Автор Тема: Не искам вече, Христе мой, да тълкувам, а да живея  (Прочетена 833 пъти)

Неактивен нищ по дух

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 660
    • Профил
О. Харалампос Пападопулос

Рушим, Господи, дара на живота. Честта, която ни оказа да ни приведеш от небитието в живот, от тъмнина в светлина. Безчестим я всекидневно, по много и различни начини. Най-лошият от всички е отказът да се оставим на Твоя план, на Твоя промисъл и мъдрост. Противим се, водим битка и накрая се задушаваме.

Ако обаче, Христе мой, се оставяхме, ако се отпускахме и Ти се доверявахме, щяхме да бъдем спокойни и щастливи. Но искаме всичко ние да решим, с нашата логика и нашите планове. Не е лошо да планираш, но е трагично да не знаеш, че в живота не контролираш всичко.

В действителност да искаш всичко да контролираш е омраза към живота. Защото животът е тайна. И тайните не ги анализираш, а ги живееш. Оставяш се на свободата на тяхната непознаваемост, на тайната на утрешния ден, който не знаеш.

Господи, колкото повече раста, искам по-малко да разбирам и повече да усещам. Искам всеки ден да Ти се противя все по-малко, място да направя да влезеш с Твоите тихи стъпки, във всяка част на моя живот. Просветли всеки кът на моето битие, ходи по земята на плътта ми, простри се върху небето на душата ми, целият да стана светлина.

Не искам вече, Христе мой, да тълкувам, а да живея. Да живея Твоето присъствие във всяка форма и състояние на живота. Да Те гледам във всяко нещо, което ме гледа, да Те чувам в това, което ми говори, да Те докосвам във всяко докосване на живота, да Те вкусвам всеки път, когато ям и пия от Твоите дарове.

Ти си навсякъде, Господи, и го зная, но не е достатъчно само това, трябва и да го видя, да го почувствам, да го преживея. Затова се нуждая от Твоята помощ – от ума да сляза в сърцето, от думите в делата, от страха в радостта. Не стигат само моите усилия, не стига само да го искам, нужни са Твоите ръце да прегърна отломките вътре в мен.

Нуждая се от Твоето слово да създам нов език, на който да говорят моите мечти. Нуждая се от Теб, защото стълбицата от земята към небето, от ума към сърцето е висока и има много стъпала. Искам някой да ме държи, когато падна, да зная, че каквото и да стане, съществува някъде Твоята прегръдка. . .

Превод: Константин Константинов

https://otecharalampos.wordpress.com/2020/10/13/не-искам-вече-христе-мой-да-тълкувам-а/

Амин.
« Последна редакция: февруари 21, 2021, 00:40:18 am от Петър »

Неактивен Hans

  • Участник
  • **
  • Публикации: 63
    • Профил
Създателят ни е създал по Свой образ и ни е дал свободна воля. Тази свободна воля Той иска да я използваме, за да познаем доброто и злото, да претърпим провали, падения, разочарования не защото не ни обича, а за да се обърнем към Него и да го признаем със сърцето си за наш баща. Той иска от нас развитие, стремеж към усъвършенстване да правим добро и да не се изморяваме от това, иска да сме активни членове на обществото. Един самовглъбил се в себе си човек, който е направил оброк, че ще си кротува и ще живее смирено и в отделяне от външния свят в името Божие, с какво този човек ще е полезен на другите, какъв ще бъде неговия плод на ръцете му, дали ще направи семейство, дали ще възпита деца и внуци, дали ще има контакти с много други хора и ще разпространява словото. Може би някой хора се раждат с такъв характер, може би за тях това е максимума на възможностите им, но за мнозинството от тях си е просто ден да мине, друг да дойде. Ядосвам се на хора, които си живеят по течението, каквото стане, ей така един лешперлък, Той Бог за всичко ще промисли, разбира се, че ще промисли, но някой ден в Божието царство някой ще живея близо до храма, други в далечните обиталища, защото на едни ще се даде повече, защото не са се жалели, а други ще живеят в сламени колиби.

