Автор Тема: Благодарност към Бог!  (Прочетена 10666 пъти)

Неактивен Luki

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 284
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Благодарност към Бог!
« Отговор #30 -: март 31, 2022, 10:44:11 am »
Нищ по дух,благодаря брате!
Бог винаги да ти дава мъдрост!
Амин!

Неактивен kivi

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 773
    • Профил
Re: Благодарност към Бог!
« Отговор #31 -: април 06, 2022, 00:02:16 am »
Нищ по дух,благодаря брате!
Бог винаги да ти дава мъдрост!
Амин!
Амин!
Благодаря на Бог, че Ви има и че има такова място като този форум!
Когато пишем дори и не толкова често и няма атаки за едно или друго, както се случваше, молим се, разясняваме си, споделяме, както сега брат Майк, когато писа за служението си, аз още не съм гледал видеото свързано с темата, но ще намеря време, та така се насърчаваме и нека Бог благослови всички, които са Негови и тези, които ще станат и тези, които не са и не искат, но Бог ги чака, амин!
Matthew 21:44

Неактивен hristiqnin

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 802
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Благодарност към Бог!
« Отговор #32 -: април 15, 2022, 22:53:12 pm »
Здравейте братя и сестри,според вас възможно ли е да похулиш божията благодат,въпреки че вярваш в Исус и завършеното Му дело на кръста,имаш вътрешен мир,но извършиш грях и си убеден че твой баща е дявола?
;Защото който върши грях,от дявола е;
Благодаря!
Здравей,Лазе!Човек може да похули Божията благодат,когато смята,че я е заслужил или когато вместо да благодари на бог,той е постоянно недоволен.Самодоволството и неблагодарността са явни признаци за трагично духовно състояние,от което се излиза само с пълно покаяние,смирение    и ходене според Божията воля!
Ако наистина вярваш в Христос,в Неговото съвършено дело на кръста лично за теб,и имаш истински ир,койро може даа дойде само от Него,това означава,че ти си новороден и запечатан до деня на твоето изкупление със Святия Божи Дух,че вече не си дете на дявола,а Божие дете,че не си определен на гняв,а на вечен живот,поради заместническата Жертва и възкресението на Спасителя,на Когото да бъде вечна слава!АлилуЯ!Амин!
Прочети си отново "Римл. 7гл.",където апостол Павел описва много ясно собственото си състояния!
Апостол Йоан,който е написал,че този който върши грях е от дявола,е написал в същото послани е и следното:" 1. Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай {Или, Утешител. Вж. Иоан 14:16}* при Отца, Исуса Христа праведния.
  2. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят."(1Йоан. 2:1,2)!Амин!Прочети още веднъж цялото му послание и Бог да ти даде да разбереш,Лазе!Амин!

Неактивен green mile

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 709
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Благодарност към Бог!
« Отговор #33 -: май 08, 2022, 02:01:50 am »
Ето делата на Господа, за които
ще разкажа.

СПАСИ живота ми след блъска на кола.
СПАСИ живота на детето ми, когато се зарази
с ковид.
СПАСИ моя живот, когато се заразих с ковид.
Благодаря Ти, мили Господи.
Благодаря на Отец, Син и
Светия Дух!


човек остава отговорен завинаги за това,
което e опитомил...

А.С. Екзюпери, Малкият принц
 
its realy perfect


rachem

Неактивен hristiqnin

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 802
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Благодарност към Бог!
« Отговор #34 -: май 09, 2022, 21:36:27 pm »
Ето делата на Господа, за които
ще разкажа.

СПАСИ живота ми след блъска на кола.
СПАСИ живота на детето ми, когато се зарази
с ковид.
СПАСИ моя живот, когато се заразих с ковид.
Благодаря Ти, мили Господи.
Благодаря на Отец, Син и
Светия Дух!
Слава на Бога!Амин!

