1. Темата съм я чел.
2. до 11 век църквата си е била единна с папа, ту римски ту гръцки, ....
Здравей мирянин!
Предлагам да минем на "ти".
1. Щом си чел темата значи следиш форума от доста време преди да се регистрираш и си запознат с всичко, което съм пуснал до момента. Радвам се, че "днес" си решил да вземеш и участие. Форумът има крещяща нужда от активни потребители и засега по всичко изглежда че ти ще бъдеш такъв. Има обаче хора, които както започнат дадено начинание с голяма амбиция, така и го приключват от раз. Надявам се ти да не си от тях.
2. В началото Църквата наистина е била единна. Разколът обаче е започнал няколко столетия преди XI в. Великата схизма през 1054 г. представлява просто един официален акт на този разкол. Категорично не съм съгласен с теб, че през това време тя "
е била единна с папа, ту римски ту гръцки" в този смисъл, в който ти уж невинно искаш да ни вмениш. Щом отдавна следиш темите във форума не би трябвало да си пропуснал и тази:
"Догматът за Църквата". Като католик, който твърди, че е запознат с католицизма и е готов да обсъжда дори християнските догмати, за разлика от протестантите би трябвало да демонстрираш доста по-плодотворни разговори с православните. Още повече, че ние изповядваме (почти) един и същ Символ на вярата. Сега ти се предоставя тази възможност и за целта ще ти приведа един цитат от спомената ми тема:
Паството и йерархията на Църквата
- Христос е основал Своята Църква не върху хората, а върху Самия Себе Си и божественото Свое учение.
- Църквата се състои от паство и иерархия. И едните, и другите се намират в определени отношения помежду си и всички са подчинени на върховния съд на съборите.
- Църквата има за своя глава Самия Господ Иисуса Христа като основател, законодател и върховен неин пастир, Който невидимо я управлява чрез Светия Дух. Всички поместни църкви, които изповядват една вяра и имат общение в молитвите и таинствата, са части от една Вселенска Църква.
- Особеностите на видимото устройство на много поместни, самостойни църкви не им пречат да бъдат големи членове на общото тяло на вселенската Църква и да имат една глава - Христа, и един дух във вярата и благодатта. Това единство се изразява чрез общението в молитвите и тайнствата. Единичните поместни църкви зависят от своя поместен събор.
- Средоточната власт над Вселенската Църква представлява Вселенският събор, а не в една личност. Обстоятелството, че първенствуващите епископи се наричат глави на църквите, трябва да се разбира в смисъл, че те са наместници Христови, според думите на Свещеното Писание: "Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която той си придоби със Своята кръв" (Деян. 20:28).
- Православната Църква, придържайки се в учението към древните отци, признава, че всички епископи са равни помежду си по своята важност, по своето еднакво достойнство и свещеническа степен. Всички апостолски наследници (епископи) са еднакво приемници на Светите апостоли. Поради това тя отхвърля учението на римската Църква за главенството на папата. Според Свещеното Писание всичките Апостоли са били това, което и апостол Петър, т. е. всички са имали еднаква чест и власт. Следователно учението на Рим за някаква извънредна власт в Църквата, дадена на св. Петър, е изцяло заблуждение и измислица на амбициозните и властолюбиви папи. Католиците извеждат своето учение за властта на папата от Свещеното Писание, като се спират най-вече на следния текст: "Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18). Отците и учителите църковни отнасят тия думи не към Петра, както твърдят католическите богослови, а към неговото изповедание. За камък, върху който Христос е съзидал Църквата Си, или за нейна основа Светите отци признават оная вяра, или онова изповедание, което апостол Петър в името на всички е изказал по силата на своя бърз темперамент. Според това меродавно учение, следователно върху камъка на това изповедание е съзидана Светата Църква. Чрез тая вяра портите адови са безсилни против нея. Тази вяра притежава ключовете на небесното царство...
Относно коментара ти, че църквата "
е била единна с папа, ту римски ту гръцки, ...." от приведения цитат се вижда, че или изобщо не си запознат с догматиката на твоята църква, или че постът ти е тенденциозен. Нито понятието
"единство", нито понятието
"власт" се свързват с личността на папата. Единството на Църквата се отнася до следните три положения за нея:
Църквата е ЕДНА, защото:
- нейният глава е един – Христос;
- една е приетата от Него вяра;
- един е Божият Дух, Който действува в Светите Таинства и поставя пастирите на Църквата.
Средоточната власт пък над Вселенската Църква представлява Вселенският събор, а не в една личност - нито римският, нито гръцкият папа както ти се опитваш да ни вмениш. Не знам ти дали от непознаване или от преднамереност, но католицизмът със сигурност от преднамереност нарушава тези основни положения и не случайно в темата ми
"Лъжеученията на римокатолицизма" са посочени толкова много точки, които са свързани с тях:
1) политическото съществуване и структура на Ватикана с министерства, бюрокрация и банки;
.........
4) първенство на папата по власт;
5) притежаването и на светска власт от папата;
6) папската непогрешимост;
7) теориите, че папата е върховен съдия и първосвещеник, върховен авторитет и монарх на Църквата;
...................
25) убеждението, че "непогрешимият папа" е единственият пазител, съдия и тълкувател на Божественото откровение;
...................
27) отхвърлянето на равенството между епископите;
28) централизираната и деспотична административна система на Ватикана, където папата е абсолютен монарх, което е довело до цезаропапизъм;
На едно място даже писах:
Моето лично мнение е, че именно политическата структура и светската власт на папизма са причина за възникване на протестантизма,
Мирянин, до разкола през 1054 г. е имало пет патриаршии, една от които е била Римската. Тогава положението на Римската патриаршия спрямо останалите четири се е определяло на принципа
"пръв сред равни". Но този принцип се е отнасял до честта, а не до властта на единия върху останалите. Източната църква на няколко пъти е предоставяла възможност на Римската отново да си върне достойнството да бъде първа по чест, разбира се след премахване на догматическите различия, но тя винаги е отказвала.
Така че в какво се опитваш да убедиш Алекс? Той те пита какво е мнението ти за темата ми
"Исторически подход", а ти му отговаряш уж одобрявайки я, но в същото време се опитваш майсторски и с финес да прокараш незабележимо заблудите на папизма и по-специално разбирането, че властта на Църквата открай време се е олицетворявала ту от папата, ту от Константинополския патриарх. Същността на темата ми е следната. Тъй като досега се е видяло, че между православни и протестанти не може да се постигне единство по догматически път, то поне да се опитаме да положим началото на това единство по исторически път. Същите тези думи съм изразил по следния начин в темата си:
Има свободен достъп до всичко... И ако протестантите намират в себе си смелост без предубеждения да разгледат този въпрос "Какво е Христовата Църква и къде е била тя до Реформацията?", то разбира се, ще видят истината.
Най-вероятно Алекс те пита дали и според теб по исторически път може да се отговори на въпроса "
Какво е Христовата Църква и къде е била тя до Реформацията?". Моля, ако не съм интерпретирал правилно въпроса Алекс да го формулира по-обстойно!