Автор Тема: Петдесетница  (Прочетена 3318 пъти)

Неактивен Vered

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 108
  • Пол: Жена
    • Профил
Петдесетница
« -: юни 02, 2017, 00:03:01 am »
Както знаете, предполагам, наближава празника Петдесeтница.
Предлагам на вашето внимание една статия по този повод.

ШАВУОТ - ПЕТДЕСЕТНИЦА

„Седем седмици да си изброиш. Почни да броиш седемте седмици,
от когато за пръв път туриш сърп на жетвата. И да празнуваш
празника на седмиците на Господа твоя Бог.”

Дварим/Второзакoние 16:9-10

Шавуот е вторият от трите поклоннически празници (Песах, Шавуот, Сукот), които се извършвали в Храма в Йерусалим.

На иврит „Шавуот” означава седмици.

Другите имена на празника са:
- Хаг акацир - празник на жетвата.
- Хаг ашавуот - празник на седмиците.
- Хаг абикурим - празник на първите плодове.
- Хаг ацерет - празникът, с който завършва броенето на Омера, „осмият”, последният ден на Песах или т.нар. „Песах ацерет”, или „йом тов”, защото отново е почивка.
- Хаг акаел - празник на събирането, защото целият еврейски народ на този ден се е събирал в Храма, за да принесе първите плодове от реколтата.
- Петдесетница - петдесетият ден, тъй като от Песах до Шавуот са 50 дни.

След разрушаването на Храма през 70 г. от н.е. евреите не са имали възможността да принасят жертви и традициите им се променили. Фокусът в юдаизма се насочил към духовните цели. Равините от онова време започнали да свързват този празник със спомена за даването на Тората, тъй като това събитие се случило на този земеделски празник. От тук идва и другото му име:
– „Зман матан торатейну” - Време на даването на нашата Тора.
Централен момент на Шавуот е четенето на Десетте Божии заповеди:
1. Аз съм Господ, Твоят Бог!
2. Да нямаш други богове освен Мен!
3. Не произнасяй името Божие напразно!
4. Помни Шабат!
5. Почитай баща си и майка си!
6. Не убивай!
7. Не прелюбодействай!
8. Не кради!
9. Не лъжи!
10. Не пожелавай нищо, което е на ближния ти!

Докато Песах означава свобода от робството в Египет, а Сукот символизира странстването на евреите в пустинята, то Шавуот означава приемане на Бога и създаване на Божия народ. Осъзнаването на тези факти означава възприемане на нов морал и етически закони, които да бъдат прилагани в живота. Тази идея е много по-важна от идеята за свободата, защото за какво му е на човек свобода, ако не може сам да формира съдбата си.

Традиция е на Шавуот да се чете книгата „Рут”. Действието се развива по време на жетвата. Но, по-важното е, че една чужденка приема юдаизма, след като нейния съпруг-юдеин е починал. Свекървата на Рут – Наоми (Ноемин), не може да задържи овдовелите си снахи и едната от тях – Опра, се завръща в бащиния си дом. Но Рут прави своя избор и изрича известните на всеки вярващ думи:
- Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог!


МЕСИАНСКИ ВЪЗГЛЕД:

Посланието, което носи този празник е от изключително значение за вярващите в Йешуа. Независимо от деноминационните ни принадлежности и от това как ще наричаме този празник в рамките на нашите културно-религиозни традиции („Петдесетница”, „Троица”, „Ден на Духа”...), повечето съвременни християни вярват, че именно на този ден се е родило едно ново общество на хора избрани от Бога – Църквата.

В евангелието на Матей (16:16) Петър изповядва: - „Ти си Месията, Синът на Живия Бог!” В отговор на тези думи Йешуа отговаря: - „И на този камък (на тази основа) ще създам Моята Църква!” (16:18)

Раждането на Новата Църква не отрича съществуването на „църквата в пустинята”.
Исая 56:6-7:

„Също и чужденците, които се прилепват към Господа, За да Му служат, да обичат името на Господа, И да бъдат Негови слуги, Всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни, и държи завета Ми. И тях ще доведа в светия Си хълм, И ще ги зарадвам в Моя молитвен дом… Защото, домът Ми ще се нарече Молитвен дом на всичките племена.”


В Деяния 7:38 четем:

„Това е оня (Мойсей), който е бил с църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас.”

Но, поради престъпленията и непослушанието на еврейския народ, е била необходима коренна промяна, за което пишат и пророците:
Йеремия 31:31-34: „Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет! Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя, защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом. След ония дни, казва Господ, ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде.” (Виж и Евреи 8:8)
Евреи 8:13: „А като каза "Нов Завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.”