Неактивен green mile

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 709
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Благодарност към Бог!
« Отговор #35 -: май 13, 2022, 02:31:25 am »
          От една моя
приятелка
СВИДЕТЕЛСТВО

Днес е Томина неделя и за всички, които са посветени във вярата този ден дава нова сила и насърчение. Избрах да споделя точно на този ден свое лично свидетелство от преди два месеца, точно за укрепване на духа ни и за предизвикателство към хора, които имат колебания във вярата и в Исус.

Всеки от нас познава силата на личното убеждение. И в много от ежедневните ни случки, това е задължително условие, за да можем да взимаме информирано и правилно решенията си.
Когато става въпрос за вяра, всеки сам определя до къде стига силата на личните му вярвания и от къде започват съмненията. Всички познават историята на “Тома Неверни”, но  и много хора са я преживяли по някакъв начин в живота си.

„Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако, не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“ - Йоан‬ ‭20:25‬

„Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
‭Исус му казва: Понеже Ме видя, Томо, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.“
‭‭Йоан‬ ‭20:27-29‬ ‭
‬‬
Навсякъде около нас е пълно с “Томовци” и много силно свидетелство за другите е, когато точно, такива хора разказват за срещата си с Него. Вярвам, че когато човек силно иска да има реална среща с Господ или се нуждае от нея, я получава благосклонно. Точно такъв е случаят и в моето семейство.

Родителите ми са вече доста възрастни и благодаря на Господ все още са с нас. Баща ми започна своята 90-та година, а майка ми е  на 82.
От тях двамата, тя е тази, която има много болести, като част от тях са доста ограничаващи. Татко е много енергичен човек и е в непрекъснато движение.
В началото на март той се разболя от Ковид и зарази майка ми. Големите притеснения бяха, че тя е с много тежки белодробни заболявания и едва ли ще издържи. Ден след тях се разболях и аз самата без да сме имали контакт.
Започнахме дистанционно да им помагаме и няма да крия, че имах сериозни опасения за мама. След взимане на първите лекарства тя видимо се подобри за около 24 часа и сама започна да се грижи за татко. Ние продължихме дистанционно да им помагаме. До няколко дни татко се влоши доста сериозно и се наложи да го вземат в болница. Нещата никак не бяха добре и с всеки изминал ден се влошаваха. Сложиха му маска и докторите като, че ли започнаха да ме подготвят за лош край на ситуацията. Опитвах се да се държа и заради мама и защото някак си казвах “Бог знае кога”.

В една сутрин получих лоша прогноза и когато едеам го чух по телефона нещата започнаха да ми изглеждат фатални. Обадих се на мама, поговорихме, но тя вече само плачеше … предусещайки лошото. Когато затворих телефона, започнах да се моля и усетих сила в молитвата си, която ме водеше, въпреки, че сълзи се стичаха по лицето ми.

Молих се и Му казах: “Твоя е властта и Ти знаеш кога, татко ми е в твоите ръце.” Баща ми по принцип не вярваше и някак в разговорите ни за вяра, винаги се опитваше да излезе с отговора: “Я има, я няма Господ..” Сега, след молитвата си усетих много успокояване и се отпуснах. Малко след това, дори тонусът ми се привдигна и имах “усещането”, че молитвата ми е зачетена.

Какво се е случило във същото това време, което беше ден преди рожденият ден на баща ми. Това го разказва Той :
“Усетих много силна слабост и се отказах вече да се боря, седнах на леглото и получих силна болка, която сякаш се пристягаше все по-силно с обръч около главата ми. Погледнах нагоре, защото някаква сила рязко изкочи като от вътрешностите ми и видях дупка в тавана .. а орез нея дълбока светлина. Чного силно поисках да вляза там, но рязко се затвори и сякаш *ме върнаха* … Станах и отидох до прозореца, поисках да скоча и да сложа край на тези болки и мъки. Видях, че беше високо и си по измих, че ако не умра ще имам още по-големи страдания, които ще бъдат в тежест на семейството ми. Върнах се на леглото и пак седнах. Много ми беше тежко и не издържах вече. Станах и отново отидох до прозореца - отворих го и погледнах надолу .. реших да скачам. И, тогава дойде Исус и ме върна. (ето тук, аз се разплаках … татко не признаваше Бог, а вече познаваше Исус). Той продължи:  Поговорихме си, Той ми каза много неща, разубеди ме и ми каза, че не е времето ми. Каза, ще се оправиш и ще се върнеш при твоята бабичка, няма сега да я оставяш вдовица. И ще ти кажа неща, които да каже на нея и на Ружа. (разбирате, колко съм изтръпнала)
После, татко ми каза - Той Си отиде и аз се върнах. От същият ден взех решението да се оправям! Той ми обеща, че ще бъде. “