Неактивен нищ по дух

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 660
    • Профил
Създателят ни е създал по Свой образ и ни е дал свободна воля. Тази свободна воля Той иска да я използваме, за да познаем доброто и злото, да претърпим провали, падения, разочарования не защото не ни обича, а за да се обърнем към Него и да го признаем със сърцето си за наш баща. Той иска от нас развитие, стремеж към усъвършенстване да правим добро и да не се изморяваме от това, иска да сме активни членове на обществото. Един самовглъбил се в себе си човек, който е направил оброк, че ще си кротува и ще живее смирено и в отделяне от външния свят в името Божие, с какво този човек ще е полезен на другите, какъв ще бъде неговия плод на ръцете му, дали ще направи семейство, дали ще възпита деца и внуци, дали ще има контакти с много други хора и ще разпространява словото. Може би някой хора се раждат с такъв характер, може би за тях това е максимума на възможностите им, но за мнозинството от тях си е просто ден да мине, друг да дойде. Ядосвам се на хора, които си живеят по течението, каквото стане, ей така един лешперлък, Той Бог за всичко ще промисли, разбира се, че ще промисли, но някой ден в Божието царство някой ще живея близо до храма, други в далечните обиталища, защото на едни ще се даде повече, защото не са се жалели, а други ще живеят в сламени колиби.
Свободната ни воля е да изберем Божията воля и да сме наистина свободни, ако не я изберем ставаме роби с господар Сатана и тогава нямаме свободна воля.
Ако към всяко добро същество се добави още едно се пееше в песен.
Ако в един малък град има един и още един до него и още 4 и още 800 и още 16 000 и т.н. самовглъбили се, кротки, мирни и добри, слушащи Бог, какво по-хубаво от това?

Неактивен Hans

  • Участник
  • **
  • Публикации: 63
    • Профил
Самовглъбяването е като слугата, който е заровил жълтицата в земята. Прочетете Матея 25 и помислете по темата.

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.
18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Активен Luki

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 253
  • Пол: Мъж
    • Профил
Самовглъбяването е като слугата, който е заровил жълтицата в земята.-цитат на Hans

Това не харесвам у някои протестанти,според тях трябва да сме железни(да ама сме от пръст),трябва да се развихрим та да ни видят всички.
Hans,много лесно съдим брата си, преди да знаем в какво положение се намира и вместо да помагаме ние вредим.

;Радвайте се с тези които се радват,плачете с тези които плачат;
;Блажени НИЩИТЕ ПО ДУХ;

Неактивен нищ по дух

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 660
    • Профил
Самовглъбяването е като слугата, който е заровил жълтицата в земята.-цитат на Hans

Това не харесвам у някои протестанти,според тях трябва да сме железни(да ама сме от пръст),трябва да се развихрим та да ни видят всички.
Hans,много лесно съдим брата си, преди да знаем в какво положение се намира и вместо да помагаме ние вредим.

;Радвайте се с тези които се радват,плачете с тези които плачат;
;Блажени НИЩИТЕ ПО ДУХ;
Такова е част от учението на някои протестантски църкви, защото буквално приемат и забравят, че има и други притчи.

Неактивен нищ по дух

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 660
    • Профил
Самовглъбяването е като слугата, който е заровил жълтицата в земята. Прочетете Матея 25 и помислете по темата.
Много пъти съм мислил и обсъждал, ама само с умуване и мъдруване, колкото и ако въобще го имаме не става. Словото да се вселява в нас, така пише.

***

Слугите от притчата за талантите принесли нещо на господаря. А ако те не бяха донесли никакъв доход, разпилели, загубили, как би се отнесъл към тях господарят? Какво би станало с тях? А ние знаем, какво би се случило с тях, защото в друга евангелска притча блудният син не умножил бащиното наследство, не запазил, а разпилял своето наследство напразно и живял в далечна страна, но когато той се върнал при баща си, последният отново го обогатил.  А ето слугата, който, както изглежда, нищо лошо не сторил, просто заровил таланта в земята и казал на стопанина: „Ето ти твоето”, се подлага на осъждане, защото той не доверил своя живот на Бога. „Аз знаех, че ти си жесток човек, жънеш, гдето не си сял, и събираш, гдето не си пръскал”,  казал слугата. Колко често слушаме от хората такива думи, че Бог е жесток, че Бог е несправедлив, - думите на раба,  който не умножил  своите таланти, закопал ги в земята. Той не повярвал, че Бог е благ, че Той му се доверява, че Той го обича, а поискал да живее с увереността, че за нищо не отговаря, че има свои правила.