В първите три века от н.е. църквата развива симпатия към думата еклесиа (еклезия) вероятно, защото това е думата, употребена в Брит аХадаша (НЗ). До този момент обаче юдеите били почти щастливи да използват думите „синагога” и „църква” като взаимозаменяеми.
Около началото на четвърти век църквата и синагогата, вместо да се разпознаят като братя във вярата, започнали да си съперничат. И днес тези две думи изглеждат на човеците като съвсем различни неща.
Трябва обаче да разберем, че църквата произхожда от недрата на юдаизма.
От Римляни 11 научаваме, че езичниците са присадка към Израел. Хората, които идват при Йешуа (Исус) не са посадени отделно – ние нямаме отделно Израел и отделно църква! Всички Божии обещания са дадени на Израел и чрез Израел.
Също така трябва да вникнем по-дълбоко в Библията. Необходимо е да се припомня, че нито една част от нея, нито Танах (СЗ), нито Брит аХадаша (НЗ), са били писани от не-юдеи. Някои хора споменават, че Лука е бил езичник, заради гръцкото му име. (Деяния 16:1 и Римляни 16:21) В последния пасаж, споменатият човек е един от с-вото на ап. Павел. Излиза, че единствената причина, поради която някои предполагат, че Лука е бил езичник, е гръцкото му име. Но такива имена са имали и в семейството на Павел...
Аз съм убеден, че Лука е евреин и имам още доказателства за това. В Римляни 3:1,2 четем:
„Тогава, какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването? - Много, във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.”
Това подсказва, че цялото Божие Слово е дадено първо на юдеите, както обещанията, завеТът и много други неща... Няма съмнение, че цялата Библия от Битие до Откровение ни е дадена чрез юдейски автори.

Библията е юдейско Писание, вдъхновено от Бог и Той е използвал еврейски писатели. Поради това ще ни е от полза, ако искаме да вникнем по-дълбоко в нашите разбирания на Словото, като цял, макар и различен текст, за да разберем наистина начина, по който мислят юдеите. И по-точно - как са разсъждавали преди две и три хиляди години, когато е била написана Библията.
Важно е също така, да разберем, че 72% от Библията е написана на еврейски и само 28% - на гръцки. Много жалко е, че вътре в ц-вата се е появило различие между една част на Божието Слово, между „Стария” и „Новия” завет.

Библията е една книга, цялото Слово е Божие. Еднакво важно е да разберем, че цялото Евангелие се съдържа в Танах (СЗ)

http://messianicbeliever.tripod.com/Shoreshim/id1.html

«Шавуот – какъв е тоя празник?» Рич Робинсо

Йерусалим. Петдесет дни след Песах евреите празнували Шавуот, но вече без Неговото (на Йешуа) физическо присъствие. Ето как авторът на книгата Деяния описва множествата, дошли за Шавуот:
„В Йерусалим имаше юдеи, люде набожни, от всеки народ под небето… партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, юдеи от Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, Египет и Ливия, от Киринея, и придошли от Рим, юдеи и прозелити, критяни и араби...” Деян.2:5,9-11
С други думи, както местни евреи, така и евреи от цялата диаспора, се събрали в Йерусалим. Те дошли от разни страни и райони, в това число и от тези, които днес наричаме Иран, Турция, Северна Африка. Всеки от тях говорил на свой език.
Според Деянията на апостолите, учениците на Исус били събрани в един дом, когато въздухът се изпълнил със странен шум, като от вятър. В този момент станало нещо удивително. Над главите се появили езици, приличащи на огнени, а събраните „се изпълнили със Святия Дух” и започнали да говорят на езици, които преди не са знаели. Това привлякло цяла тълпа от хора, защото евреите от различните страни изведнъж чули да се говори на техния собствен език. Те били поразени, като видели, че група галилеяни, които знаели само арамейски, изведнъж станали полиглоти. Някои си помислили, че те просто са се напили, но един от учениците – Петър напомнил, че все още е 9 часа сутринта, и питейните места са затворени.
На този Шавуот се случило нещо подобно на това, което станало на планината Синай: евреи и неевреи от разни страни, можели да слушат думите на учениците на Йешуа на собствения си език. След това Петър се обърнал към тълпата на обичайния за всички арамейски. А може би, неговите думи са били толкова важни, че всеки ги чувал на собственото си наречие? Не знаем.
Ако станалото на този Шавуот с нещо напомня историята на равините за планината Синай и даването на Закона, то и думите на Петър били свързани с тази тема. Съдейки по всичко, Петър е знаел, че, съгласно традицията цар Давид се е родил и умрял на Шавуот, поради което той и решил на този ден да говори за смъртта на Давид и за възкресението на Йешуа. Петър описал Исус като човек, който не прилича на другите, който върши чудеса. Петър говорил за това, че болшинството хора не Го приели и че Той бил разпнат. Но, Петър не забравил да отбележи, че смъртта на Йешуа не означавала край за Него, заявявайки пред всички, че Бог е възкресил Исус от мъртвите, за разлика от цар Давид, който „умря и бе погребан, и гроба му и до днес е у нас.” (Деяния 2:29)

За вярващите в Месията Йешуа, Шавуот означава много повече. Както евреите от диаспората, които се събрали в Йерусалим на Шавуот в I век от н. е., така и ние също сме чули за Йешуа на своя собствен език чрез онези думи, които са докоснали сърцата ни. Няколко пъти по време на Своето земно служение Йешуа използвал думата „жетва”, за да насочи вниманието към възкресението в последния ден Използвайки тази метафора, един от Неговите последователи - Павел написал, че Йешуа е „Първият плод” на тази жетва. В онова време, когато първите плодове на земния урожай ни говорят за това, че ще бъде събран пълният урожай, Йешуа ни показал, че пълното възкресение на всички люде също ще дойде.
-------------

(По месиански материали)
Автор на статията: Бл. Попова
« Последна редакция: юни 02, 2017, 00:18:56 am от Vered »