От него ден, татко взе да се подобрява физически и след около 4 дена го изписаха.
Когато се прибра разказваше, плачеше и викаше - “Той Го има! И е жив! Вярвам!”
Беше получил други усложнения ит лекарствата и болестта, но беше .. СПАСЕН!
Това е изключително благоволение към семейството ми и аз се чувствах истински щастлива и макар и притеснена от другите му усложнения  вече знаех - ше бъдем заедно!
Слава да е за Господ, Той е многомолостив и щедър на времето Си! Благодаря ТИ ❣️

Това е моето свидетелство и да татко разказа неща за част от нас (семейството) и други, които каза, че не може да ни разкаже … защото  Той така му наредил.
Сърцето от прелива от благодарност, а вярата ми е засилена и ако мога да помогна на още някой да се укрепи, ще бъда искренно щастлива, че Той използва точно мен.  ❤️

„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.“
‭‭Римляни‬ ‭15:13‬ ‭
човек остава отговорен завинаги за това,
което e опитомил...

А.С. Екзюпери, Малкият принц
 
its realy perfect


rachem

Неактивен hristiqnin

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 802
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Благодарност към Бог!
« Отговор #36 -: май 16, 2022, 19:51:43 pm »
          От една моя
приятелка
СВИДЕТЕЛСТВО

Днес е Томина неделя и за всички, които са посветени във вярата този ден дава нова сила и насърчение. Избрах да споделя точно на този ден свое лично свидетелство от преди два месеца, точно за укрепване на духа ни и за предизвикателство към хора, които имат колебания във вярата и в Исус.

Всеки от нас познава силата на личното убеждение. И в много от ежедневните ни случки, това е задължително условие, за да можем да взимаме информирано и правилно решенията си.
Когато става въпрос за вяра, всеки сам определя до къде стига силата на личните му вярвания и от къде започват съмненията. Всички познават историята на “Тома Неверни”, но  и много хора са я преживяли по някакъв начин в живота си.

„Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако, не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“ - Йоан‬ ‭20:25‬

„Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
‭Исус му казва: Понеже Ме видя, Томо, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.“
‭‭Йоан‬ ‭20:27-29‬ ‭
‬‬
Навсякъде около нас е пълно с “Томовци” и много силно свидетелство за другите е, когато точно, такива хора разказват за срещата си с Него. Вярвам, че когато човек силно иска да има реална среща с Господ или се нуждае от нея, я получава благосклонно. Точно такъв е случаят и в моето семейство.

Родителите ми са вече доста възрастни и благодаря на Господ все още са с нас. Баща ми започна своята 90-та година, а майка ми е  на 82.
От тях двамата, тя е тази, която има много болести, като част от тях са доста ограничаващи. Татко е много енергичен човек и е в непрекъснато движение.
В началото на март той се разболя от Ковид и зарази майка ми. Големите притеснения бяха, че тя е с много тежки белодробни заболявания и едва ли ще издържи. Ден след тях се разболях и аз самата без да сме имали контакт.
Започнахме дистанционно да им помагаме и няма да крия, че имах сериозни опасения за мама. След взимане на първите лекарства тя видимо се подобри за около 24 часа и сама започна да се грижи за татко. Ние продължихме дистанционно да им помагаме. До няколко дни татко се влоши доста сериозно и се наложи да го вземат в болница. Нещата никак не бяха добре и с всеки изминал ден се влошаваха. Сложиха му маска и докторите като, че ли започнаха да ме подготвят за лош край на ситуацията. Опитвах се да се държа и заради мама и защото някак си казвах “Бог знае кога”.

