самонадеяно [12], разпалиха до такова степен на безумие, че вашето почтено и прочуто име, достойно да бъде обичано от всички, се похули твърде много [13].
2.
Защото кой е пребивавал сред вас и не е похвалил ваша вседобродетелната и твърда вяра? Кой не се е възхитил на вашето мъдро и искрено благочестие в Христос? Кой не е разгласил вашия щедър и гостолюбив [14] нрав [15]? И кой не се е възхитил на вашето съвършено и здраво знание?
3.
Защото всичко вършехте без лицеприятие и постъпвахте според Божиите заповеди [16], покорявахте се на вашите водачи [17] и отдавахте подобаващата се почит на старците [18] сред вас. От младите изисквахте да бъдат умерени [19] и почтени [20] в своите възгледи. На жените нареждахте да вършат всичко с безукорна, благопристойна и чиста съвест и да обичат мъжете си, както подобава. Поучавахте ги да не отстъпват от покорството, като управляват добре своя дом и във всичко да бъдат благоразумни [21].
____________________________________________
[1] пребиваваща (гр. παριοκωσα) – която временно пребивава, скитаща, която живее в чужда страна. Това изразява съзнанието на християните, че са чужденци и пришълци на земята, които тук нямат постоянно местопребиваване и гражданство, но живеят в определено място на света, като временно пребиваващи чужденци (1Перт 2:11). Писателят на Посланието към Диогент (глава 5) казва, че християните живеят в родните си места, но като временни заселници (παροικοι).
[2] благодат вам и мир да изобилва – същия израз като в 1Петр. 1:2 и 2Петр. 1:2
[3] Думата буквално е Вседържител (Пантократор).
[4] нещастията – (гр. συμφορά) – беда, нещастие. В 1 Царе 4:17 се казва: „Настъпи голямо бедствие в стана“ (след поражението на израилтяните от филистимците).
[5] премеждията – (гр. περίπτωσις) – случай, обстоятелство.
[6] изразът: „Поради нещастията и премеждията, които внезапно и едно след друго ни сполетяха“, вярно описва гоненията, които християните в Рим са имали по времето на Домициан. Отношението на императора е било своенравно и атаките срещу тях са се повтаряли. По времето на Нерон гоненията са били жестоки и мащабни и са били за зрелище на масите. За разлика от него, Домициан използва
1Климен, стр. 11
юридически методи и от време на време срещу християните са се повдигали обвинения, незначителни по мащаб.
[7] изразът: „за разискваните сред вас събития“, някои превеждат: „делата, за които се допитахте до нас“. Те също обръщат внимание на факта, че името на Климент не се появява в това послание. Според тях коринтяните се допитват до братята си в Рим, които са лични приятели на техния апостол Павел. Но за такъв превод вместо: eεπιδητωμενον παρ υμιν трябва да се стои par παρ υμων. Затова, ние смятаме, че в този израз няма основание за предположението, че коринтяните относно своите дела са се обърнали към църквата в Рим и нейния епископ. Тук, както и на другите места в посланието, няма никакъв намек за това. Напротив, в глава 47 се вижда, че сведението за коринтските безредици е достигнало до римските християни, както и до римските езичници, именно от слухове.