А в нашата християнска вяра няма никакви правила, които биха ни давали за нещо някаква гаранция. Ние не можем да се скрием нито зад традициите, нито зад някакви общи установления и да мислим, че ако ги изпълняваме, ни е гарантирано спасението. Нищо подобно не ще има.  Господ ни доверява нашия живот, та ако искаме, ако рискуваме да станем християни, да се стараем да бъдем християни винаги и на всяко място. Ако човек стои на място, мислейки, че ако аз не живея, значи, не греша, ако не ходя, значи, не падам, то той не отива към Христос.


На всеки от нас е дадена огромна свобода и отговорност, а това е много сложно. Тежко е за човека да живее в свобода, да повярва, че Бог така го обича, че няма сякаш никакво значение,  умножил ли си ти своя талант, но по-важно е друго: със същото ли доверие се отнасяш ти към Бога,  както Бог ти се доверява? Обичаш ли Бога истински? Съществуват ли отношения на любов и правда?


Ние винаги се боим да не сгрешим, търсим готови отговори на всички въпроси. Сега едни от най-популярните книги сред християните – това са отговори на въпроси за духовния живот. Ние мислим, че ако прочетем всички отговори, ще започнем да живеем по-християнски, напълно забравяйки за това, че Евангелието ни учи да ходим по водата.


Когато човек доверява своя живот на Бога,  той престава да се бои. Той не се бои да не загуби нещо, не се бои даже да сгреши, защото ако той върви към Бога, но по пътя пада, заблуждава се и греши, Господ все едно го води след Себе Си, все едно Го спасява.

https://www.pravmladeji.org/node/1833

Неактивен Hans

  • Участник
  • **
  • Публикации: 63
    • Профил
Самовглъбяването е като слугата, който е заровил жълтицата в земята.-цитат на Hans

Това не харесвам у някои протестанти,според тях трябва да сме железни(да ама сме от пръст),трябва да се развихрим та да ни видят всички.
Hans,много лесно съдим брата си, преди да знаем в какво положение се намира и вместо да помагаме ние вредим.
;Радвайте се с тези които се радват,плачете с тези които плачат;
;Блажени НИЩИТЕ ПО ДУХ;

Има два варианта, виждаш че някой съгрешава, но той се самоопределя като християнин и не го закачаш, не отиваш да му поговориш малко, за да го отклониш от духовното му разбиране за святост, защото Създателят така го харесва. Другия вариант е да направиш точно обратното, да намериш начин да му повлияеш за добро заради Името Божие малко да се посъбуди. Примерно православните в началото на демокрацията, 90-те години не правиха масово събирания за изучавания на Библията. Лошите протестанти точно обратното. Преди няколко години чух от устата на православен свещеник, че това поведение на православните е било грешка, че е трябвало да бъдат по-активни сред хората и даде за пример протестантите. Всички тези хора вярващи, които са ръчкали православната църква да е по-дейна спрямо миряните, те нещо лошо ли са правили според теб. И нека си спомним с каква братска любов се отнасяха православните към протестантите, когато те започнаха да си правят църкви и да благовестват сред хората зората на демокрацията. Когато пиша за някой нелицеприятни неща пак ще бъда лошия, ще бъда определян като обвинител от същите, които не искат да бягат все едно са на състезание, за да влязат насила в Божието царство, а предпочитат тихия, спокоен и лежерен живот. :109: :115:

Неактивен Hans

  • Участник
  • **
  • Публикации: 63
    • Профил
Нищ по дух. Християнската църква по много заблудителен начин учи хората какво означава любовта. Според християните любовта е емоция и чувства, усещания, да ама не. Любовта е 90 процента бачкане, работа и точно за това в "Стария завет", който не е стар, а си важи с пълна сила има заповеди за това как Създателят иска да живее Неговия избран народ. Ами прочетете ги тези правила, те не са написани случайно и се опитвайте да ги спазвате доколкото ви стигат силите и след като сте се провалили, защото неминуемо това ще се случи, самоусъвършенствайте се в духа на последния завет, който Бог е слючил с дома на Юда  и Израел, не с християните по света! Това го пише в Библията и не е случайно.

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 592
  • Пол: Мъж
    • Профил
Самовглъбяването е като слугата, който е заровил жълтицата в земята. Прочетете Матея 25 и помислете по темата.
Много пъти съм мислил и обсъждал, ама само с умуване и мъдруване, колкото и ако въобще го имаме не става. Словото да се вселява в нас, така пише.