В една сутрин получих лоша прогноза и когато едеам го чух по телефона нещата започнаха да ми изглеждат фатални. Обадих се на мама, поговорихме, но тя вече само плачеше … предусещайки лошото. Когато затворих телефона, започнах да се моля и усетих сила в молитвата си, която ме водеше, въпреки, че сълзи се стичаха по лицето ми.

Молих се и Му казах: “Твоя е властта и Ти знаеш кога, татко ми е в твоите ръце.” Баща ми по принцип не вярваше и някак в разговорите ни за вяра, винаги се опитваше да излезе с отговора: “Я има, я няма Господ..” Сега, след молитвата си усетих много успокояване и се отпуснах. Малко след това, дори тонусът ми се привдигна и имах “усещането”, че молитвата ми е зачетена.

Какво се е случило във същото това време, което беше ден преди рожденият ден на баща ми. Това го разказва Той :
“Усетих много силна слабост и се отказах вече да се боря, седнах на леглото и получих силна болка, която сякаш се пристягаше все по-силно с обръч около главата ми. Погледнах нагоре, защото някаква сила рязко изкочи като от вътрешностите ми и видях дупка в тавана .. а орез нея дълбока светлина. Чного силно поисках да вляза там, но рязко се затвори и сякаш *ме върнаха* … Станах и отидох до прозореца, поисках да скоча и да сложа край на тези болки и мъки. Видях, че беше високо и си по измих, че ако не умра ще имам още по-големи страдания, които ще бъдат в тежест на семейството ми. Върнах се на леглото и пак седнах. Много ми беше тежко и не издържах вече. Станах и отново отидох до прозореца - отворих го и погледнах надолу .. реших да скачам. И, тогава дойде Исус и ме върна. (ето тук, аз се разплаках … татко не признаваше Бог, а вече познаваше Исус). Той продължи:  Поговорихме си, Той ми каза много неща, разубеди ме и ми каза, че не е времето ми. Каза, ще се оправиш и ще се върнеш при твоята бабичка, няма сега да я оставяш вдовица. И ще ти кажа неща, които да каже на нея и на Ружа. (разбирате, колко съм изтръпнала)
После, татко ми каза - Той Си отиде и аз се върнах. От същият ден взех решението да се оправям! Той ми обеща, че ще бъде. “

От него ден, татко взе да се подобрява физически и след около 4 дена го изписаха.
Когато се прибра разказваше, плачеше и викаше - “Той Го има! И е жив! Вярвам!”
Беше получил други усложнения ит лекарствата и болестта, но беше .. СПАСЕН!
Това е изключително благоволение към семейството ми и аз се чувствах истински щастлива и макар и притеснена от другите му усложнения  вече знаех - ше бъдем заедно!
Слава да е за Господ, Той е многомолостив и щедър на времето Си! Благодаря ТИ ❣️

Това е моето свидетелство и да татко разказа неща за част от нас (семейството) и други, които каза, че не може да ни разкаже … защото  Той така му наредил.
Сърцето от прелива от благодарност, а вярата ми е засилена и ако мога да помогна на още някой да се укрепи, ще бъда искренно щастлива, че Той използва точно мен.  ❤️

„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.“
‭‭Римляни‬ ‭15:13‬ ‭
“15. И призови Ме в ден на напаст;
И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш."(Пс. 50:15)!Амин!АлилуЯ!

Неактивен green mile

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 709
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Благодарност към Бог!
« Отговор #37 -: май 17, 2022, 02:17:23 am »
Амин!
човек остава отговорен завинаги за това,
което e опитомил...

А.С. Екзюпери, Малкият принц
 
its realy perfect


rachem