[8] осквернителен – (гр. μιαρός) – нечист, омърсен, осквернен. Използва се за ритуална или морална нечистота, например в смисъл на осквернен пред Бога или недостоен. Среща се в Тит 1:15: „За нечистите (μιαροῖς) и невярващите нищо не е чисто.“
[9] нечестив – (гр. ἀνόσιος) – безбожен, нечестив, нечист пред Бога. Означава липса на святост и благочестие, противоположност на нещо свещено. Среща се в 2 Тимотей 3:2: „Хората ще бъдат… нечестиви (ἀνόσιοι).“
[10] бунт – ( гр. στάσις) – разпра, спор, смут, метеж (1Kлим. 1:1, 2:6, 3:2, 46:9, 51:1, 54:2, 57:1, 63:1)
[11] действащи прибързано – (гр. προπετῆ) – безочливи , буйни , избухливи, прибързани.Това е описание на човек, който е груб или безцеремонен, проявява липса на уважение или не се съобразява с нормите и правилата. Среща се в 2 Петрово 2:10, където се говори за хора, които „живеят по страстите си“, с жестокост и без задръжки.
[12] самонадеяни – (гр. αὐθάδης) – непокорен, самонадеян, упорит, арогантен. Отнася се до човек, който е горд, самоуверен и проявява упорство в своето непокорство. Среща се в Тит 1:7, където се говори за „негодни учители“, които са αὐθάδης.
[13] се похули твърде много – разбира се, от езичниците, до които също дошла мълвата за разногласията между християните в Коринт, както се вижда в глава 47.
[14] гостолюбив – По това време все още не е имало сгради, където да стават богослуженията. Църквата се е събирала в домовете на вярващите и затова тук е възможно да не става въпрос просто за гостуване. По-вероятно е гостоприемството да се отнасят за хората, които са отворили домовете си за църковните събрания.
[15] нрав – (гр. ἦθος ) – етос, обичай, нравствен манталитет на народ, култура или епоха; (1Kлим. 21:7)
[16] пасажът: „Защото кой е пребивавал сред вас … постъпвахте според Божиите заповеди“ е цитиран от Климент Александрийски в Стромати IV. 17.
[17] водачи – (гр. ηγωεμνοι) предстоятели; Може да се отнася като цяло за църковните ръководители, без значение на положението и длъжността им.
1Климен, стр. 12
[18] старците – (гр. πρεσβυτερος ) – или презвитерите; Тъй като размирицата в Коринт е била свързана с църковния ред, то думата πρεσβυτέροις, трябва да се разбира не просто като по-старите или по-старшите членове на църквата, но като църковната длъжност презвитер, с което в древността се е свързвала и напълно зрялата възраст. Виж гл.44, 47.
[19] умерени (гр. μέτρια) – умерено, скромно, въздържано
[20] почтени (гр. σεμνὰ) – почтено, честно, сериозно, благородно, благопристойно
[21] благоразумни – (гр. σωφρονέω) – целомъдри, трезво мислещи, обратното на безумни, скромни, умерени.

