Теорията на клоните е всеерес против
догмата за Църквата, намиращ се в
Символа на вярата. Представлява протестантска псевдо-богословска теория за Църквата, стои в основата на еклесиологията на ССЦ (Световния съвет на църквите) и има за цел признаване на всички протестантски общности за отделни части на Църквата. Според тази теория Църква има множество клони. Всеки клон представлява част от Църквата, който се явява равен на останалите, но не представлява от себе си една всецяла Църква, тъй като последната може да съществува само като сбор от всички тези клони. И така, съгласно тази теория единството на Църквата е нещо потенциално, исторически не реализирано.
Същото се отнася и за истината, която Христос е явил на света. Нито една от историческите църкви не бива да твърди, че притежава цялата истина, тъй като всяка теория не може да остане непроменена с времето. Следователно никоя от църквите не може да твърди, че се явява Църква, или че притежава в чистота и неприкосновеност съкровището от богооткровените истини. Така с помощта на тази теория се удовлетворяват еклесиологическите нужди на протестантите.
Всъщност, теорията за клоните е по-новия вариант на старото протестантско учение за невидимата Църква, създадена за обясняване на кризата с протестантизма и продължаващо му раздробяване на нови и нови деноминации. Но в теорията на клоните още по-ясно е изразена относителността на Църква, което дава възможност на всяко изповедание да претендира за принадлежност към нея. Теорията за клоните противоречи на думите на Господа, Който е казал, че в Него ще бъде
"едно стадо" (Йоан. 10:16). За разлика от теорията за невидимата църква, която се опитва да измисли някакво мистично единство на отделните индивиди въпреки разделенията между църквите, към които те принадлежат, теорията за клоните обявява и самите разделения и различия между християнските конфесии за незначителни и маловажни и твърди, че всички, които наричат себе си християни: и протестантите от различни течения, и католиците, и православните, и монофизитите – всички заедно съставят тази една Църква на Христос като клони на едно дърво.
Появата на подобни идеи не е учудващо за протестантските среди, където догмата за Църквата е напълно разрушен. В Символа на вярата ние изповядваме „една Църква”. Защо именно една Църква? Защото в нея има една истина, единство в любовта и единство в тайнствата, най-главното от които е Евхаристията. Причастявайки се с едните Тяло и Кръв Христови, християните духовно се съединяват с Христос и стават един-друг части на „
Тялото Христово, което е Църквата” (Кол.1:24). Св. Иларион Троицки говори, че смисълът на тайнството причастие е в неговата църковност. Евхаристията е само една и само една е Църквата. Ако в евхаристията ние православните и инославните се делим, то кой от нас я извършва не наистина? Защото не може да има двама Христос и две Църкви, затова и каноните строго забраняват да се причастяваме при еретиците, както и ние да причастяваме тях.
Свети Йоан Златоуст казва, че с всеки човек, дори и невярващ, ние можем да намерим нещо, което ни обединява – само с дявола нямаме нищо общо. Но това не значи, че с всеки човек принадлежим към една Църква. И ето, такава идея, че уж не е важно кой в какво вярва, стига да се нарича християнин, никога не срещаме у апостолите. Нещо повече, у тях намираме точно противоположните мисли. Например апостол Павел казва:
След заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си (Деян. 20:29-30). На друго място апостолът казва:
Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях. Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните (Рим. 16:17-18). И още пише:
Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде (Гал. 1:9). На друго място апостолът казва, че
предаващият се на ереси няма да наследи Царството Божие (вж.: Гал. 5:20-22).
Затова не можем да говорим, че е все едно в какво вярваме и че, ако се наричаме християни, то всички сме една Църква. Това не е така. Тогава ние не сме единни нито във вярата, нито в нравственото учение, нито в Евхаристията. Писанието казва, че християните трябва да имат един Господ, една вяра, едно кръщение (Еф. 4:5). А в съществуващите конфесии и деноминации вярата съвсем не е една, тя е различна и поради това са възникнали разделения; тук за това учат така, а там иначе, а пък в трета „църква” съвсем по своему.
За спасението на човека е необходимо:1) той да има истинска вяра, защото „без вяра не е възможно да се угоди Богу” (Евр.11:6);
2) да влезе в Църквата чрез свето кръщение, защото „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Йоан.3:5) и
3) да живее според вярата, изпълнявайки заповедите и причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови, защото „ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Йоан.6:53).
Именно тези три определят принадлежи ли човек на Църквата Христова, или не.
Църквата на земята е напълно видима и е проследявана през цялата история чрез епископството и свещенството, събиращи народа около Евхаристията. Св. Нектарий Егински казва: „
Само Църквата води към Христа вярващите в Него и им дава вяно разбиране за Свещеното Писание... Без създадената от Бога видима Църква не може да съществува никаква връзка между членовете на която и да е общност, която не би била Тяло Христово, защото Тялото Христово е Неговата Църква, на която Той е Глава. Без Църквата никой не може да се съедини с Тялото Христово, никой не може да стане член Христов... Тези, които обичат да се наричат членове на невидимо общество от светии, които предполагат че посредством чисто теоретическа вяра в Спасителя стават участници на Светия Дух и които мислят че Спасителят изработва спасението им без участие в създадената от Него Църква, то те се заблуждават, защото извън Църквата няма спасение... Тази Църква е видима, тя не е просто събрание на хора, вярващи в Христа. Тя е божествено учреждение... В нея човек общува с Бога и става чадо Божие. Изкуплението не е просто богословска теория. То е духовен акт, който се извършва във видимата Църква Христова”.
В
Уикипедия четем: теорията на клоните е богословска концепция, разработена в агликанството, съгласно която Римокатолическата, източноправославните църкви и Англиканското съобщество са три клони на Едната, Свята, Католическа (Съборна) и Апостолска Църква. Теорията е разработена от теолога от Оксфордския университет Уилям Палмър (1803-1885). В 1938г. той написал двутомния „Трактат за Църквата Христова”, в който формулира и понятието „теория на клоните” (
Branch theory). Но с времето, в западното протестантско богословие, формулировките, разкриващи същността на тази теория били преосмислени и значително разширени, и днес тя е възприета от всички протестантски общества.
Както теорията за невидимата църква, така и теорията на клоните има за цел премахване външните (историческите, каноничните) граници на Църквата. Но Църквата не е аморфна и неопределима, а напълно конкретна и видима. Тя има своите ясни и отличителни признаци, позволяващи да се отличи от останалите религиозни общества. Именно в Църквата се съхранява в чистота и пълнота неповреденото истинно учение за спасението на човека. А теорията на клоните ни предлага да приемем вероучителните истини, принадлежащи на различни християнски деноминации, като напълно допустими. Много от тези „истини” и "вероучителни" положения пряко противоречат на Евангелието и всъщност, разрушават християнската сотириология (учението за спасението).
От православна гледна точка пътят към уния преминава през преосмислянето на догматите от инославието. За целта трябва наново да се осмислят темите, обсъждани в епохата на Вселенските Събори. Важно в диалога с инославните се явява изучаването на духовното и богословско наследие на светите отци – изразителите на вярата на Църквата.Източници:https://apologet.spb.ru/ru/47-2010-01-28-22-47-15.html - Какво е теория на клоните? Какво е теория за идеалната Църква?
https://azbyka.ru/otechnik/Georgij_Maksimov/vne-tserkvi-net-spasenija/6 - "Теория на клоните" и "Теория на невидимата църква"
https://religion.wikireading.ru/117892 - Теория на "клоните"
http://pravoslaven-sviat.org/2016/09/20/%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B0/ - Въпросът, който протестантите не задават