Повод за създаването на настоящата тема е
тази тема, която е достъпна само за регистрирани потребители!
Критерий за правилно разбиране на Писанието е общият принцип: истинския смисъл на Писанието се открива в Преданието.- Единственият извор на нашата вяра е Божественото Откровение;
- Божествено Откровение се съдържа в Свещеното Писание и Свещеното Предание;
- Двете са равностойни;
- По време Свещеното Предание предхожда Свещеното Писание. Господ Иисус Христос не е оставил нищо писмено;
- Казаното и извършеното от Иисуса Христа и от Неговите апостоли, което не влязло в Свещеното Писание, било възприето и запазено от църковното съзнание като неизменно правило на вярата. Постепенно то кристализирало в писмени паметници, появили се след времето на светите апостоли.
Писмени паметници, в които се съдържа Свещеното Предание, са:а) Древните кръщални символи от първите три века, които били изработени от отделните християнски общини както на Изток, така и на Запад. Макар по форма те да не били напълно еднакви, по съдържание еднакво разкривали църковното учение, апостолската вяра. По-късно тяхното съдържание легнало в основата на изработения от първите два вселенски събора Символ на вярата, който има за Църквата неизменно значение и непреходна стойност.
б) Правила на светите апостоли. Те не са написани от самите апостоли, но в тях е отразена църковната практика от апостолско време, и това им придава особена ценност. Тяхното съдържание е дало отражение и върху правилата, изработени на поместни събори преди Първия вселенски събор (325 г.).
в) Вероопределенията и правилата на вселенските събори и на тези поместни събори, чийто авторитет е признат от Шестия вселенски събор. Както при догматическите формулировки, така и при каноническите определения отците на църковните събори се основавали не само на Свещеното Писание, но и на Свещеното Предание.
г) Древните литургически текстове, някои от които са от времето на апостолите. В много от тях се разкриват верови истини като например за Св. Троица, за боговъплъщението и изкуплението, за приснодевството на Божията Майка, за благодатта и други.
д) Древните църковни истории. В някои от тях са запазени предания от времето на св. апостоли, които съдържат вярата на древната Църква. Такива са например преданията за канона на свещените книги на Стария и Новия Завет.
е) Творенията на светите отци и учители на Църквата. В много от тях са дадени правилни изяснения на истините на вярата, както тя е била изповядана още от апостолско време. Някои от св. отци са оставили и системни изповедания на вярата, напр. св. Григорий Неокесарийски, св. Атанасий Велики, св. Василий Велики и други.Сами по себе си изброените писмени паметници не са Божествено Откровение.
Но те са сигурно ръководство за правилното изясняване и разбиране на Откровението. Те са свидетелство, глас или съзнание на Църквата още от времето на Христа и апостолите.Също така Православната църква различава две предания:1. Свещено или Апостолско предание
2. Така нареченото Църковно предание.
Църковно предание се е развивало на основата на Апостолското Предание и е в тясна връзка с него, но там са намерили място и
много устни предания и местни църковни обичаи и др., които не са задължителни за Църквата като цяло, ако не са в съгласие с духа на Свещеното Предание. Често мнозина приемат за Свещеното Предание много от онова, което е проникнало в Църквата като обичай.Как Църквата може да отдели истинското Свещ. Предание от
"скверни и бабешки басни" (1Тим. 4:7)? - Св. апостол Павел съветва:
"Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте" (1Сол. 5:21). Като се държи о доброто, Църквата
в нейната пълнота определя Свещеното Предание.
Признаците на Свещеното Предание, по които Църквата го отделя от неапостолските предания, са:1. вътрешни- да няма в него вътрешно противоречие, т.е. да е съгласно с известното вече и несъмнено предание;
- да е съгласно във всичко със Свещеното Писание, защото изворът и на едното, и на другото е един - Сам Бог.
2. външни-
неговата древност, т.е. да води своето начало от времето на св. апостоли. Те организирали първите християнски общини в духа на Преданието. След апостолите това предание следвали апостолските мъже, а след тях - отците и учителите на църквата от II век насетне.
-
неговата всеобщност - т.е. да е прието от цялата Църква.Най-важният критерий и ръководител при определяне достоверността на Свещеното Предание обаче всякогае бил Св. Дух, "Духът на истината" (Йоан 15:26), Който пребъдва в Църквата. Всяко предаване на която и да е истина на вярата предполага благодатното й съобщаване от Св.Дух. Приемането на богооткровената истина, а заедно с това и различаването на истинското Предание от лъжливото също е възможно само под ръководството на Св.Дух, защото "никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго"(1 Кор. 12:3). Това непосредствено въздействие и ръководство на Св.Дух върху пълнотата на Църквата е изразено още на Апостолския събор (51 г.) с думите: "Угодно бе на Св.Духа и нам" (Деян. 15:28). Следователно въздействието и ръководството на Св.Дух е достатъчна гаранция, че Църквата, представена в пълнота на съборите, е могла безпогрешно да реши кое е истинското Свещено Предание.Източник:Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991, стр. 15; 20-23.