***

Слугите от притчата за талантите принесли нещо на господаря. А ако те не бяха донесли никакъв доход, разпилели, загубили, как би се отнесъл към тях господарят? Какво би станало с тях? А ние знаем, какво би се случило с тях, защото в друга евангелска притча блудният син не умножил бащиното наследство, не запазил, а разпилял своето наследство напразно и живял в далечна страна, но когато той се върнал при баща си, последният отново го обогатил.  А ето слугата, който, както изглежда, нищо лошо не сторил, просто заровил таланта в земята и казал на стопанина: „Ето ти твоето”, се подлага на осъждане, защото той не доверил своя живот на Бога. „Аз знаех, че ти си жесток човек, жънеш, гдето не си сял, и събираш, гдето не си пръскал”,  казал слугата. Колко често слушаме от хората такива думи, че Бог е жесток, че Бог е несправедлив, - думите на раба,  който не умножил  своите таланти, закопал ги в земята. Той не повярвал, че Бог е благ, че Той му се доверява, че Той го обича, а поискал да живее с увереността, че за нищо не отговаря, че има свои правила.


А в нашата християнска вяра няма никакви правила, които биха ни давали за нещо някаква гаранция. Ние не можем да се скрием нито зад традициите, нито зад някакви общи установления и да мислим, че ако ги изпълняваме, ни е гарантирано спасението. Нищо подобно не ще има.  Господ ни доверява нашия живот, та ако искаме, ако рискуваме да станем християни, да се стараем да бъдем християни винаги и на всяко място. Ако човек стои на място, мислейки, че ако аз не живея, значи, не греша, ако не ходя, значи, не падам, то той не отива към Христос.


На всеки от нас е дадена огромна свобода и отговорност, а това е много сложно. Тежко е за човека да живее в свобода, да повярва, че Бог така го обича, че няма сякаш никакво значение,  умножил ли си ти своя талант, но по-важно е друго: със същото ли доверие се отнасяш ти към Бога,  както Бог ти се доверява? Обичаш ли Бога истински? Съществуват ли отношения на любов и правда?


Ние винаги се боим да не сгрешим, търсим готови отговори на всички въпроси. Сега едни от най-популярните книги сред християните – това са отговори на въпроси за духовния живот. Ние мислим, че ако прочетем всички отговори, ще започнем да живеем по-християнски, напълно забравяйки за това, че Евангелието ни учи да ходим по водата.


Когато човек доверява своя живот на Бога,  той престава да се бои. Той не се бои да не загуби нещо, не се бои даже да сгреши, защото ако той върви към Бога, но по пътя пада, заблуждава се и греши, Господ все едно го води след Себе Си, все едно Го спасява.

https://www.pravmladeji.org/node/1833

Разликата в статуса на Божия народ (Израел)в стария завет и този на Божия народ от новия завет(църквата) е голяма. Както и при хората, едно е отношението към децата на приятеля на Бога Авраам, съвсем друго отношението към Неговите деца предопределени за осиновление чрез вяра, приемайки Неговия спасителен план, по благодат, чрез Христовата жертва на кръста. Така както в притчата, добрия баща очаква с нетърпение и любов тези от децата си които са се отклонили и отделили от Него, да се завърнат с покаяние и смирение, за да им прости и отново да ги прибави към Своето семейство –„Църква Христова“
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!

Неактивен нищ по дух

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 660
    • Профил
Разликата в статуса на Божия народ (Израел)в стария завет и този на Божия народ от новия завет(църквата) е голяма. Както и при хората, едно е отношението към децата на приятеля на Бога Авраам, съвсем друго отношението към Неговите деца предопределени за осиновление чрез вяра, приемайки Неговия спасителен план, по благодат, чрез Христовата жертва на кръста. Така както в притчата, добрия баща очаква с нетърпение и любов тези от децата си които са се отклонили и отделили от Него, да се завърнат с покаяние и смирение, за да им прости и отново да ги прибави към Своето семейство –„Църква Христова“
Предопределение, отново ли това предопределение?
Нали в Йоан 3:16 знаеш какво е писано?
Защо трябва пък и да се иде по целия свят да се благовестява и да се спасяват души, защо е молитвата, ако ти е предопределено да стане нещо?