[alex]

Глава 2. Духовното състояние на коринтяните преди разкола.

1.
Всички бяхте смирени, за нищо не се гордеехте, бяхте по-готови да се покорявате, отколкото да заповядвате [1]; по-приятно ви бе да давате, отколкото да вземате [2], задоволявахте се с това, което Христос[3] ви бе снабдил [за земния път], внимавахте на словата Му, като ги съхранявахте старателно в сърцето си[4] и имахте пред очи страданията Му.
2.
Така дълбок и изобилен мир бе даден на всички, [имахте] ненаситен копнеж да правите добро и пълното изливане на Светия Дух бе на всички ви;
3.
Изпълнени със свети желания, от усърдие за добро, с благочестиво упование[5] издигахте ръце към Всемогъщия[6] Бог и Го молехте да бъде милостив към вас, ако неволно в нещо сте съгрешили.
4.
Денем и нощем се борехте[7] за цялото братство[8], за да се спасява с милост и състрадание[9] броят на Божиитe избрани.
5.
Бяхте искрени и чистосърдечни, без да таите злоба един към друг.
6.
Всеки бунт[10] и всяко разцeпление[11] ви бяха отвратителни. Плачехте за прегрешенията на ближните си; техните недостатъци сметяхте за свои.
7.
Не се отказвахте да правите всякакво добро, „готови за всяко добро дело“ [12].
8.
Украсени с такъв добродетелен и почтен живот[13], вършехте всичко със страх Божи. Заповедите и оправданията на Господа бяха записани върху скрижалите [14] на сърцето ви [15].
____________________________________________
[1] Ср. Еф. 5:21, 1Петр. 5:5
[2] виж ДА 20:35
[3] Поради сходството в думите и неяснота в манускрипта, някои четат Бог вместо Христос. В такъв случай може да приемем, че по този начин е изразена вярата в божествеността на Иисус Христос. Поради споделените свойства на двойнствената Му природа, Христовите страдания са наречени страданията на Бога. По този начин е изразена вярата в божествеността на Иисус Христос.
[4] сърцето си (гр. σπλάγχνοις) дълбоко в себе си, най-вътрешните части
[5] упование – (гр. πεποιθήσεως) – увереност, дръзновение, упование.
1Климен, стр. 13
[6] Думата буквално е Вседържител (Пантократор).
[7] Кол. 2:1
[8] 1Петр. 2:17
[9] В манускрипта е съвест (гр. συνειδήσεως), но мнозина предполагат, че тук има грешка в текста, за това заменят думата със състрадание (гр. συναισθήσεως).
[10] бунт ( гр. στάσις) – раздор, разпра, спор, бунт, метеж. (1Kлим. 1:1 2:6, 3:2, 46:9, 51:1, 54:2, 57:1, 63:1)
[11] разцепление – (гр. σχίσμα) – разделение, църковен разкол, схизма
[12] Тит 3:1
[13] или гражданство
[14] скрижалите – (гр. πλάτη) -широта, ширина, обратното на краищата на Земята; скрижали (плочи) – Моисей донесе от планината каменните скрижали (плочи).
[15] Ср. Притчи 7:2-3, 2 Коринтяни 3

[alex]

Глава 3. Жалкото състояние на църквата в Коринт след размириците, възникнали от завист и съперничество.

1.
Бяха ви дадени всяка слава и уголемяване [1] и изпълни се написаното: [2] „възлюбеният яде и пи, уголеми се и затлъстя, и отритна[3]“. (Втор. 32:15)
2.
От това се породиха ревност и завист, препирня и раздор[4], преследване и бъркотия, война и плен. [5]
3.
Така въстанаха безчестните срещу почтените, безславните срещу славните, глупавите срещу мъдрите, младите срещу старите[6]. [7]
4.
Затова си отидоха правдата и мирът – тъй като всеки е оставил страха от Бога, и във вярата Му е станал късоглед, нито ходи по правилата на Неговите заповеди, нито води живот, подобаващ на Христос [8], но всеки върви според прищявките на своето лукаво сърце, и е обзет от несправедлива и нечестива завист, чрез която и смъртта влезе в света. [9]
____________________________________________
[1] уголемяване – (гр. πλατυσμος): разширение, широта, уголемяване. Често с тази дума църковните отци описват радостното състояние на сърцето.
[2] Тук, както и на други места, Климент цитира библейските думи според текста на Септуагинтата. Цитата не е буквално точен. Използвана е типология в тълкуването на старозаветния текст, като под възлюбеният Климент разбира християните.
[3] отритна – Ритникът в случая е израз на горда независимост.
[4] раздор – ( гр. στάσις) – разпра, спор, бунт, метеж. (1Kлим. 1:1, 2:6, 3:2, 46:9, 51:1, 54:2, 57:1, 63:1)
[5] 2 Кор 12:20, Яков 3:16
[6] старците – (гр. πρεσβυτερος ) – или презвитерите; Тъй като размирицата в Коринт е била свързана с църковния ред, то думата πρεσβυτέροις, трябва да се разбира не просто като по-старите или по-старшите членове на църквата, но като църковната
1Климен, стр. 14
длъжност презвитер, с което в древността се е свързвала и напълно зрялата възраст. Виж гл.44, 47.
[7] Исая 3:5
[8] Фил. 1:27, Eфес. 4:20
[9] Прем.2:23-24 „Бог създаде човека за нетление и го направи образ на Своето вечно битие, но поради завистта на дявола смъртта дойде на този свят и я вкусват онези, които са на негова страна.“