Стихове 2

[green mile]

И ако смисъл някакъв намирам-
да бъда-
то е единствено -
когато-
срещу течението се обърна-
и раздера реалния си ден...

Да ровя из обвивките си чужди-
натрапени от немощната тлен,
от всичко видимо
извайвам остриета-
за да изведа през мъртвите обвивки-
поне за кратък миг-
единственият смисъл в мен-
детето

[green mile]

Вероятно-
кухотата -
на мъглата
не би могла да издържи-
щом
се
оцвети
и изпълни
от кръвта

ако кръвта има посока,
точна до жестокост
/със себе си/
и не спира
за да се подпира-
на мъглатa

вероятно-
пътеката-
ще бъде
точка-
потръпваща,
пулсираща,

както сърцето,
което
има толкова много,
че си пречи,
ако не пръсне кръвта-
пронизващо с неспирни
електрични стрели-
само-себе си

в сърцето са пътеките

затова-

строшеното-
нахално
ще покълва

а споменът-
е само
малодушно извинение-
за правото на нови начала/а те начала ли са?/

на разума -парцалът-
натикан грозно-
в устата на дете-
за да не чува
съвсем разумната ни съвест-
как нещо ,някъде -'реве'

не позволява Истината спомен-
в спомен-
/вероятно/-
се превръща-
само това-
в което постоянно се завръщаш

[green mile]

Не отхвърляй
нежността ми-
нямам нищо друго-
не оставяй-
обичта ми-
родено дете-
не мога да го върна
обратно-
къде!
къде

[green mile]

Предизвикателството-
смелостта-
да видиш-
че да докоснеш прелестта на нечия
Дъга-
със своята добра усмивка-
прави просто -
нула-0-/твойта нула/

###

Предизвикателството-
способността-
от нула-
0-
да започенеш-
думата-0бичам-
без да сричаш
и-
без да е лъжа...

###


Предизвикателството-
лудостта-
да отмяташ-
законите-
подобно страници-
и да продължаваш-
да четеш-
оттатък-
докато разбереш-
че първо бяга времето-
подобно червей-
когато-
Небето целуне Земята...

[green mile]

Без Бог, успехът е циничен и жесток.

[green mile]

Когато-
денят-
ослепяващо -оглупяващо-шарен-паун-
се сгромоляса-
като обратно построена пирамида-
аз търся центъра-
сред черно-белите неми картини-
неми-
остриета,по които лъжата се стича със писък-
остриета,които изваждат като бримка-
душата-
поставят я във центъра,
а черно-белите неми картини,
рими,
рози със сърца ,наместо бодли
и сърца със форма на рози-
постилат килими-
за
да стъпи на тях
с поне една сълза по-малко-
безпътният-разпънат
ден...

***

Розата нямаше нищо-
само един параван
и няколко трънчета-
коити навътре обърна-
да не би назад-
да те върнат...

Розата нямаше нищо
Розата ти се даде-
за да порозовее-
малкият ти мъртъв ад...

О,колко грешна!!!-
каза ти-
та Розата показва прелести!...
Ухания!-
каква суета,
да видим...
лист след лист-
о,само прелести-
само ухания-
издърпах всичко-
вътре няма нищо?...

Отрони сълза-
Бог не бил тук-
розата е просто-
поредният малък боклук.
***

[green mile]

Все някой трябва да
слезе във пролома,

да извика
както лъч от пробождане,
да се разпукат скалите
на мрака

и да бликнат
във сила разтърсваща

Твоите извори,
мили Боже,
Твоите Извори.
Чакам Те.

[green mile]

Всичко е любов, хора.

Целият космос.
Всичко.

Дори да имаш вяра, планини
да местиш
Планини...
, ако любов
нямаш,
нищо не си.

Така пише, нали.

Ако някой не може да си представи
безкрайността на вселената,
нека опита да си представи
има ли предел любовта.

Представяте ли си любов с предел?

Страх да прегърнеш, да погалиш.
Да целунеш...
Л
Любов, ако нямаш, нищо не си.

Така пише.

Нещо като мерзостта на запустението.


А космос значи, beauty, красота.

Любовта е естеството на Бог,
Мисля
Или поне много важна част от това естество.

[green mile]

Още това делене на любовта.
Кой може да обясни какво точно е любов, че да я дели на видове...

А аз отново се убеждавам колко невероятен е Бог

По съвършенството на любовта.
Понеже Той е съвършен.

По красотата ще я познаете.


Любовта не търси своето..




.
1Коринтяни 13:4-8   
4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
.....

[green mile]

Защо си мислите, че работят
само тези, които се движат.
Тоест, чиято работа е нещо, което се вижда.


Дърветата не работят ли?
Кислород, дървесина, топлина, плод, от който можеш да живееш целия си живот, като се храниш.
Листа, билки, лечение, цветове.
Привличане на поезия и музика.
Корени, от които земята се държи.
Сянка, под която свиват своите хобитни селца рояк малки животи и треви.
Приют и убежище за птици.
Лечение на душата.
Има и още.

И ВСИЧКО това без да се движи дръвчето.
Не работи ли то?
Всъщност, то се движи.
Но не както мнозинството разбира това.

Има хора- дръвчета, както има и хора- мравки.
Не знам дръвче да е отрекло мравките, но имаше нещо за щурците...

Че са мързеливи.
А песните им.
От които може да заспи изтерзана душа, вероятно дори да се спаси живота на собственика й.
Това, че цялата красота пее от звуците на този нежен оркестър?

"Гиди, дърти мързелан..."
Ок.
Ама, ако дръвчещурче спаси живота ви, не викайте много.

То работи тихо, без да спира, без почивка.
Понася всички упреци и, ако го отрежат, няма да ви направи нищо.

Но Бог...

[green mile]

Който отразява света, остарява.
Който отразява Бог, се променя.
Както Бог реши.


Затова, тези, които чакат Бог, ще подновяват младостта си като орлите.

Бог казва истината.

[green mile]

отидох в света-
и видях нереалните дни,
нереалните хора-
лабиринти,
къртици-
не знаят,
не знаят,
не знаят,
а-
вършат,
вършат,
вършат-

стрелят-
не знаят-

растат напосоки-

стрелят-

говорят-

понякога пишат-

убиват-по малко,

много малко,

после си тръгват/винаги/


нищо не знаят-

живеят-надлъж -и-нашир-

две измeрeния-
третото -
рана,
в която копаят


не знаят...


^^^^^^


аз,самата, размахвах камшици от гняв-
недъгави хора,
недъгав живот,
и зараза
от немощ-

странни хора-
се движат подобно от гума балони-
балони,
балони,
балони,

не знаех,че имало
толкова много балони,
навързани,

мислят,че живеят с парите-

си,
ни,
ви,


прекосих булеварда-
сред пищящи коли-
болни върви навързани-
цяла система-
без капчица кръв-
само-немощ,
балони
и страх,
и безсмислие,
гняв


А Господ смирено на кръста висеше,
мълчеше...