Неактивен нищ по дух

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 660
    • Профил
Нищ по дух. Християнската църква по много заблудителен начин учи хората какво означава любовта. Според християните любовта е емоция и чувства, усещания, да ама не. Любовта е 90 процента бачкане, работа и точно за това в "Стария завет", който не е стар, а си важи с пълна сила има заповеди за това как Създателят иска да живее Неговия избран народ. Ами прочетете ги тези правила, те не са написани случайно и се опитвайте да ги спазвате доколкото ви стигат силите и след като сте се провалили, защото неминуемо това ще се случи, самоусъвършенствайте се в духа на последния завет, който Бог е слючил с дома на Юда  и Израел, не с християните по света! Това го пише в Библията и не е случайно.
Заблудителен?
Какво не одобри от това което копирах?
Любов доколкото знам е глагол в иврит и означава действие, както пишеш, бачкане и работа, но и отношение и не става дума за плътска любов.
Ти спазваш ли всички 613 заповеди в Тора?

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 592
  • Пол: Мъж
    • Профил
Предопределение за спасение е грешно учение и аз съм против него. Аз говоря за предопределение за осиновлението, което Бог предопредели за тези които предузна че ще приемат Неговото спасение по благодат чрез вяра.Вярно пишеш че,  ако спасението беше предопределено само за някои, то благовестяването няма смисъл.
Ефесяни 1:3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;
4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
5 като ни е предопределил (нас, спасените чрез вяра)да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,
6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си,
« Последна редакция: юни 24, 2021, 22:27:29 pm от timo2 »
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!

Неактивен Hans

  • Участник
  • **
  • Публикации: 63
    • Профил
Нищ по дух, моля те да водим конструктивен диалог, а не да ме пробваш дали знам или не знам за какви 613 заповеди става въпрос. Нема как да се спазват всичките до една, защото няма Храм.
Заблудата идва от това, че църквата не учи, че вярата трябва да носи плодове, а че трябва само да се осланяме на любовта на небесния ни Баща и да оставим Той да ни обгрижва навсякъде и във всичко. Е няма такава ситуация, прочитате Танах-а, прочитате си заповедите и се опитвате да ги спазвате доколкото можете, защото така се освещавате, а каквото не достигне Бог ще го прибави, но трябва да има желание и практика. Новия Завет вдига летвата още повече, защото кара хората да разбират смисъла на тези закони, но ако не си ги прочел и не си информиран предварително, няма как да ги изпълниш и от духовната им страна. Ако пък само от духовната страна разглеждате нещата и не ги свързвате с материалния живот, в моите очи ще приличате на хипари, които си мислят само, че Бог е любов и че Той оправдава всичките ви беззакония, което няма как да е вярно. :102:

Неактивен нищ по дух

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 660
    • Профил
Нищ по дух, моля те да водим конструктивен диалог, а не да ме пробваш дали знам или не знам за какви 613 заповеди става въпрос. Нема как да се спазват всичките до една, защото няма Храм.
Заблудата идва от това, че църквата не учи, че вярата трябва да носи плодове, а че трябва само да се осланяме на любовта на небесния ни Баща и да оставим Той да ни обгрижва навсякъде и във всичко. Е няма такава ситуация, прочитате Танах-а, прочитате си заповедите и се опитвате да ги спазвате доколкото можете, защото така се освещавате, а каквото не достигне Бог ще го прибави, но трябва да има желание и практика. Новия Завет вдига летвата още повече, защото кара хората да разбират смисъла на тези закони, но ако не си ги прочел и не си информиран предварително, няма как да ги изпълниш и от духовната им страна. Ако пък само от духовната страна разглеждате нещата и не ги свързвате с материалния живот, в моите очи ще приличате на хипари, които си мислят само, че Бог е любов и че Той оправдава всичките ви беззакония, което няма как да е вярно. :102:
Не те пробвам, когато някой говори за Закона, то той е длъжен да го спазва изцяло и апостол Павел го е казал!
Можеш ли да посочиш в коя църква учат подобни неща, че Бог само ще ни обгрижва, а ние само ще стоим и ще чакаме?
И за какви хипари ми пишеш и от къде го измисли това и въобще кой християнин нарочно ще си живее както живеят хипарите, пък ще си мисли, че Бог ще му прости за всичко, няма такова нещо!